Тя не може да се замени нито с пари, нито с титли, нито с човешка суета
Д-р Владимир Стефанов. завършва медицина през 2006 г. През 2008 г. започва специализация по ортопедия и травматология в III-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ “Пирогов”, а през 2009 г. я продължава в Клиника по артроскопска травматология на ВМА. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 2013 г. През 2016 година защитава дисертационен труд в областта на ендопротезирането на колянна става в Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА.
От 2016 г. е председател на Българската асоциация по артроскопия и спортна травматология.
В рамките на професионалното си развитие д-р Стефанов е лектор в редица курсове по артроскопска и реконструктивна хирургия на опорно-двигателния апарат. Участва в научни прояви като лектор в страната и чужбина. Хоноруван преподавател към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Професионалните му интереси са насочени в областта на хирургията на колянната и тазобедрената стави и на спортната травматология и реконструктивна хирургия.
Д-р Стефанов, лятото едва ли е най – подходящото време за преподаване, но Центърът на ВМА продължава да работи и тези дни Вие бяхте лектор на Ваши колеги, които преминават обучение по актуални теми от съвременната ортопедия и травматология. Носят ли ви удовлетворение тези ангажименти?
Това лято последва една особена пролет не само по отношение на обученията във ВМА, но и за световната медицинска и научна общност. Обикновено пролетта и есента са периодите, през които се осъществяваха обученията и курсовете. Тази година всички планирани прояви бяха отложени за неопределено време. И като че ли вече ще трябва да опитаме да възстановим “нормалността” и в този аспект. Организираното обучение по колянна хирургия беше първото мероприятие след началото на пандемията в нашата клиника, и се надявам да поставим наново началото на тази практика в Катедрата по ортопедия и травматология. Не мога да скрия, че подобни прояви ми дават на мен лично огромно удовлетворение в различни аспекти – контакта с колеги и приятели, обмяна на опит и идеи, професионално общуване по интересни теми от нашата специалност. Това мисля ни държи всички във форма и поддържа стремежа ни да се усъвършенстваме непрестанно.
Как премина обучението, кое поред е за тази година, ще има ли още такива курсове след ваканцията?
Обучението ни беше на тема колянна хирургия и то с конкретна практическа насоченост. На колегите, участници в курса, бяха показани от нашия екип операции за реконструкция на предна кръстна връзка, стабилизация на колянното капаче при хронична нестабилност и за уникондилно колянно ендопротезиране. Възможността за участие пряко в операциите на курсистите е безценно за придобиване на практически умения, които обучаващите се да приложат в практиката си на хирурзи. Считам, че нашите гости останаха обогатени и надявам се заредени от това, което имаха възможност да наблюдават.
Искам да ви върна назад в годините, когато сте правили своя избор на специалност. Любов от пръв поглед ли бе за Вас ортопедията и травматологията или дълго обмислян избор?
Този въпрос често се задава на лекарите от различни специалности. Истината е такава, че немалко колеги приемат професията и тясната специалност на своите родители и това е обяснимо. Те от детска възраст израстват с проблемите и успехите на своите близки. Аз лично имах щастието да си избера своята специалност без да имам този “товар”, защото в моето семейство няма лекари. И беше въпрос на чиста случайност. Все по – рядко съжалявам за избора си. Не мога да кажа, че беше “любов от пръв поглед”, по – скоро чувствата се развиха с времето. Обичам своята работа и своята професия. Това е една от областите в медицината, където много скоро след операцията може да се види резултата от нашите усилия и благодарността на пациентите. Това е най – голямата награда за мен, нещо което нито пари, нито титли или човешката суета може да заменят.
Кои са Вашите учители, на които дължите израстването си?
Имах късмета да попадна в среда на лекари, които имат призванието да бъдат такива, средата на моите учители. Те са много и не бих си позволил да ги изброявам поименно, защото вероятно ще изпусна някого. Благодаря на всички тях и им желая здраве и да предават и на следващите поколения млади колеги от своите знания, умения и ангажираност в изкуството на медицината.
Кои са най – важните качества, които трябва да притежава един медик, приел ортопедията и травамтологията за своя професионална съдба?
За съжаление няма универсална рецепта, която трябва да се изпълни, за да стане от един медик добър лекар. Във всички случаи обаче този, който иска да се развива в ортопедията, а и в другите хирургични специалности, трябва да разполага с голямо търпение и постоянство, за да може да овладее тънкостите на хирургичното изкуство. Важно е според мен и доза късмет, за да може да се реализира заложения във всеки млад колега потенциал.
Как оценявате интереса на младите лекари към тази специалност?
Нашата специалност за щастие се радва на определено голям интерес от младите колеги. И това е обяснимо. Това е една от най – динамично развиващите се и технологични области на медицината. Известно е, че медицината е една консервативна област от човешкото познание. Обаче за малко повече от 10 години, откакто аз се занимавам с ортопедия, съм свидетел на съществен скок в специалността както в световен мащаб, така и за нашата страна.
Как промениха ендоскопските подходи облика й?
Ендоскопските методи не са новост както в ортопедията и травматологията, така и в останалите клонове на хирургията. И ако медицината се развива бързо в последните десетилетия, развитието на минимално инвазивните ендоскопски методи е наистина бурно. Истинска революция на човешката мисъл е идеята пред малък оперативен достъп да се направят изключително сложни хирургични реконструкции с минимална травма за пациента. Според мен това е настоящето а и бъдещето на нашата специалност.
Вие имате немалък опит в тази област, какви са очакванията Ви за близкото бъдеще?
Считам, че нашата колегите от нашата специалност, както и всички останали области в медицината, имат нужда от спокойствие, предвидимост на системата на здравеопазване и възможност да се развиват в професионален и човешки план. Очаквам, че въпреки предизвикателните времена, в които живеем в момента, бъдещето ще предложи именно това. Мисля, че благодарение на усилията на цялото съсловие, включително и в областта на курсовете и обученията на колегите, обществото и пациентите повишават доверието в нашата работа. Това е от ключово значение за мотивацията на всеки един от нас да даде най – доброто от себе си за лечението на пациентите ни.
Коя е най – голямата Ви мечта – човешка и професионална?
Всеки човек преди всичко мечтае той и неговите близки да бъдат здрави, за да има възможността да преследва мечтите си. Освен тази имам и желанието да имам силата да продължа напред и да ставам все по – добър в това, с което се занимавам. За да мога да помагам все повече на пациентите, които са ми гласували своето доверие да бъдат лекувани от нашия екип.
Източник: zdrave.net