Полюсни мнения относно Закона за лечебните заведения | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, февруари 23, 2020
Вие сте тук: Home » Инициативи и мероприятия » Полюсни мнения относно Закона за лечебните заведения
  • Последвайте ни:!

Полюсни мнения относно Закона за лечебните заведения 

Полюсни мнения относно Закона за лечебните заведения

Собствените практики на медицинските сестри и разпрелянето на приходите са сред най-спорните теми

Болничните и съсловните сдружения и асоциации са полюсно разделени за възможността медицинските сестри и лекарските асистенти да създават лечебни заведения, в които да осъществяват самостоятелно или по назначение на лекар здравни грижи, манипулации и дейности от компетенциите им. Това става ясно от изпратените в парламента становища по предложения от МС Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Българският зъболекарски съюз категорично се противопоставя на тази идея в частта й за лекарските асистенти. „В предложения законопроект откриваме, че се предлага да се даде възможност за учредяване на лечебни заведения от „лекарски асистенти, медицински сестри и акушерки“. В мотивите на законопроекта като основание за тази възможност е посочен Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и помощник-фармацевтите (ЗСОМСААСЗПМ). Очевидно има несъответствие между предложението в законопроекта, касаещо т.нар. „лекарски асистенти“ и определението на „асоциираните медицински специалисти“, дадено в закона. Като

„асистент“ – по определение – би следвало да се разбира „лице, което помага на някого“

В практиката на лекаря по дентална медицина т.нар. „асистенти“ винаги работят под негово ръководство. Под ръководството на лекаря по дентална медицина асистентът извършва трудови, но не преки самостоятелни лечебни дейности, които допринасят за осигуряване на високо качество на дентално-медицинската дейност. Предвид изложеното, БЗС е категорично против предложението „лекарски асистенти“ да могат да учредяват самостоятелно лечебни заведения, както поради това, че няма легално определение какво се разбира под „лекарски асистенти“, така и поради това, че по дефиниция „асистент“ е лице, което помага на някого. Що се отнася до „асоциираните медицински специалисти“, ако се допусне подобни специалисти да могат да учредяват сами лечебни заведения, БЗС отсега ясно заявява, че категорично подобна възможност

не следва да се допуска за асистентите на лекарите по дентална медицина“,

пише в становището на Зъболекарския съюз.

От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари заявяват, че не е ясно как създаването на подобни структури ще намали личните и обществени разходи за здравни услуги. „Това означава те да функционират безплатно (което едва ли може да бъде мотивация за предоставящите ги, независимо от възрастта). Друга хипотеза е заплащането да се покрива от ползвателите, което е в противоречие с намаляването на разходите. Трета хипотеза – вероятно вносителите на предложението за промяна предвиждат тези услуги да бъдат финансирани по определен ред от държавния бюджет или от здравноосигурителния фонд. И в трите случая, вносителите на закона трябва да заявят публично намеренията си в тази посока, ако зачитат демократичните правила за прозрачност. А те са задължителни, особено в сферата на дейностите, свързани със здравето на хората“, пишат от НСОПЛБ.

Според семейните лекари проблем е формулировката „да се създаде възможност за самостоятелен избор на професионално развитие и извеждане от сивия сектор на този вид здравни услуги“, тъй като така дейностите на тази група хора били определени публично като част от „сивия сектор“. „Относно самостоятелния избор на професионално развитие също сме скептични. Професионалното развитие е свързано с избор на направление, в което да реализираш, придобитите знания (вид дейност, в рамките на придобита компетентност), но не касае структурата, в която я извършваш. Последното е просто още една възможност за ново работно място, съчетана и с ангажиментите на самостоятелен мениджмънт и отговорност пред институции, които нямат общо с пряката дейност и създават предпоставка за отнемане от времето за работа по придобитата квалификация, т.е. грижата за пациентите. Освен това, при наличие на здравна карта, която определя потребностите от здравни дейности, как ще бъде преценена териториалната необходимост от тези „услуги“, които са извън нея? С предлаганата промяна

се дава разрешение за нещо, което и сега не е забранено

Всеки от посочените лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки и сега биха могли да осъществяват дейностите, за които имат съответната квалификация и нормативните документи не ги забраняват или не поставят определени изисквания за супервизия, като се регистрират по търговския закон с предмет на дейност признатата чрез придобиване на съответното образование компетентност. Следователно, при липсата на забрана за такава регистрация, въвеждането на единно наименование чрез закон, е единствено необходимо, ако се предвижда тези структури да бъдат финансирани от държавата или здравноосигурителните фондове, което означава промяна на модела на система на здравеопазване и изисква и промяна в този на здравно осигуряване. Към настоящия момент, считаме, че подобна промяна не е добре обмислена и няма обосновка за развитието й в перспектива. А ако има такава, то трябва да бъде публично обявена, обяснена и обоснована“, пишат от Сдружението на личните лекари.

От Националното сдружение на частните болници подкрепят създаването на законова възможност за регистриране на нов вид лечебни заведения, с титуляри медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти. „Очакваме това да допринесе за подобряване на здравните грижи на пациентите, полагани в условията на извънболнична помощ“, пише в становището им по закона.

За сметка на това, от НСЧБ категорично

възразяват срещу създаването на нова правителствена болница,

тъй като предложените текстове създавали ред за привилегировано здравно обслужване на определени лица и са в противоречие с чл. 6 на Конституцията, който гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Законът за здравното осигуряване и Законът за здравето също създават еднакви правни условия за всички граждани и здравноосигурени лица“, пишат от сдружението.

От частните болници са против и разписаната правила за разпределяне на заплати в лечебните заведения. „Предложеният текст е в противоречие с принципа на свободната стопанска инициатива, заложен в чл. 19 на Конституцията. Приемането на подобен текст означава, че лица, нямащи нищо общо със собствеността и управлението на лечебните заведения ще се разпоредят с нормативен акт, последните да разпределят приходите си. Въпросните лица нямат нито законово задължение, нито икономически интерес да се грижат, като добри стопани за имуществото на ЛЗ. Подобна намеса

може да доведе до тежки изкривявания на пазара на труда

Създаването на правна възможност за подобна недопустима външна намеса в работите на обособено юридическо лице може да има катастрофални последици за цялата система на лечебно здравеопазване“, категорични са от НСЧБ.

От БАПЗГ очаквано са на противоположното мнение по тези текстове. „Масовите недоволства, основно на медицински сестри, през изминалата година бяха провокирани именно от несправедливото разпределение на заплащането за труд на медицинските специалисти, работещи в едно лечебно заведение. Със законопроекта се дава възможност за контрол от агенцията за спазването на утвърдените стандарти за финансова дейност и съответствието с тези стандарти на вътрешните правила относно трудовите възнаграждения на персонала само в държавните и общинските лечебни заведения. Според нас този контрол трябва да се прилага и към частни лечебни заведения, които ползват обществен финансов ресурс — имат сключен договор с НЗОК“, пишат те.

По отношение на самостоятелните структури, според тях най-оптималния вариант би бил

разкриването на здравни центрове в общините, които да имат осигурено общинско финансиране

и в които да работят специалисти по здравни грижи, според нуждите на населението в съответната община. „Това би довело до ранно откриване на заболяванията и възможности за наблюдение, профилактика и промоция на социално значими заболявания. Доказано е, че домашните посещения и грижата в дома оптимизират и намаляват броя на хоспитализациите и на практика осигуряват здравни грижи на оптимална цена.

Патронажното сестринство, т.е. домашните посещения,

успешно функционират в Сърбия, Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина, Румъния. В света такива системи има във Великобритания, Швеция, Дания, САЩ, Канада, и др. Навсякъде те са доказали своите предимства. Великобритания развива тази услуга вече 150 години“, пишат от БАПЗГ.

От Националното сдружение на общините също подкрепят закона, в частта му, касаеща общинското здравеопазване. „Считаме, че предвидената възможност за субсидиране на текущия ремонт на дълготрайни материални активи и за финансово оздравяване на общинско лечебно заведение за извънболнична помощ, когато то е единствено в съответното населено място ще позволи там, където подобни средства са предвидени в общинския бюджет, да бъде подкрепена дейността на медицинските центрове. Подкрепяме и възможността за субсидиране на общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК. Това е положителна стъпка, осигуряваща равнопоставеност с останалите държавни и общински болници“, пишат от НСОРБ.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар