Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, август 9, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Евгени Нешев: В хирургията няма демокрация. Решенията се взимат еднолично
  • Последвайте ни:!

Д-р Евгени Нешев: В хирургията няма демокрация. Решенията се взимат еднолично 

Д-р Евгени Нешев

Началникът на Първо отделение по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Евгени Нешев е завършил медицина в Медицински университет – София – 1989 г. Придобива специалност по Ортопедия и травматология  през  1996 г. Квалифициране  в лечение на травматичните увреди и реконструктивна хирургия на горен и долен крайници и ендопротезиране на големи стави. Член н е на  Български лекарски съюз, на БОТА от 1996 г., на EFFORT от 2011 г., на EFAS от 2016 г.  и на AO Foundation Europe.

Преди няколко дни, след 4 часова операция, екип от ортопеди-травматолози включващ д-р Евгени Нешев, д-р Бахрам Фирузи и д-р Александър Илиев успя да фиксира откритите фрактури на катастрофирал моторист(откъснат от рамото горен крайник, открита фрактура на подбедрица, открита фрактура на коляно) и да спре кръвозагубата на пострадалия.

Д-р Нешев, как избрахте медицината за своя професия?

Още от ученическите ми години исках да стана лекар. Донякъде има и наследствен момента за това желание. Моят дядо и почти всичките ми роднини са лекари. Цялата фамилия сме лекари.

А как се насочихте към ортопедията и травматологията?

По принцип исках да ставам хирург. Даже мислех, че ще ставам коремен хирург. Завърших по времето на „Голямата екскурзия“, 1989 г. Тогава в тези райони – Разградско, Кърджали, се опразниха от специалисти и то добри специалисти. Тогава ни разпределяха направо там. Свободното място обаче беше за ортопед-травматолог и във времето тази специалност започна много да ме впечатлява и преди всичко новостите, които идват в нея. Има две или три специалности в медицината, които направиха революционни скокове. Както инвазивната кардиология, както в кардиохирургията, както в неврологията. Специалността ме грабна с това, че има бъдеще в технологично естество и развитие, в което искам да участвам. Въпреки иновациите все още една счупена кост трябва да се хвана с двете ръце и да се намести. Няма машина, която да може да свърши това.

Кои са били най-големите предизвикателства пред Вас в кариерата Ви досега?

Ще започна малко по-отдалече. 25 години съм работил в „Пирогов“ и това е школа. Благодарение на цялата наситеност на травмата там, успях да се срещна с изключително много случаи. Ако тръгна подробно да разказвам за всеки един по-тежък от тях, интервюто много ще се удължи във времето.

А имате ли незабравим случай, за който бихте искал да разкажете?

Много такива имам. Ето например това момче, което катастрофира с мотор тази седмица. То ще остане в съзнанието ми завинаги. Има случаи, за които смятам, че не съм направил всичко и когато мисля за тях, не идва съня. Лекарската професия е изключително отговорна, изключително натоварваща особено, когато си хирург, стресът е много голям особено, когато влизаш да работиш по нощите и носиш отговорност. Хирургията е екипна работа, но водещият операцията  е този, който решава. Т.е. основно нещо е екипа, но демокрация няма. Този, който води нещата, взима решенията и казва какво да се прави. Това нещо е изключително натоварващо.

Как решавате проблемите, когато човека, когото оперирате, има редица съпътстващи заболявания и една смяна на става, например, може да създаде големи затруднения?

Никога не съм се срамувал да се консултирам с колега, който има повече опит в дадена област. Медицината е като птица с две крила  – едното е практиката и опита, другото крило обаче е постоянното учене, да си в част с всички новости. Иначе няма как птицата да полети. Членувам в много професионални организации и имам достъп до онлайн операции навсякъде по света. Имам възможност и да задавам въпроси. Практиката и теорията по равно са двете неща, без които не може да върви човек напред.

Въпреки постоянното образование, изглежда сякаш нямате интерес към някоя от субспециалностите в ортопедията и травматологията?

Може би това е от работата ми в „Пирогов“ и съм по-насочен към травматизма. Тук, в университетска болница „Св. Анна“, с гордост мога да кажа, че създадохме екип, в който са доста колеги от „Пирогов“ и наистина в момента сме едни от водещите екипи в травматизма в София. Можем да се справим почти с всичко. Например през миналата година имаме най-много поставени протези в България. Наистина идват тук пациенти от цялата страна. Ние градим име, така че хората да ни търсят и много внимаваме да не направим грешки, така че хората да се откажат.

Имал сте възможност да работите в чужбина, защо останахте в България?

Живял съм в Канада, моята съпруга работеше дълго време в Белгия, но въпреки възможностите, всеки път избирах да съм тук.   Има много добри лекари в България, наистина много добри. Това са ми го казвали и колеги от чужбина, както и пациенти, които идват от сериозни държави с висок стандарт. Те предпочитат тук да се лекуват. Хубавото е, че всички, които останахме в България, извървяваме един път на съзидание, на изграждане на нещо. Не казвам, че на колегите, които заминаха, им е по-лесно. Те имат съвсем други трудности. Познавам наши лекари, които са на много високо ниво в Италия, Германия, водещи хирурзи. Но при нас остана удоволствието да извървим пътя и да създаваме добро здравеопзаване.

Споменахте катастрофиралото момче, че ще е един от случаите, които винаги ще помните. Каква е причината за това?

Трябваше да спасим живота на това 22-годишно момче. Той беше с много тежка кръвозагуба. При него ампутацията нямаше травматична ампутация на ръката тип „гилотина“, а имаше изтръгване с усукване на крайника и то на много високо ниво, отляво, близо до магистрални съдове. Качих пациента в операционната без да искам рентгенови снимки. При показателите, които видях, независимо, че момчето беше в лека еуфория от адреналина и шока и беше контактно. Не мога да не спомена перфектната работа на д-р Николаков  и екипа анестезиолози, които бяха готови, докато още се качвах от Спешното с този болен. Реагирахме да спрем кървенето. В операционната постепенно трябваше да решаваме един по един проблемите, свързани с живота му. Вече тепърва ще има конверсии, реконструкции, тепърва ще има операции по отношение на ампутационния чукан. Гордея се, че успяхме да запазим ставата. Тепърва ще дойде борба та с инфекциите, защото той има открити травми, със стърчащи кости.  Това е алгоритъм, по който се действа при катастрофи, не сме открили топлата вода.

Как се справяте с напрежението?

Опитвам се да си намеря час на ден само за себе си, който е свързан със спорт . Обичам да плувам, да карам колело. Почти всички колеги имат някакво хоби или спортуват. Нужно е, но трябва да бъдем малко егоисти, макар че от това страдат семействата ни. Да са ни живи и здрави, да ни търпят и да ни обичат.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар