Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, юни 4, 2020
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Що е интубация и опасна ли е тя?
  • Последвайте ни:!

Що е интубация и опасна ли е тя? 

Що е интубация и опасна ли е тя?

При най-тежките случаи на новия коронавирус се налага интубиране на болния

Светът е изправен пред предизвикателството да се справи с пандемията от новия коронавирус COVID-19. Учени и експерти от цялото земно кълбо работят в посока да се открие ваксина или лекарство за заразата. Засега обаче опитите им не са увенчани с успех. 

Това и причината всички заразени, при които болестта се развива в тежка форма да се лекуват, по начините, по които се лекува вирусно заболяване. В най-сериозните случаи се налага интубация на болния и включването му към респиратор.

Какво обаче се крие зад тази процедура и колко е опасна тя?

Интубация

Основен метод за поддържане на дихателните пътища, освобождаването им от чужди тела и осигуряване на нормална респираторна дейност е така наречената интубация.

Тя често се оказва животоспасяваща за пациентите, като случаите, в които може да се приложи, са разнообразни и включват както спешни състояния в резултат от травма, инцидент, остро влошаване на подлежащо (известно или неизвестно) заболяване или в хода на протичане на определени болестни процеси.

Целта е поддържане на отворени и достъпни дихателните пътища на пациента с цел подаване на кислород, лекарства или анестетици (при въвеждане под обща анестезия).

В някои случаи интубацията играе поддържаща роля за осигуряване на нормална респираторна дейност (при определени заболявания на дихателната система като например пневмония, емфизем, колапс на белите дробове и други).

Крие ли рискове?

Въпреки животоспасяващия характер на манипулацията, интубирането само по себе си също крие някои, макар и минимални рискове, които се наблюдават при неправилна техника на интубиране и по-често при извършване на интубация в полеви условия.

Интубацията може да е затруднена при пациенти с определени заболявания или болестни състояния.

По тази причина на първо място при вземането на решение за интубация от страна на медицинския специалист е състоянието на болния и ползите и рисковете, които носи интубирането в конкретния случай.

В масовия случаи извършването на интубация носи многократно по-големи ползи за общото здравословно състояние на пациента, отколкото рискове.

Командно дишане

В медицината механична вентилация или командно дишане (КД) е метод за заместване (при отсъствие), механично подпомагане или временно ръководене на спонтанното дишане.

Това може да включва машина или ръчно пневматично съоръжение. Традиционно се разделя на вентилация с отрицателно налягане, когато въздухът се всмуква в белите дробове поради съществуващ пад на тораксовото налягане, или вентилация с положително налягане, когато въздух (или друга газова смес) се подават през трахеята под налягане.

Командното дишане може да се използва като животоспасяваща мярка в краткосрочен план, например по време на операция или критично заболяване (най-често в отделенията за интензивна терапия).

Портативни машини за командно дишане може да се използват при домашни условия или в санаториуми и заведения за респираторна рехабилитация, ако пациентите имат хронични заболявания, които изискват дългосрочна респираторна помощ.

Какво представляват кислородните апарати (респираторите)

– този апарат не лекува нищо, той само помага на дишането

– в чужбина ги наричат още „вентилатори“ и представляват апарати, с които по механичен начин с въздушна смес под налягане се стимулира снабдяването на организма с кислород през поразените бели дробове

– респираторите могат да бъдат настроени също за противоположната функция, т.е да имитират и издишване, за да изтеглят въглеродния диоксид от дробовете; честотата на дишане/издишване също може да се настрои според конкретния пациент

– свързването с пациента става чрез интубиране, т.е. тръба се вкарва през устата или носа, а при тежки случаи може и да се направи отвор в трахеята чрез т.нар. трахеотомия

– първите респиратори се появяват през 20-те и 30-те години на ХХ век и са известни като „железни дробове“;

– днес се използват предимно в спешните и интензивните отделения, както и в хирургичните зали при пациенти под дълбока анестезия; понякога се прилага при излизане от сложни операции и това може да продължи от няколко часа до няколко дни

– до респиратор се прибягва още при кома, мозъчна травма и инсулт, колабирали бели дробове, свръхдоза от наркотици, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), поражения на гръбначния мозък, синдром на Гилен-Баре, мистения гравис, преждевременно родени бебета и др.

– този апарат спасява човешки живот, но може да има странични ефекти, особено при продължителна употреба; основният риск е инфекция, която тръбата може да вкара в носа, синусите, гърлото и белите дробове

– затова местата, където работят респиратори, изискват персоналът да е с ръкавици и маски; външни посетители не са желани, но ако бъдат допуснати, трябва да са здрави и да носят същите защитни средства

– практически е невъзможно пациентът да говори, тъй като се преминава през зоната на гласните струни, няма как да се храни по обичайния начин и не може да се разхожда, защото е закачен за апарата

– тръбата на респиратора дразни и затруднява изкашлянето, което иначе прочиства дробовете и дихателните пътища

– дозирането в работата на респиратора е важно, защото при твърде високо налягане може да навреди на белия дроб или да вкара по-висока концентрация на кислород от необходимото

– медиците облекчават дискомфорта и страданието с болкоуспокояващи, приспивателни, медикаменти за отпускане на мускулите; след като приключи интубирането, няма нужда да се продължава с тях

– ефектът от респиратора се наблюдава и с друга апаратура, включително за измерване на пулса, кръвното налягане, понякога се налагат и рентгенови снимки или кръвни проби за установяване съдържанието на кислород и въглероден диоксид в кръвта

– след премахването му известно време може да се изпитва затруднение в самостоятелното дишане, пресъхнало гърло или болки на гръдните мускули, отслабнали в часовете или дните на използването на апарата;

връщането към нормално състояние може да отнеме дни или седмици, поради което при по-тежките случаи обичайно се практикува намаляване на времето на включване преди цялостното изключване./zdrave.to

One Response to Що е интубация и опасна ли е тя?

  1. Бойко Господинов

    Не може ли при по-леките случаи на дихателната недостатъчност да се използва ВЪЗДУШЕН КОНЦЕНТРАТОР? Не се налага интубиране,използва се атмосферен въздух и устройство може да се използва в домашна обстановка.

Добавете коментар