Бягството от проблема ни осигурява живот в проблема | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, септември 18, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Бягството от проблема ни осигурява живот в проблема
  • Последвайте ни:!

Бягството от проблема ни осигурява живот в проблема 

Бягството от проблема ни осигурява живот в проблема

Въпреки че не харесвам думата “проблем” и предпочитам да я преформулирам в различни словосъчетания като например: трудна ситуация; ситуация, за която нямам изработени умения; непозната ситуация; липса на диалог във взаимоотношения; трудност за говорене по определени теми; няма за мен любов, защото Х ме отхвърли; силна болка, с която си мисля, че няма да се справя; продължителна болест; ежемесечен финансов недостиг; непреживян траур; неприета раздяла; невъзможност за справяне в конфликт и т.н., в настоящия текст ще я използвам, за да назова всичко онова, което ни завърта във вихър от емоции, безсилие, умора, води ни към песимизъм и блокира действията ни към решенията.

Каква е причината да подхвана темата за отлагането и отричането? Тя е свързана с последствията от отлагането и отричането. Със собственото си бездействие, пропускаме възможности да разрешим проблема, докато е “малък”, докато прогнозата е добра. Липсата на действия от наша страна, води до “увеличаване” или задълбочаване на проблема, пропуснати и/или намаляващи възможности за решаването му, нарастващ и/или изцяло превземащ ни страх. Не на последно място и това, че отлагайки и отричайки проблема, който имаме, пропускаме да живеем пълноценно, свободни, удовлетворени от себе си и не се радваме на живота.

Защо отлагаме?

Най-честата причина е, че в това, което отлагаме или отричаме, има нещо, от което се опасяваме и с което ни е трудно да се справим сами.

Желанието ми днес е да ви провокирам да се докоснете до страха, свързан с трудната за вас ситуация, да го погледнете, да поостанете в него, да се престрашите да се консултирате със специалист (психолог, психотерапевт), който с подкрепата и грижата си да ви помогне да разберете дали наистина проблемът ви е непреодолим и дали наистина не можете да се справите с него.

Няколко примера за илюстрация

От житейския си опит знаете, че ако не платите битовите сметки няколко месеца, те ще се натрупат. Ако не закарате колата навреме в сервиз, парите за ремонта й ще анулират почивката ви. Ако не отидете своевременно на зъболекар, късното лечение може да ви струва скъпо, може да няма вече възможност за терапия (зъбът толкова се е разрушил, че се налага да го извадите), може да се влоши общото ви здравословно състояние, а защо ли оставих неестетичния външен вид на последно място?

Примерът със здравето можем да отнесем не само до зъболекаря – същото става и с кардиолога, уролога, гинеколога, ендокринолога и т.н. Отново от житейския си опит знаете, че когато не обръщаме внимание навреме на симптомите, здравето ни се влошава, тялото ни се разболява, а това води до трайно намаляване на жизнените сили, което в дългосречен план ограничава възможностите в живота ни и го скъсява.

Нежеланието да погледнем ситуацията такава, каквато е, бягството от проблема, всъщност ни подсигурява живот в проблема.

Отричането и отлагането

За всеки човек причините за отричането и отлагането са различни. Едни отричат съществуването на действителна ситуация в живота си с надеждата, че като не й обръщат внимание, тя ще се разреши от само себе си, ще изчезне и отшуми. Ето няколко примера от живота.

Детето е на 5 години, но не говори – “Ще порасне и ще се оправи, ще проговори”. Партньорът ви вече шеста година има тайни служебни мисии, а почивните дни помага на значим за него вуйчо на недостъпно място в планината. Утешавате се с мисли от типа: “Колко интересна работа има и колко е състрадателен! Е, ще дойде и времето за нас!”.

Друг пример, дали пък вашият случай не е като този? Партньорът ви прави всичко за вас, но спи на дивана в хола. “Какво пък – ще кажете вие – Всеки си има някакви особености, така взаимно си спестяваме хъркането!”.

А може би сте се разделили преди около четири години, но още не сте говорили как ще родителствате по отношение на общото ви дете? Дали пък детето ви не проявява симптоми на хиперактивност, но вие така и не смятате да послушате психолога, който ви препоръчва семейно консултиране? Или пък вашият наследник бяга от училище, но за вас това е обичайна хлапашка лудория и мнението на учителите, че е нужна работа с психолог, за вас е преекспониране на ситуацията?

В практиката си често чувам вярването: “Не му обръщай внимание и то ще мине”. Или пък модерният му вариант: “Като не се фокусирам в проблема, като не го захранвам с енергия, като правя приятни за мен неща, тази неприятна ситуация ще изчезне”.

Дали е така?

Отместеният фокус не решава проблема, задълбочава го.

Ако имате проблем във взаимоотношенията с партньора си, това че пътувате заедно и се наслаждавате на различните нрави, обичаи и красиви пейзажи, няма да подобри от само себе си взаимоотношенията, няма да го върне от дивана в леглото в спалнята, няма да прекрати тайните му мисии. Това, че не се консултирате със специалист, няма да помогне на детето ви да проговори, да спазва правила, да зачита авторитети, да намира приятели, да се вписва в средата, да преодолява трудности. Като се затрупвате с работа, или се втурвате в множество нови запознанства или връзки, или се затворите вкъщи и се изолирате от света, или се утешавате с храна, изтощавате от спорт, заемате се с обществени каузи, няма да върнете в живота ви някой, който сте загубили (или ви е напуснал). Няма да преминете през траура от загубата. Ще живеете в него.

Отричането и отлагането са действия, с които утвърждаваме страха. Правим го по-силен и голям, отколкото всъщност е. Отреждаме му главна роля. Отнемаме собствените си сили. Пропускаме възможности да се справим със ситуацията. Пропускаме възможност да повишим самочувствието си. Пропускаме възможност да видим себе си като справящи се. Пропускаме да преживеем решителността, силата и успеха си.

Обаче това, което отричаме или отлагаме, има чудната способност да ни завърта така, че да го видим. Колкото и умело да “танцуваме”, контактът очи в очи е неизбежен. Време е за решителни действия! Пожелавам ви смелост и добър терапевт, с помощта на който да видите моста за преминаване през страха.

Борянка БОРИСОВА, психолог, системен фамилен и брачен консултант

Източник: zdrave.to

Добавете коментар