Според Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030: До 2030 г. всички аптеки с е-рецепта, всички болници – с достъп до медицинското досие

Според Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030: До 2030 г. всички аптеки с е-рецепта, всички болници – с достъп до медицинското досие

Над 45 млн. лв. ще бъдат вложени в развитието на електронното здравеопазване, повечето са от структурни фондове на ЕС

До 2030 година ще бъдат разработени интегриран електронен портал и приложение за гражданите, предоставящи централизирани услуги за електронно здравеопазване, включително здравна информационна система, здравен профил и мониторинг на състоянието, телемедицина, лекарствени предписания и административни услуги.

Това е записано в Детайлизираната стратегия по Приоритет 12 „Здраве и спорт“ на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, в частта й за Електронно здравеопазване, качена за обществена консултация на сайта на здравното министерство.

Според нея до 2030-та година

всички аптеки у нас трябва да имат внедрена е-рецепта

В документа е записано, че лечебните заведения за извънболнична помощ, които позволяват записване за преглед онлайн, в момента са едва 15%, но след 10 години всички би трябвало да го правят. До 2030 година също така всички болници трябва да имат достъп до медицинското досие на пациента.

Общо сумите, които ще бъдат използвани за електронното здравеопазване, са над 45 млн. лв. –  45 126 000 лв.

Трябва да бъде създадена Национална здравна информационна система, като за това ще са необходими 12 млн. лв. Парите ще дойдат от структурни фондове на ЕС, е записано в стратегията. „Тя ще интегрира всички софтуерни приложения, имащи отношение към здравето на човека.  В резултат на въвеждането на НЗИС и други системи за електронно здравеопазване ще бъдат подобрени прозрачността в управлението на финансовите разходи, както и дейностите по организация, контрол, планиране и прогнозиране в системата на здравеопазването. Ще бъде осигурена възможност за оценка на качеството и безопасността на медицинското обслужване”, смятат от МЗ.

За

въвеждането на дистанционни здравни услуги ще са необходими 2.5 млн. лв.,

като те отново ще бъдат от структурните фондове на ЕС. Мерките в тази област включват: разработване и прилагане на телемедицината (особено за пациенти в труднодостъпни и отдалечени райони, както и за пациенти със специфични потребности – болни с хронични заболявания, възрастни хора и др.) и въвеждане на иновативни приложения за мобилни услуги за наблюдение на състоянието на пациентите. Крайната цел е принос в подобряването на достъпа на населението до качествени здравни услуги.

С 18,126 млн. пък ще бъдат направени информационните системи в здравеопазването. Средставата ще бъдат осигурени от бюджета на МЗ, структурни фондове на ЕС и Механизма за свързване на Европа (CEF).

Мерките в тази област включват: изграждане и/или надграждане и интеграция на информационните системи в електронното здравеопазване с информационни системи в други области с оглед подобряване на превенцията и качеството на живот на гражданите. Надграждане на софтуерните приложения на изпълнителите на медицинска помощ и аптеки, свързани с новите модели на отчитане, които ще бъдат наложени от НЗИС и за осигуряване на оперативна съвместимост при обмен на медицински данни.

3 млн. лв. от структурните фондове на ЕС ще бъдат насочени към сигурността на информацията и личните данни. Мерките в тази област включват: разработване на правила, процедури и мерки за осигуряване на киберсигурността на  НЗИС и други системи за електронно здравеопазване, както и такива за спазване на законодателството за защита на личните данни, включително относно анонимизираните и псевдонимизираните на здравни данни. Ще бъде изградена платформа за наблюдение, анализ и контрол на логове, мрежови трафик, системни файлове и управление на инциденти.

Друг сектор от електронното здравеопазване е изграждането на големи масиви от здравни данни. Това ще струва 3,5 млн. лв., отново от структурните фондове на ЕС. Мерките там включват създаване на функционалности за анализ на дейностите и резултатите на държавната здравна политика въз основа на големи масиви от здравни данни. Ще бъде създадена

възможност за по-добро използване на здравните данни в научните изследвания 

и иновациите с цел подпомагане на персонализираното здравеопазване, по-добрите здравни интервенции и по-ефективна система за здравеопазване и социални грижи.

Структурните фондове на ЕС ще осигурят и 6 млн. лв., които ще бъдат за „Капацитет за въвеждане на системи за електронно здравеопазване”. Там ще се подобряват знанията и уменията на здравните специалисти за събиране, анализ и  защита на здравните данни, включително посредством определяне на изисквания за учебните програми в областта на цифровото здравеопазване за здравни специалисти и създаване на програми за обучение през целия живот, които да обхващат специфични набори от цифрови умения.

С целия документ можете да се запознаете тук.

Периодът на обществената консултация е до 09.06.2020 г.

Източник: zdrave.net

Leave a Reply