Мария Георгиева: Информираното съгласие сега е формалност | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, февруари 23, 2020
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Мария Георгиева: Информираното съгласие сега е формалност
  • Последвайте ни:!

Мария Георгиева: Информираното съгласие сега е формалност 

Мария Георгиева: Информираното съгласие сега е формалност

Недопустимо е да се отстраняват органи, без пациентът да знае

Мария Георгиева е председател на Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”. Фондацията създаде работна група от АГ-специалисти и представители на пациентски организации, които да изработят нова процедура за получаване на информирано съгласие при диагностика и лечение в болница.

Целта е да има ясна процедура и правила за информирано съгласие, които да осигурят защита правата както на пациентите, така и на лекарите и медицинските специалисти. Точно затова фондацията стартира проекта “ФОРМулирай правата си” (www.formulirai.com), финансиран от Българския фонд за жените.

Проектът има амбицията да промени цялостно процеса на информирано съгласие за всички видове медицински интервенции и пациенти.

– Г-жо Георгиева, къде е проблемът при даването на информирано съгласие?

– Към нашата фондация се подават доста сигнали от жени, претърпели травми при хирургични операции. 90% от жените с ендометриоза минават през лапороскопска хирургична интервенция, защото тя се диагностицира лапароскопски.

На всички тях се налага да подпишат информирано съгласие, преди да влязат в операционната. Получаваме обаче сигнали, че бланката за информирано съгласие се подава в последния момент.

В някои от случаите жената е вече на операционната маса и хирургът й съобщава, че ще й премахне фалопиевите тръби, без дори да е обсъдена с нея такава възможност. Това е така нареченото разширяване на обема на операцията, при което се отстраняват органи без изричното съгласие на пациента.

Мария Георгиева

Понякога се пропускат консултации с анестезиолог и алерголог, а директно се пристъпва към упойка. Това е недопустимо.В самото информирано съгласие има куп медицински термини, които пациентките не разбират и имат нужда да им се обяснят.

Но реално няма към кого да се обърнат и да си зададат въпросите, а и време за това липсва между подаването на хартията за подпис и лапароскопската интервенция. А без разговор и обяснение какво предстои информираното съгласие се обезсмисля, то е само формално, на хартия.

– Да обобщите проблема.

– Липсва връзка между пациент и лекар. Пациентът се поставя в административна ситуация да разписва документи, без да ги разбира и без възможност да зададе въпросите си на медицински специалист – няма време и няма на кого да ги зададе.

Влиза в операционната и всичко приключва. Ако обаче пациентът иска да се волеизяви, че не е съгласен да му се прави нещо или да му се отстранява орган, няма как да го направи. Няма поле в типовите документи за информирано съгласие да се волеизяви.

– Каква е целта на вашата инициатива?

– Целта ни е както да защитим правата на пациентите, да ги информираме и да ги накараме да търсят повече информация, така и да защитим лекарите от евентуални съдебни искове към тях. Ако информацията между тях тече безпроблемно, и двете страни ще са защитени, а случаите на медицински дела ще са значително по-малко.

Адв. д-р Мария Петрова: Тежка увреда при операция се наказва с 3 години затвор

Адвокат д-р Мария Петрова е специалист по медицинско право и един от малкото в България юристи с медицинско образование. Тя е част от работната група за постигането на реално, а не формално информирано съгласие.

– Адвокат Петрова, как най-често се нарушават правата на пациентите?

– Най-често правата на пациентите се нарушават при разширяване обема на операциите. Недопустимо е при планова операция, в която пациентката е дала примерно съгласие да й се отстрани киста на яйчника, а тя да си тръгне от болницата с отстранен яйчник или фалопиева тръба.

Случва се чак след година и половина пациентката да разбере, че диагностичната лапароскопска операция е станала терапевтична и че й е отстранен орган. Това според правото е умишлено престъпление. Понякога хирургът бърка ляво и дясно при операции на чифтни органи.

Това не е шега, не е виц. Точно тези неща са третата по честота в света причина за така наречените лекарски грешки.

Какви са санкциите за тези грешки и дали лекарите знаят, че извършват престъпление и може да бъдат съдени?

– Вероятно не знаят. Затова трябва да обърнем внимание на лекарската общност, че извършването на гинекологични операции, при които се намаляват репродуктивните функции на пациентките без тяхно съгласие, подлежи на наказателна санкция за средна или тежка телесна повреда.

За средна телесна повреда, извършена при операция, се предвиждат две години лишаване от свобода или пробация, а за тежка телесна повреда – 3 години. Не вярвам, че лекар, който знае какво наказание го грози, би разширил обема на операцията без съгласието на пациентката.

Каквито и да са ползите за нея. Доста често се случва лекари, възпитани в дух на патерналистичния модел на здравеопазване от миналия век, в желанието си да изпишат вежди вадят очи. След това не само че пациентът не се чувства удовлетворен и благодарен, но и лекарят попада под ударите на закона.

За да се избегнат такива случаи и да се регламентира в каква степен хирургът може да разшири обема на една гинекологична операция, се подписват каскадни информирани съгласия. Само така може да се овласти лекарят да оперира според най-добрия от гледна точка на медицината резултат. Но е недопустимо пациентът да не знае какви интервенции са му правени.

В клиниките за асистирана репродукция се прилагат порочни практики и от медицинска, и от юридическа гледна точка, като премахването на двете фалопиеви тръби. Обикновено на пациентката се обяснява, че така се предотвратява извънматочна бременност при евентуална асистирана репродукция.

Рискът от извънматочна бременност обаче предварително не може да се оцени изобщо. По принцип вероятността за извънматочна бременност е изключително малка. Но пък операцията за премахване на тръбите е с голям обем, тежест и много реални рискове. Това е нещо, което добрата медицинска практика не би следвало да толерира.

Други казуси, които стигат до съдебна зала, е, когато диагностичната лапароскопия премине в лапароскопия с лечебна цел. Хирургът разсъждава: “Така и така съм вътре, за да не отварям втори път пациентката, ще отстраня проблема веднага”.

Само че пациентката трябва да знае, а не да очаква друго. Диагностичната лапароскопия трябва да даде отговор на въпроса има ли жената ендометриоза, в каква степен и какво е засегнато. Но ако хирургът се впусне в рисково начинание – да отстранява тук огнище, там лезия, без знанието на пациентката, това е грубо погазване на нейните права.

Ето защо държим пациентите да знаят, че има такива случаи и да си дават достатъчно време да разсъдят трезво, да се ориентират в ситуацията и да вземат адекватни решения. Защото отговорността за здравето е преди всичко на пациентите.

Преди да обвиним лекаря, системата, държавата, трябва да се запитаме какво правим за собственото си здраве, дали сме достатъчно отговорни в търсенето и изискването на информация от лекарите, за да могат да ни бъдат максимално полезни. Информираното съгласие е процес на колаборация с лекарите.

– Има ли нужда от промяна в нормативната база, за да се реши проблемът с информираното съгласие?

– Няма законов проблем, не е нужна промяна в нормативни актове. Липсва, първо, институционален контрол върху процеса на информиран избор и съгласие. На второ място, има проблем в лечебните заведения по организацията на процеса на информирано съгласие.

Не се дава възможност на работещите в болниците да спазят практически повелята на закона. Те са прекомерно ангажирани. В Норвегия например един лекар преглежда до 6 пациенти в осемчасовия си работен ден и може да отдели достатъчно време на всеки от тях. Докато у нас един лекар може да отдели на пациент не повече от 10 минути, като в част от времето попълва солидно количество документация.

На трето място, има експертен проблем. Нито лекарите, нито пациентите познават в детайли процеса по информирано съгласие и невинаги може да го осъществят в пълнота.

– Как виждате решаването на тези проблеми?

– Например на специализирани сайтове да се публикува достатъчно вярна информация, достъпна за хората, за да може те, отивайки на лекар, да имат предварителна подготовка и представа за заболяването и лечението.

Освен това лекарите трябва да се освободят от административни задължения, за да имат повече време за пациентите.

Трябва също да се засили контролът на информираното съгласие. Обикновено никой не следи как са попълнени декларациите и кой ги е подписал. Понякога ги подписват роднини на пациентите. Тук трябва да се намесят контролните органи, като санкционират лечебното заведение или лекаря, който е допуснал да не се спази изискването за информирано съгласие. Санкцията всъщност е една от гаранциите за спазване на закона.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: zdrave.to

Добавете коментар