Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, юли 6, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Димитров: Настоящата здравна криза извежда на преден план проблема с липсата на кадри
  • Последвайте ни:!

Д-р Димитров: Настоящата здравна криза извежда на преден план проблема с липсата на кадри 

Д-р Дарин Димитров

Д-р Дарин Димитров е акушер-гинеколог, дълги години ръководи Родилното отделение на МБАЛ – Търговище. Кмет на града от 2015 г. Преди месец за втори път бе избран за председател на Постоянната комисия по здравеопазване но Националното сдружение на общините в Република България. 

Д-р Димитров, не е тайна, че от години общинското здравеопазване е сред най-недофинансираните и проблемни сектори в системата. Тези дни имахте среща с министър Костадин Ангелов. След нея имате ли надежда, че тази тенденция може да се преобърне?

Фактът, че срещата с Управителния съвет на НСОРБ и ръководството на Постоянната комисия по здравеопазване към Сдружението беше първата работна дискусия след встъпването на проф. Ангелов в длъжност, е много показателен за отношението не просто към проблемите на общинското здравеопазване, а за ясното позициониране на общините като партньор в цялостното развитие на системата.

Извънредното положение изправи всички болници, не само общинските, пред сериозни финансови затруднения. Значително намаленият обем на работа по клинични пътеки през първите три месеца на пандемията доведе и до сериозен спад на средствата, постъпващи по линия на Здравната каса. НСОРБ положи много усилия в преговорите с НЗОК и решението за финансиране на болничните заведения в размер на 85% от планираните средства беше особено важно за оцеляване на общинските болници.

Ние си даваме сметка за резкия срив в събираемостта на здравните вноски вследствие на кризата и вероятността парите на НЗОК да се окажат недостатъчни. Сега отчетите показват, че има добра събираемост и бюджетът на Касата е стабилен. Общините оценяват, че това решение на ръководството на НЗОК даде шанс общинските болници да бъдат съхранени и да преминат през „шоковия“ период в началото на кризисната ситуация, и им даде възможност за поддържане на нормалния ритъм на работа.

Общините вложиха значителен собствен ресурс и привлякоха дарения от бизнеса за привеждане на общинските болници в готовност за осигуряване на лечение на пациенти с COVID-19. Не навсякъде обаче е възможно покриването на стандартите за инфекциозни болести.

Остава сериозният въпрос за липсата на висококвалифицирани специалисти и здравната криза, в която сме в момента, извежда този проблем на преден план. В момента колегите от болницата в Добрич са на предела на възможностите си за обслужване на нарасналия брой заразени. Трябва ясно да си дадем сметка, че тази ситуация е провокирана от недостатъчната гражданска отговорност на всеки от нас.

В много от общинските болници липсват достатъчно анестезиолози, вирусолози, микробиолози, медицински сестри и подготвени екипи. И в момента те работят с минимума от необходимия персонал. Немалка част от лекарите попадат в рисковата група поради напреднала възраст. Това е въпрос, чието решаване не е по силите на местните власти без съдействието на Министерството на здравеопазването.

С министър Ангелов обсъдихме възможността в болниците, където липсват кадри, да бъдат командировани специалисти или да бъдат сключвани граждански договори, но решения в този аспект трябва да бъдат търсени в зависимост от спецификата на всеки отделен казус.

Какви конкретни въпроси поставихте пред министъра – въпроси, чието решаване не търпи отлагане?

В специфичната ситуация, в която се намира държавата и обществото, ние оценяваме възможността да обсъдим на една маса действително важните и конкретни въпроси. На първо място коментирахме каква част от предвидения за здравеопазването ресурс от 250 млн. лв. до края на годината ще достигне до общинските болници и до детското и училищно здравеопазване.

Министърът ни запозна с предвиденото от ведомството разпределение на ресурса. 126 млн. лв. от отпуснатите средства са предвидени за корекция на разходите по линия на НЗОК, а това означава среден ръст с около 10% на стойността на всички клинични пътеки. Важно за всички общини е, че 133-те апарата за дихателна реанимация, които министерството закупува, ще бъдат насочени приоритетно към общинските болници.

Не по-малко значим за хората в страната е и въпросът каква част от болничните заведения в планинските и труднодостъпни райони ще бъдат запазени. Според екипа на здравното министерство 6 млн. лв ще бъдат насочени именно към болниците в тези региони на страната, а НСОРБ ще съдейства за оптимизиране на механизма за разпределяне на средствата. Визията на новия здравен министър за Бюджет 2021 г. е за запазване на досегашния ресурс от 30 млн. лв, предвиден за болниците в трудностъпните райони.

Предвидена е подкрепа с осигурения допълнителен ресурс от 9,5 млн. лв, специално за инфекциозните отделения и за борбата с коронавируса. Здравното министерство вече е придвижило законодателни промени в Закона за лечебните заведения, предстои и изменение на подзаконови актове.

Обсъдихме и възможностите да бъдат поемани разходите за тестове за COVID-19 на потребителите на резидентни услуги при изписването им от лечебно заведение, с цел гарантиране на здравето на останалите потребители. В този план НСОРБ ще предостави на МЗ конкретна информация с броя на ползвателите на социални услуги по общини, за да може да бъде търсено решение на въпроса с конкретни параметри.

Тези дни председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев изрази мнение, че общински лечебни заведения не трябва да бъдат ангажирани в работа с пациенти, боледуващи от COVID-19. Съгласен ли сте?

Ще Ви отговоря като лекар: аз не бих си позволил дори да си помисля да откажа помощ на страдащ човек. В своята работа и като медик, и като кмет никога не съм позволявал административните аргументи да имат по-голяма тежест от хуманните.

Има ли реално общински болници, които са застрашени от закриване, за каквато опасност алармират от сдружението?

За момента този въпрос не е на дневен ред. От 1 август правителството прие нови стандарти за делегираните от държавата дейности в натурални и стойностни показатели във функциите „Здравеопазване“ и „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ – като част от новия социално-икономически пакет от мерки. За финансиране на ръста на стандартите са одобрени допълнителни трансфери в размер на 24,6 млн. лв. по бюджетите на общините за 2020 г. Този ръст е резултат от тримесечните усилия на НСОРБ, множество проведени срещи с компетентните институции и солидните аргументи, които представиха общините, за да обосновем необходимостта от допълнителен финансов ресурс. Увеличение на средствата има за здравни кабинети в училищата, за яслените групи към целодневните детски градини, за детските ясли и кухните за детско хранене.

Обсъждаме възможностите заосигуряване на финансов ресурс от допълнителните 690 млн. евро от ЕС по инициативата React-EU за насърчаване възстановяването от кризата в контекста на пандемията COVID-19. По наша преценка средства ще бъдат необходими за обезпечаване приема на потребители в социалните услуги и общинските болници, ДКЦ и медицинските центрове, чрез обособяването на отделни приемни, изолатори за карантиниране и др. От значение е да бъде направена преценка дали и каква част от ресурса може да бъде насочен към развитие на телемедицината, защото това е една от възможностите за по-масово въвеждане на дистанционни прегледи и своевременно диагностициране на пациентите. Важно е на този етап добре да планираме средствата, които ще могат да бъдат насочени към здравеопазването чрез оперативните програми.

Как ще комуникирате занапред с ръководството на МЗ?

НСОРБ винаги е намирало нужния подход в работата си с институциите на централната власт, може би защото винаги сме поставяли действително важни за хората проблеми и сме предлагали варианти за тяхното адекватно разрешаване. Нашата принципна позиция бе оценена и от министър Ангелов, който подчерта по време на срещата, че ще се придържа към принципа да съгласува с НСОРБ всички въпроси, касаещи общинските болници, тяхното финансиране или разпределението на средствата за тях, както и въпросите, засягащи здравеопазването на общинско ниво.

Предстои през септември съвместно да обсъдим предложенията на двете страни за преговорите по съставянето на новия бюджет на страната.

Вие сте втори мандат председател на Комисията по здравеопазване на НСОРБ, а това означава, че имате немалък опит и наблюдения върху процесите в общинското здравеопазване. Има ли необходимост от фундаментална промяна, която да стабилизира сектора в дългосрочен план и да постави основите на устойчивото му развитие?

Все още са необходими много усилия за изграждане на стабилна и адекватна здравна система. Политиката в тази област досега беше извън обсега на координация в рамките на ЕС, но виждате, че кризата с коронавируса накара държави, които обикновено даваме за пример, да заговорят за съвместни европейски политики в областта на здравеопазването. Предвижда се мощен финансов ресурс да бъде насочен към подкрепа на сектора.

Успоредно с това е необходима ясна програма за привличане и задържане на лекари от дефицитни медицински специалности и млади специалисти.

Перспективните приоритети, за които НСОРБ ще продължи да настоява в сектор здравеопазване, са свързани с изготвяне на нов Национален план за готовност за грипна пандемия, за нормативни промени за кадровото осигуряване на сектора, за цялостна политика за запазване и укрепване на общинските болници, както и за увеличаване на средствата по програми за профилактика и превенция на заболяванията. И тук е мястото отново да подчертая – отговорността и задълженията не могат да бъдат само на едната страна – на местните власти, медиците или министерството. В условията на глобална епидемия отговорен е всеки от нас. Данните за заразените всеки ден са пряка проекция на отслабващото ни чувство за лична отговорност. И това е не просто проблем, а сериозна заплаха, за която е добре да се замислим.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар