Д-р Георги Цигаровски е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив през 1996 г. Придобива специалност „обща медицина“ през 2003 г. Започва кариерата си като терапевт в спешен кабинет, след това като участъков лекар в ДКЦ – 4 в Пловдив. Хоноруван асистент към Катедрата по обща медицина в Медицинския университет – Пловдив. От 2000 г. има собствена практика като общопрактикуващ лекар в сградата на ДКЦ – 4. Владее английски и руски език. Зам.- председател е на Управителния съвет на Районната лекарска колегия в Пловдив. Член е на Българското Балинтово общество, на Сдружението на обучители и изследователи в България по обща медицина (СОИБОМ) и Българската асоциация по сексуална медицина (БАСМ). Д-р Цигаровски членува и в няколко международни професионални организации: International Society for Sexual Medicine (ISSM), European Society for Sexual Medicine (ESSM) и European General Practice Research Network (EGPRN).
Д-р Цигаровски, как избрахте медицината за своя професионална съдба?
Като ученик загубих близък човек от семейството. Исках да направя така, че близките на другите хора да живеят по-дълго и по-добре. Така се роди решението ми да стана лекар..
Носи ли Ви този избор удовлетворение и днес?
Да. Има и трудни моменти, но когато погледнеш над бумащината и мрънкането и помогнеш на някой – чувстваш се страхотно!
Какво е това да бъдеш «петзвезден лекар»? Пояснявам – в електронната система за запазване на часове за преглед при Вас и оценка на пациентите, нямате нито един резултат по-малко от пет звезди. Как си го обяснявате?
Може да прозвучи много изтъркано, но се опитвам да направя всичко по възможностите си за всеки пациент, който наистина търси съвета и помощта ми.
Обявил сте, че приемате и нови пациенти. Какви хора Ви търсят, им ли сред тях и родители на новородени и малки деца?
Да, продължавам да записвам пациенти за семеен лекар. Те са на всякаква възраст – от новородени бебета на 4-5 дни, току-що изписани от родилното отделение до почти столетници.
Как преодолявате професионалния стрес – Вие самият и хората от екипа Ви? Всъщност може би е добре да ни разкажете и за колегите си, които са с Вас всеки ден?
Шегувам се, с пациентите си, че С Т Р Е С (5 букви) се преодолява с помощта на 5-те “С”: Сън, Спорт, Секс, Спокойствие, Силна храна. Опитвам се и аз да прилагам този съвет на практика. Когато мога ходя на фитнес, плувам. Участвам и в Балинтови групи.
Вие сте един от първите лекари у нас, които повярваха в смисъла и целите на идеята да бъде създадено Българското Балинтово общество? Какви според Вас са резултатите, които бяха постигнати от тази форма на общуване между медици?
Това не е просто форма на общуване. Това е метод за изучаване на взаимоотношенията между лекар и пациент, които се случват по време на медицинския преглед. Не видимите, а онези, подсъзнателните. Това, което се случва “между десните ни полукълба на мозъка”. Съчувствието и състраданието на лечителя, който поема част от болката на пациента, но след това не винаги знае, как да я “преработи” от една страна. И лечителят, който използва себе си като лекарство, давайки съвет, надежда, успокоение.Или просто като казва добра дума – тогава пациенти и колеги казват, че като излезеш от кабинета му и си наполовина излекуван. Всичко това, и още, и още… Балинтовият метод ни помага да направим “малка, но значима промяна”, а медицината- по-човешка.
Накъде отива общата медицина в Европа и у нас – какво показват наблюденията Ви от последните години като експерт, ангажиран в изследванията на Европейската изследователска мрежа по обща медицина EGPRN?
Виждам три основни посоки на развитие. Едната е поемането на отговорността за все по-широката диференциална диагноза – практически между всички възможни заболявания при един първичен преглед. Както и непрестанната грижа за пациента и семейството му – от раждането да края на живота му, дори когато възможностите за активно лечение са изчерпани и са останали само палиативните. Втората посока е развитието на профилактиката. Принципът тук е не просто пациенти, които да бъдат лекувани, а хора, които искат да живеят по-добре, по-рационално, по-здравословно. И третото направление е свързано с технологично обновление – нови дейности и технологии ще навлизат в общата медицинска практика. Не е страшно, ще се справим!
И накрая искам да Ви помоля да пожелаете нещо на своите колеги – лекарите, които често българинът критикува, но без които не може?
Здраве! Скъпи колеги, бъдете здрави и усмихнати, спокойни и с вяра във възможността за промени към по-добро! И ви благодаря! Благодаря затова, че сте помогнали, когато аз или близките ми сме имали нужда от помощ – например апендицит, когато съм бил на 8 години! И нека повече пациенти да ви казват заслужено „Благодаря“!
Източник: zdrave.net