Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, юни 4, 2020
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Доц. д-р Атанас Кундурджиев: Бъбреците най-много участват в регулирането на кръвното налягане
  • Последвайте ни:!

Доц. д-р Атанас Кундурджиев: Бъбреците най-много участват в регулирането на кръвното налягане 

Доц. д-р Атанас Кундурджиев: Бъбреците най-много участват в регулирането на кръвното налягане

За четвърти пореден път на 12 март отбелязахме Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания. Множество изследвания сочат, че хората с бъбречно заболяване по-често имат сърдечни болести, дори и при леко нарушена бъбречна функция.

Каква е връзката на бъбречните заболявания и хипертонията, и защо е важен контролът на кръвното налягане, попитахме един от най-големите специалисти в България в лечението на т.нар. кардио-ренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност), както и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет, доц. д-р Атанас Кундурджиев, началник на Клиниката по нефрология в Университетска болница “Св. Иван Рилски”.

Д-р Кундурджиев е бил зам.-министър на здравеопазването в периода 2000-2001 г., изпълнителен директор на  Университетска болница “Александровска” и главен секретар на БЛС в периода 2002-2004 г.

– Кога говорим за хронична бъбречна недостатъчност, доц. Кундурджиев?

– Хроничната бъбречна недостатъчност е състояние, при което е намалена възможността на бъбреците да филтрират кръвта. Тогава и възможността на бъбреците да пречистват организма е намалена под определени граници.

Доц. д-р Атанас Кундурджиев

– Какво води до това състояние на бъбреците?

– Причините могат да бъдат предбъбречни, като тежки инфекции, сепсис, загуба на големи количества течности и соли, прием на диуретици, фебрилитет и др. От друга страна, бъбречните заболявания от всякакъв вид и на определен етап могат да доведат до хронична бъбречна недостатъчност. Съществена причина за хронична бъбречна недостатъчност е и възрастта.

Дори да няма някакво конкретно бъбречно заболяване, с напредването на възрастта отпадат функционалните единици на бъбреците – т.нар. нефрони. Над 75-годишна възраст може да има намалена гломерулна филтрация – обемът на течности, филтрирани от бъбречните гломерулни капиляри в Баумановата капсула за единица време.

Според ефективността на гломерулната филтрация се определя здравето на бъбрека, а при хронична бъбречна недостатъчност стойността се използва за условна категоризация на степента на функционално увреждане. Болестта в най-леката си – 1-ва степен, показва минимални проблеми, а в крайната – 5-та степен, изисква хемо- или перитонеална диализа.

Така че е добре да се съобразява състоянието на бъбреците и според възрастта, защото хората над 75 години имат и други различни заболявания.

– Каква е връзката на бъбречните заболявания и хипертонията, и защо е важен контролът й?

– Бъбреците са органът, който има може би най-голямо участие за регулиране на кръвното налягане. И когато функцията на бъбреците намалее, тогава артериалната хипертония става правило, а липсата й – изключение.

Всяко бъбречно заболяване в определена форма или стадий, всяка пречка в отока на урината и всяка промяна в съдовете на бъбреците могат да доведат до артериална хипертония. Но тук връзката е двупосочна – от една страна, бъбречните заболявания водят до артериална хипертония, а от друга – високото кръвно води до увреждане на бъбреците с течение на времето.

Това, което е характерно за артериалната хипертония при хронични бъбречни заболявания, е, че тя много често е резистентна на лечение и понякога се налага да се комбинират няколко медикамента по определен начин, за да се повлияе.  И това именно е изкуството на терапевта.

Например, някои хипотензивни медикаменти, които се дават рутинно при високо кръвно, могат да влошат бъбречната недостатъчност. Едни от най-често използваните препарати за артериална хипертония са т.нар. АЦЕ-инхибитори. Те имат нефропротективен и кардиопротективен ефект, но в условията на бъбречна недостатъчност могат да доведат до увеличения на серумния калий понякога до опасни нива.

Така че е много важно, когато се започва лечение за артериална хипертония, да се има предвид и бъбречната функция, да се оцени какъв медикамент се назначава, в каква доза, с какъв друг препарат може да се комбинира.

Защото понякога, ако може да очакваме страничен ефект от един медикамент, който да намалява кръвното налягане, е възможно да го комбинираме с друго лекарство, което да неутрализира този страничен ефект и отново да води до намаляване на кръвното налягане. Така че, наистина лечението на артериална хипертония в условията на бъбречна недостатъчност е изкуство, което изисква компетентност в различни области на вътрешната медицина.

– Какви са симптомите за хронична бъбречна недостатъчност?

– Много често хроничната бъбречна недостатъчност може да настъпи, без пациентът да има някакви съществени оплаквания. Понякога и съпровождащата артериална хипертония също не води до оплаквания и има случаи, в които улавяме тези пациенти случайно, по повод някакво друго заболяване.

Затова апелът ми към българите е да провеждат поне веднъж годишно профилактични прегледи, защото в тях има показатели, които говорят и за състоянието на бъбреците. Например, изследването в една обикновена урина, на серумния креатинин, уреята, пикочната киселина, дават богата информация за състоянието на бъбреците, когато се интерпретират от подготвен специалист.

Важно е хората да си измерват редовно и артериалното налягане.  Сега в аптеките има електронни апарати, с които могат да си проследяват артериалното налягане и при отклонение от нормалните норми, да се консултират с лекуващите лекари, а не да се прибягва до самолечение, защото бъбречните заболявания са по-страшни, когато не болят. Ако бъбреците вече болят, обикновено се вземат мерки и се избягват усложненията.

– Почти всеки втори българин се оплаква от високо кръвно, значи ли, че всеки втори е с бъбречна недостатъчност?

– В статистиката специално за артериалната хипертония има т.нар. правило на половинките. В България има около 2 млн. хипертоници. От тях половината изобщо не знаят, че са такива и те са рискови. Като между тях има доста млади хора, които имат високо кръвно, но нямат оплакване и не се контролират.

От останалата половина 50% знаят, че имат високо кръвно, но не се лекуват. Те също са много рискови. Остават 500 000 души, половината от които се лекуват, но недостатъчно и не с най-подходящите медикаменти. В крайна сметка, от 2 млн. души – само около 250 000 се лекуват правилно.

Целта на такива кампании, които правим сега в болница “Св. Иван Рилски” под мотото “Направи връзка”, е именно да обърнем внимание на тези 1,5 млн. българи с артериалната хипертония, които не знаят за нея или, ако знаят, не я лекуват, и на това, че тя е резистентна при хронична бъбречна недостатъчност.

На това, че самата артериална хипертония уврежда бъбреците след време и пациентите с високо кръвно налягане трябва да си следят бъбречната функция.

– Казахте, че бъбречните заболявания са по-страшни, когато не болят. И все пак, можете ли да опишете клиничната картина на хроничната бъбречна недостатъчност?

– В началния стадий обикновено липсват клинични прояви Различни симптоми се манифестират в изразения стадий. Кожата е бледа, с намалена еластичност, лющеща се. Появява се упорит сърбеж по гърба, крайниците, главата, може и да е генерализиран по цялото тяло.

Пациентите имат уремичен дъх – с миризма на амоняк, анемия, нарушения в кръвосъсирването, съобщават за сухота в устата, жажда, безапетитие, повръщане. Поради намалените защитни сили, болните развиват пневмонии. Характерни при това заболяване са упоритите и постоянни болки в костите, причините за които са комплексни – недоимък на витамин D, остеопороза, обездвижване.

Както вече стана ясно, болните с хронична бъбречна недостатъчност са с артериална хипертония и често развиват сърдечна недостатъчност. В крайните стадии се развива уремичен перикардит.

Основна роля за забавяне на прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност има диетичният режим. Тъй като с увреждането на бъбреците голяма част от функционалните единици – нефроните отпадат, а останалите здрави са свръхнатоварени, ако се приема голямо количество белтъчна храна, тези претоварени нефрони също умират по-бързо.

Така че целта е нефроните, които са останали да функционират, да се запазят най-дълго време. Затова препоръчваме нискобелтъчна диета – да се ограничи приемът на месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, готварската сол. Тестените изделия съдържат умерено количество белтъчини, но въпреки това е препоръчително ограничаване им.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: zdrave.to

Добавете коментар