До 60 г алкохол и до 20 цигари дневно са незначим рисков фактор
Проф. д-р Иван Манчев, д.м.н., е специалист по неврология. Той е ръководител на Катедрата по неврология и психиатрия в Медицински факултет-Стара Загора. Републикански консултант по неврология.
Какви са основните рискови фактори за инсулта? Защо рязкото сваляне на кръвното налягане също може да се окаже причина за това тежко състояние? Какви грешки допускаме, опитвайки се да овладеем хипертонията? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с проф. д-р Иван Манчев.
– Проф. Манчев, да припомним основните рискови фактори за появата на инсулт…
– Рисковите фактори за инсулта се разделят на две групи. Всичко това съм го отразил в моите монографии, издадени на няколко езика.
Едната група са добре документираните или сигурни рискови фактори, към които спадат хипертоничната болест, сърдечните заболявания, захарният диабет, тютюнопушенето и т.нар. асимптомни каротидни стенози. Последните представляват склеротични изменения на сънните артерии.
Втората група рискови фактори за инсулт са не толкова добре документираните. Към тях се отнасят застоялият начин на живот, както и злоупотребата със солени, мазни, сладки храни.
Казвам злоупотреба, а не употреба, защото човек може да консумира мазно и сладко в умерени количества, което няма да застраши сериозно неговото здраве.
В тази връзка направих епидемиологично проучване на рисковите фактори и се доказа, че до 60 грама етанол (като алкохол) дневно и до 20 цигари дневно са незначим рисков фактор. Според СЗО стойностите на кръвното налягане са в следния диапазон: горна граница до 139, долна – до 89.
Кръвно налягане под тези стойности се приема за нормално, над тях – за хипертония. В зависимост от това доколко нагоре се покачват тези стойности, хипертонията се класифицира като първа, втора, трета степен. За никого не е тайна, че тежката хипертония довежда до инсулти, до миокардни инфаркти и др.
– Защо резките колебания на кръвното налягане могат да доведат до инсулт?
– Резки колебания се случват тогава, когато при хипертонична болест и нестабилни стойности на кръвното налягане се стремим да го доведем рязко до приетите за нормални показатели – 139/89. Разбира се, едно дете на 10 години и човек на 70 години не могат да имат еднакво кръвно налягане.
С възрастта склеротичният процес се задълбочава, а това довежда до стеснение на кръвоносните съдове, като респективно се покачва кръвното налягане, т.е. има нюанси – по възраст, общо състояние и т.н., така че не можем да отрежем с нож и да кажем – точно толкова е нормалното кръвно налягане.
Когато един човек на 65-70 години, има трайно повишаване на кръвното си налягане, не взема редовно лекарства и кръвното надвишава до 160-170 систолно налягане и над 90-100 диастолно кръвно налягане, то този човек е в постоянен риск от инсулт.
В случай че рязко понижим кръвното му налягане, да кажем от 170 горна граница до 120-130, тогава той може да получи инсулт вследствие т.нар. ангиодистония.
По този начин внезапно мозъкът спира да получава нужното количество кислород, метаболити и глюкоза чрез кръвта. Постъпването им е силно намалено и той може да получи инсулт. В случая рязкото понижаване на кръвното налягане също може да е причина за това тежко състояние.
Има три механизма, по които може да се стигне до инсулт: съдоспазъм (вследствие хипертоничната болест се повишава кръвното налягане, настъпва нарушено оросяване и инсулт); вторият механизъм е тромбемболия на кръвоносните съдове и третият е точно този, за когото говорим сега – ангиодистоничен.
Проф. д-р Иван Манчев
Той е най-редкият, но не чак толкова, че да не му обърнем внимание. Затова учим младите лекари да не понижават рязко кръвното налягане на своите пациенти и когато ги транспортират до “Бърза помощ” с кръвно налягане 200/100, не е желателно да им прилагат лечение с определени медикаменти, за да го свалят до 120 горна граница. При това поведение се получава лоша перфузия на мозъка. Това е доказано.
Факт е, че високото кръвно налягане е вредно, но не е желателно да се сваля рязко, защото притокът на кръв към мозъка и вътрешните органи рязко намалява. А това, както вече казах, може да доведе до исхемичен мозъчен инсулт.
Например при кръвно налягане 180/100 е желателно да се приеме по половин таблетка хлофазолин, в комбинация с диуретик. Изчакайте 15-20 минути, отново измерете кръвното си налягане и ако не е спаднало, тогава изпийте другата половинка. А не изведнъж и рязко.
– Какви други грешки допускат хипертониците, пък и лекарите в коригиране на високото кръвно?
– На първо място това, което казахте – самолекуване. Освен това българите често си казват: като пия ракия, кръвното ми спада. Искам да кажа, че подобни действия застрашават сериозно здравословното състояние на пациента, особено ако се отнася до по-концентриран алкохол. Те просто си въобразяват, че това е така, за съжаление, такава е нашата народопсихология
Нека не се правим всички на лекари, има достатъчно специалисти. Иначе всичко е много елементарно – измервайте си кръвното налягане и ако трябва, вземете медикамент.
Ако не е нужно, може и с диета да се коригира възникналата лека степен на хипертония. При нея е като при диабета. Лекият диабет се оправя с диета, тежкият се лекува с инсулин. Това са правила в медицината, доказани през дългите години на развитие на тази наука.
– Проф. Манчев, често задаван въпрос от читатели: защо понякога долната граница на кръвното налягане не спада въпреки лечението?
– Обяснението е просто. Горната граница се обуславя от налягането в големите кръвоносни съдове – аортата, сънните артерии. Долната граница зависи от състоянието на артериолите (малките кръвоносни съдове), главно бъбречните.
Ако човек има камъни в бъбреците например, долната граница на кръвното му налягане се увеличава над 90, в случая става дума за бъбречна хипертония. Това са отделни стойности, но и двата вида хипертония са рискови фактори за развитие на инсулт – и самостоятелно, и комбинирано.
Но това са ориентировъчни стойности, които зависят от възраст, пол, тегло и други подобни фактори. Както и по-горе споменах, не може едно дете на 10 години и един възрастен човек на 80 години да имат стойности 120/80. Това е доказано преди повече от 100 години, нищо ново няма, а личните лекари трябва да обясняват тези нюанси и детайли на своите пациенти.
– Какво препоръчвате на вашите пациенти за избягване на рисковите фактори за инсулт?
– Често казвам не само на моите пациенти, а и въобще на хората, че не е толкова трудно да намали човек рисковите фактори за инсулт. Например с едно лекарство, с известна диета, с раздвижване. Хората в България не са богати, но да, с едно минимално лечение и режим могат да се избегнат тежки инциденти. В тази връзка ще споделя нещо интересно.
Канадски и американски лекари са направили проучване върху себе си с продължителност 7 и половина години и включени няколко десетки хиляди души. И се оказало, че тези, които са употребявали вечер по половин аспирин, получават с 30% по-рядко инсулт в сравнение с тези, които не са приемали това лекарство.
– Нямаше ли спорове около всекидневния прием на аспирин?
– Няма място за спорове. Аспиринът си има своето място, при условие че сега той се прилага в различни дози на таблетки. И ако човек изпива вечер по половин таблетка, нищо лошо няма да му се случи. Разбира се, ако има язва на стомаха или други стомашни проблеми, е желателно да го избягва. Но като цяло аспиринът е много хубаво, изпитано лекарство.
Смятам, че много колеги предписват често по 3-4 медикамента за лечение на хипертоничната болест. Това според мен не е нужно, освен при по-тежките форми на заболяването.
Аз в моята практика никога не предписвам прекалено много различни медикаменти. Смятам, че по-професионално е да лекуваш не с много, а с малко лекарства. Има си много ефективни медикаменти. Не съм привърженик и на допълнителното лечение с билки, хомеопатия и т.н.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: zdrave.to