Световният ден ще помогне на пациентите да бъдат по-осведомени и ангажирани към собственото си здраве | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, септември 18, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Световният ден ще помогне на пациентите да бъдат по-осведомени и ангажирани към собственото си здраве
  • Последвайте ни:!

Световният ден ще помогне на пациентите да бъдат по-осведомени и ангажирани към собственото си здраве 

За първа година на 17 септември СЗО ще отбележи Световен ден за безопасност на пациента

нтервю за Zdrave.net с д-р Скендер Сила, Представител на Световната здравна организация в България по повод 17 септември – Световен ден за безопасност на пациента.

В България Офисът на Световната здравна организация  със съдействието на Министерство на здравеопазването и с подкрепата на онлайн платформата за социално значими заболявания Портал на пациента – www.portalnapacienta.bg, ще отбележат Световния ден за безопасност на пациента на 17.09.2019 от 10.00 ч. до 12.00 ч. в обновената аудитория на СБАЛАГ „Майчин дом“ с дискусия на тема : „Да говорим за безопасността на пациента!“.

Д-р Сила, през изминалата година 194 държави се обединиха, за да определят 17 септември като Световен ден за безопасност на пациента. Тази година за първи път ще го честваме и в България. Кое наложи създаването на такъв ден?

През май 2019 г. по време на 72-та сесия на Световната здравна асамблея държавите-членки на СЗО определиха 17 септември за Световен ден за безопасност на пациента, който ще се отбелязва всяка година.

На 17 септември 2019 г. Световният ден за безопасност на пациента за първи път ще се отбележи със събития по цял свят с цел повишаване на информираността относно необходимостта безопасността на пациента да стане приоритет в здравеопазването в глобален мащаб. Този ден ще обедини усилията на заинтересованите страни за намаляване на риска от неумишлено увреждане, причинено в резултат на взаимодействие със системата на здравеопазване. Никой не бива да пострада по време на оказване на медицинска помощ. И въпреки това, всеки ден хиляди пациенти по света претърпяват предотвратими нежелани събития или са поставени в риск от увреждане, докато са обект на медицински грижи в здравните заведения. Пациентската безопасност включва превенцията на нежелани събития и намаляването на риска от увреждане и грешки при оказване на медицинска помощ. В страните с високи доходи на глава от населението е изчислено, че 1 на всеки 10 пациенти претърпява някакво увреждане по време на болнично лечение. Наличните доказателства сочат, че 134 млн. нежелани събития настъпват всяка година в болниците в държавите с ниски и средни доходи на глава от населението, което води до 2,6 млн. смъртни случаи годишно.

Безопасността на пациента е фундаментален принцип в здравеопазването. Редица държави с висок доход на глава от населението са публикували изследвания, които показват, че значителен брой пациенти претърпяват нежелани събития при оказване на медицинска помощ, водещи до трайно увреждане, увеличена продължителност на престоя в здравно заведение или дори смърт. Според едно ново изследване медицинските грешки са третата водеща причина за смърт в САЩ. Във Великобритания последните данни сочат, че средно на всеки 35 секунди се докладва за един инцидент с увреждане на пациент. Лечението и грижите за хората в безопасна среда и защитата от предотвратими увреждания в лечебните заведения трябва да бъдат национален и международен приоритет, който изисква съвместни и съгласувани действия в международен план.

Какво да разбираме под „безопасност на пациента“ и какви са последиците от неумишлено увреждане, причинено при оказване на медицинска помощ?

Най-опростената дефиниция за „безопасност на пациента“ е предотвратяване на грешки и нежелани събития в здравеопазването, засягащи пациенти.

Здравеопазването става все по-ефективно, но и по-сложно, предвид все по-широкото използване на нови технологии, медикаменти и терапии. Здравните служби лекуват по-възрастни и болни пациенти, често с множество съпътстващи заболявания, които налагат вземане на все по-трудни решения с оглед на здравните приоритети. Увеличаващото се икономическо бреме върху здравните системи често поставя здравеопазването в режим на претоварване.

Неочаквани и нежелани събития може да настъпят във всякаква обстановка, в която се предоставят здравни грижи (първична, вторична и третична медицинска помощ, базирани в общността грижи, социални и частни грижи, звената за спешна/неотложна медицинска помощ и диспансерите). Всеки 10-ти пациент в Европа претърпява предотвратимо увреждане или нежелано събитие по време на престоя си в болница, което води до страдания и загуби за самите пациенти и техните семейства и за доставчиците на здравни услуги, и същевременно е голямо финансово бреме за здравните системи.

В момента доказателства сочат, че 15% от болничните разходи в Европа са за последици от инциденти, свързани с пациентската безопасност. Според изчисленията средните разходи за увреждане с оглед на загуба на трудоспособност и производителност на засегнатите пациенти и семействата им възлиза на трилиони щатски долари всяка година. В сравнение с тях разходите за превенция на такива грешки са незначителни. Само в САЩ за периода 2010 – 2015 година целеви подобрения в областта на безопасността на пациента са довели до икономии в размер на близо 28 млрд. щатски долара само в болниците от системата на общественото здравеопазване „Медикеър“.

На какво ще акцентира СЗО относно работата в сферата на безопасността на пациента в България?

Безопасността е част от нашия дневен ред с инициативи и дейности, свързани с качеството, и следователно е аспект на културата на качеството, изискваща широка ангажираност както от организацията, така и от обществото. СЗО – Европа се е ангажирала да повиши качеството в здравеопазването и пациентската безопасност е елемент от решаващо значение за него. Това включва:

  • развиване на активни мрежи от пациенти и доставчици на здравни услуги;
  • споделяне на опит;
  • анализ на грешките и проактивна оценка на риска;
  • създаване на условия, благоприятстващи ефективното здравеопазване, основано на доказателства;
  • контрол на подобренията;
  • поощряване и информиране на пациентите и широката общественост да поемат лична отговорност като партньори в процеса на здравеопазване.

Офисът на СЗО в България, Министерството на здравеопазването и www.portanapacienta.bg заедно с пациентски организации, здравни специалисти и представители на медиите ще отбележат за първи път Световния ден за безопасност на пациента с широка обществена дискусия. Световната информационна кампания ще бъде адаптирана на български език, както ще се случи в още 194 държави в света. Фасадата на Националния дворец на културата ще бъде осветен в оранжево, в знак  на съпричастност и подкрепа към всеки пациент.

Какви са приоритетите на офисът на СЗО в България, какво остава недовършено в страната ни, от което страда българския пациент?

Многообразието сред 53-те държави-членки на Европейския регион на СЗО се отразява в големи различия по отношение на развитието на здравните им системи, механизмите на финансиране и ресурсите. Различните темпове на социалноикономически растеж и промените в демографията и начина на живот водят до все по-големи разлики в продължителността на живота между групи държави, а понякога и в рамките на отделните държави. Същевременно очакванията относно работата и ефективността на здравната система се повишават и изискват от нея да е готова да се променя и адаптира към технологичния напредък и новопоявяващите се заплахи за общественото здраве.

Доказателствата сочат, че за да се поддържа и подобрява здравният статус на населението им, държавите от Европейския регион трябва да укрепят своите здравни системи в смисъл да адресират проблемите, свързани с безопасността на пациента и качеството на здравните грижи. Хартата от Талин : „Здравни системи за здраве и благосъстояние“ от 2008 г. поднови координирания политически ангажимент на държавите-членки за поставяне на преден план в дневния ред качеството в здравеопазването.

На базата на напредъка, постигнат през двугодишния период 2018/2019 г., работата ще се фокусира върху приоритизираните резултати, заложени от СЗО съвместно с българското правителство по време на процеса на планиране за следващия двугодишен период 2020/2021 г.

Хроничните незаразни болести представляват най-големият проблем за здравеопазването в България, с високи нива на преждевременна смъртност, дължаща се основно на сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Привеждането в изпълнение на ключовите препоръки от наскоро изготвената оценка от СЗО „Предизвикателства пред здравната система и възможности за подобряване на изхода при незаразните болести в България“ ще бъде в основата на интервенциите през периода 2020/2021 г. Следните ще бъдат ключови области за интервениране: съсредоточаване на усилията за планиране в здравеопазването при подновяване на Здравната стратегия, в центъра на която е превенцията на приоритетните незаразни болести (сърдечно-съдови, онкологични), и грижите за хронично болните; засилване на междусекторния подход към общественото здраве и грижи.

Въпреки че заразните заболявания не са толкова наболял проблем, колкото хроничните незаразни заболявания, трябва да се положат усилия за осигуряване на последователност и непрекъснатост в прилагането на мерките и инициативите, които вече са въведени, и да се осигури равен достъп на цялото население до тях. Одобрението и привеждането в действие на Програмата за антимикробната резистентност трябва да бъдат приоритетно поставени на дневен ред.

Допълнителни съвместни усилия ще бъдат положени за подкрепа на първичната медицинска помощ посредством увеличаване на мерките за ефективна промоция на здравето чрез увеличаване на капацитета на първичната медицинска помощ с базирано на общността консултиране относно рисковите фактори и за поощряване на пациентите да поемат лична отговорност за собственото си здраве с инициативни за повишаване на здравната грамотност и информация за по-добър и информиран избор при получаване на здравни грижи. Други дейности ще бъдат ориентирани към многосекторен подход с оглед на Дневния ред на Целите за устойчиво развитие, укрепващ сътрудничеството между ключовите заинтересовани страни в гражданското общество и в правителството.

Ще поставим акцент и върху адресирането на следните проблеми: широкото разпространение на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, повишената честота на затлъстяване, нарастващата тежест на хроничните незаразни болести и високия дял на доплащанията за лечение на домакинствата.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар