Проф. д-р Боряна Слънчева: Преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за детето | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, октомври 14, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. д-р Боряна Слънчева: Преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за детето
  • Последвайте ни:!

Проф. д-р Боряна Слънчева: Преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за детето 

Проф. д-р Боряна Слънчева: Преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за детето

Няма увеличение на броя на недоносените деца в България, но трябва да работим в посока недопускане на раждане на деца с ниско и екстремно ниско тегло, посочи един от водещите специалисти по неонатогия и педиатрия у нас

След нормална продължителност на бременността новороденото е напълно готово за живот извън утробата. Раждането по-рано от очакваното налага интензивни грижи за новороденото и месеци в болница, преди да се прибере у дома. Има ли повишение на случаите на преждевременно раждане, какви са причините, какви са рисковете за недоносените деца и от каква грижа се нуждаят – отговорите потърсихме от един от водещите специалисти по неонатогия и педиатрия у нас – проф. д-р Боряна Слъчева, началник на Клиниката по неонатология в Университетската АГ болница „Майчин дом“ и национален консултант по неонатология.

Проф. Боряна Слънчева        /снимка: Майчин дом/

Проф. Боряна Слънчева /снимка: Майчин дом/

Проф. Слънчева има над 35-годишен опит, работи в областта на дихателна реанимация, проблемите в адаптацията при недоносени с много ниско тегло, проблемите на вродените бактериални инфекции в неонаталните интензивни отделения, антибиотична политика, проучвания на бъбречната функция при недоносените деца. Водещ изследовател е в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло.

Поводът за нашия разговор бе диагностиката и лечението на физиологичната жълтеница при новородените и новите методи на неинвазивна диагностика, които спестяват травмата за бебетата. „Майчин дом“ получи като дарение най-ново поколение апаратура за безкръвни тестове, която позволява изследване на билирубина (багрилото, което причинява жълтеница) чрез допир до кожата на новородените.

„Предимството на този кожен билирубинометър е, че може да изследваме билирубин и при недоносени деца. Можем да правим изследването по всяко време на денонощието, без да се съобразяваме с лабораториите. Можем да го правим и при деца, които вече сме изписали, и понякога личните лекари ги изпращат отново, ако им се сторят по-жълти“.

Проф. Слънчева обясни, че при по-високи стойности на билирубин в първите дни след раждането се налага лечение. Т. нар. физиологична жълтеница трябва да започне на втория или третия ден от раждането. Появата й по-рано или натрупването на билирубин в по-високи нива може да крие опасност, затова проследяването на нивата е много важно, посочи проф. Слънчева.

В най-голямата АГ болница у нас – „Майчин дом“, годишно се раждат около 4 000 бебета, а средно всяко пето от тях е недоносено. По-голямата концентрация на преждевременни раждания се дължи на това, че в болницата се проследяват най-тежките бременности в страната. Според проф. Слънчева, няма увеличение на броя на недоносените деца в България:

„Недоносените деца средно са между 10 и 11 процента от всички новородени, няма динамика в последните години. Има малка динамика вътре в структурата на недоносените деца, но като процент нивото е средното за Европа. Вярно е, че има и държави с 5-6 процента, но средният за Европа е 10 процента“.  

Причините са най-различни, посочи специалистът. Сред тях са социалните, раждането след асистирана репродукция, при която по-често има многоплодна бременност, както и по-голямата възраст на майката. Неонатолозите се справят с грижата за недоносените деца, но преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за децата. Най-честата патология при недоносените деца е свързана с анатомичната и морфологична незрялост на някои органи и системи, както и на нервната система.

„Те си имат своите проблеми – по-леки или по-тежки, но някои остават и в по-голямата възраст на децата, така че трябва да работим в посока недопускане на раждане на деца с ниско и екстремно ниско тегло, което значи под 1000 грама и под 28-ма седмица, защото това означава незавършено анатомично развитие и развитие на всички органи и системи при по-тежки условия“.

Родителите на недоносените деца често са изправени пред сериозни предизвикателства в грижата им след изписването от неонатологичните отделения. Според проф. Боряна Слънчева, родителите имат нужда от подкрепа от страна на държавата за допълнително проследяване и консултации от различни специалисти.

Източник: БНР

Добавете коментар