Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, юни 4, 2020
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Време за живот в изолация
  • Последвайте ни:!

Време за живот в изолация 

Защо ситуацията с новия вирус и социалната изолация ни плашат?

Разстояние. Дистанция. Вкъщи. Изолация. Отговорност. Авторитети. Правила. Компетентност. Експертност. Важни човешки връзки. Ограничения. Организация. Партньорска връзка. Лично пространство. Приоритети. Споделено пространство. Лични посоки. Бягства. Компенсации. Трудности. Взаимност. Свързаност. Липса на свързаност. Страх. Болест. Бедност. Неяснота за бъдещето. Криза. Успех. Липса на успех. Гняв. Тъга. Самота. Радост. Непоносимост. Такива асоциации можем да направим за изминалите и предстоящи дни.

В началото на този текст ще ви припомня, че в ситуациите, които са нови и непознати за нас, е нормално да изпитваме страх, тревога, несигурност. Защо? Защото от една страна, нямаме опит и изработени умения да се справим с нeпознатото; а от друга, защото, без да си даваме сметка, се връщаме назад в живота си (детство, юношество, младост), когато за първи път сме правили нещо и сме изпитали несигурност, безпокойство и тревога заради липсата на опит.

До преди дни бяхме отправили поглед към поредните постижения, придобивки, пътешествия, бяхме се запътили с висока скорост към следващата цел в живота си. А днес стоим у дома, организираме ежедневието си спрямо задължителни мерки, чрез които трябва да опазим здравето и живота си, и това на другите.

Докато стоим у дома и не сме активни във външния свят, във вътрешния ни свят изникват много въпроси. Като например: “Какво ще бъде това, което ще почука скоро на вратата ни – болест, заплаха за живота или финансова криза?”, “Ще можем ли да се справим с последващото?”, “Как ще издържа толкова дълго у дома? Ще се побъркам!!!”.

Насочвам разсъжденията си към последния въпрос. Кое е това, заради, което ни е толкова трудно да бъдем със семейството си у дома и заради което, предпочитаме да насочваме гнева си към правила, ограничения, начин на управление на страната в ситуация на епидемия? Дали не преживяваме ужас, непоносимост и гняв, защото сме у дома достатъчно дълго, за да не можем да избягаме от реалността на живота и взаимоотношенията си?

Сега, когато сме си у дома, ясно виждаме с кого живеем, как живеем, какво има в дните ни, какви са отношенията ни, какви са забавленията ни, как и с кого преминаваме през трудните моменти в живота си. Сега не можем да избягаме от актуалните въпроси на ежедневието си – успяваме ли да се организираме, срещаме ли разбиране и подкрепа от партньора (близките), какви са взаимоотношенията с децата ни, можем ли да вървим със семейството си в една посока, имаме ли обща посока?

Имаме ли семейство? Какво или кой ни липсва? “Изплува” ли нещо неотработено, изтласкано, отложено, което ни тегли нанякъде, но пътя към него е невъзможен, защото изходите ни за бягство са блокирани? Какво ни свързва? Има ли нещо, което стои между нас?

Какво имам предвид?

Ако настоящата ситуация поражда в нас страдание, негативни, непоносими чувства, то нека сега обърнем поглед към това, което ги предизвиква. Какво може да е то?

• Успехите в работата, както и ангажираността с нея не могат да компенсират липсата на щастие в личен план.

• Не съм щастлив във връзката.

• Отношенията с партньора не ме удовлетворяват. Комуникацията сякаш не се случва.

• С партньора имаме различия, които не можем да преодолеем.

• Тежат ми ангажиментите към семейството.

• Самота.

• Липса на лични интереси, хоби, вдъхновяващи, релаксиращи дейности.

• Липса на пространство за интереси, хоби, вдъхновяващи, релаксиращи дейности.

• У дома съм, а не мога да почивам.

• Чувствам, че съм в капан/клетка/затвор.

Колкото и да е трудно, реалната ситуация, в която живеем сега, ни помага да разберем откъде идва най-голямото ни напрежение, коя е болката, която толкова дълго носим, кой е изборът, който най-много ни тежи, кое е онова, което искаме да махнем от живота си.

Когато открием отговора, ще разберем откъде идва страданието, заради което не можем да понесем стоенето у дома.

Да си изясним нещата

Когато загубим нещо (партньор, приятел, роднина, важен за нас човек, мечти, надежди, възможности, позиция, здраве, време, проект) и не сме работили със загубата си (може би заради болката, която преживяваме, а може би, защото сме чули, че това ще премине от само себе си), тогава използваме бягство, компенсация и защитни механизми, за да не позволим на болезнените чувства да спрат живота ни. (Тук искам да обърна внимание на метафората, че настоящата ситуация много прилича на спрял, блокиран живот).

Носим със себе си болката си дотогава, докато съберем достатъчно психическа сила, за да я изживеем и преодолеем. Възможно е сега да се чувстваме зле (като в клетка), защото за нас не е настъпил моментът, в който сме готови да видим загубата си, да я оплачем, да я приемем и продължим напред.

Раздразнението, което преживяваме сега, може да идва от това, че в обичайното си ежедневие потискаме болката с ангажираност, каквато в момента е невъзможна. Потиснатото изплува, излиза, проявява се, защото са блокирани изходите за бягство – нямаме достъп до дейностите, с които обичайно разреждаме напрежението.

Друга вероятна причина за трудно понасяне на ситуацията е следната: Сега съм у дома – сам или с членовете на семейството си и много ясно виждам реалността на живота, който живея. И това може да не ми харесва. Възможно е връзката с партньора отдавна да е изчерпана.

Възможно е да избягвам да говоря с него за важните за мен теми в нашите взаимоотношения. Възможно е да не мога да говоря откровено за чувствата и преживяванията си. Възможно е да не си давам сметка за начина, по който общувам, реагирам и партнирам, и чрез които създавам трудните ситуации в живота си. Възможно е доверието отдавна да е изчерпано или да го няма уважението. Възможно е отдавна да го няма споделянето.

Възможно е в настоящата ситуация ясно да виждам последствията от изборите, които съм направил и те да не ми харесват. Възможно е разстоянието между мен и партньора ми да е станало твърде голямо. Възможно е да нямам лично пространство, в което да тъгувам, да почивам, да творя, чета, за да разтоваря напрежението и канализирам енергията си.

Мечтите изискват смелост и желание за живот

Още няколко причини

Възможно е да се страхувам, защото не мога да контролирам ситуацията. Възможно е там, навън, в другите ми човешки взаимодействия да има нещо, което не съм направил, довършил, приключил и то да ме тегли и зове.

Надявам се тези думи да ви ориентират да разберете кое е това, което лично за вас се оказва бариера, притискане, невъзможност, затвор.

Сигурна съм, че за всеки от нас случващото се има лично послание и фокус. Насърчавам ви да го откриете и да повярвате, че и през тази трудност можете да минете. А трудността идва или от липсата на опит в работата със себе си, или от нежелание за промяна.

Ще ви припомня част от предишната статия: “Освен като опасно състояние, кризата се разглежда и като състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне,  като “катализатор на личностното и социално развитие, който руши старите навици, предизвиква нови реакции и става решаващ фактор за нови насоки на развитие”.

Промяната, която предизвиква, може да доведе до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и да повиши нивото на психично здраве. Нерядко единственият начин, чрез който може да се внесе здравословна промяна в една система (семейство, организация, институция и т.н.), е чрез криза, за да се променят непродуктивните вярвания, възгледи и ценности, поведения, модел на общуване, начин на партниране.

Можем да погледнем на кризата като на мотивиращо предизвикателство и естествен механизъм за осигуряване на развитие. Китайският йероглиф за криза е съставен от два знака, единият от които означава риск (опасност), а другият – възможност”.

Време е за живот, без маска. Време е за автентичност. Време е да видим и говорим за истинските си преживявания. Време е да не подменяме любовта с удобство. Време е да оценим живота си и да се погрижим за неговата стойност, смисъл и съдържание. Време е за отговорност – към себе си и към другите. Време е за креативност, активност и промяна.

Борянка БОРИСОВА – психолог, системен фамилен и брачен консултант

Източник: zdrave.to

Добавете коментар