Щитовидната жлеза и автоимунните заболявания – рискови и предразполагащи фактори | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, август 24, 2019
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Щитовидната жлеза и автоимунните заболявания – рискови и предразполагащи фактори
  • Последвайте ни:!

Щитовидната жлеза и автоимунните заболявания – рискови и предразполагащи фактори 

Какви условия е необходимо да създадем, за да поддържаме здрава щитовидната жлеза (ЩЖ)? Какво й е нужно?

ЩЖ е важна ендокринна жлеза, която регулира много и разнообразни функции в човешкия организъм. Чрез хормоните, които произвежда, регулира и контролира множество процеси. Един от тези процеси е енергийният метаболизъм при базални условия във всички клетки на човешкото тяло, които имат ядро. ЩЖ осъществява тези си функции чрез хормоните – Трийодтиронин (Т3) и Тироксин (Т4) на клетъчно ниво чрез своя ядрен  рецептор. Нейните хормони регулират синтезата на протеини. Тя регулира телесната температура, като я поддържа в строго определени граници. ЩЖ има важно и определящо значение не само за развитието на плода, но и за растежа, диференциацията на централната нервна система (ц.н.с). през целият живот на човека. ЩЖ регулира костния метаболизъм и отговаря за здравето на костите през целия ни живот. Тази жлеза осъществява контрол върху имунитета и отговаря за защитата на всички лигавици изложени на риск от външната среда.

Необходими и задължителни условия, важни за нормалната физиология на ЩЖ

За нормалната физиология на ЩЖ е необходимо следните показатели да са в норма: нормални нива на йод  и селен, нормално сер желязо, желязосвързващ капацитет – ЖСК и феритин, нормални нива на вит. Д3, Вит. Б12, хомоцистеин, кръвната захар и инсулина. Нормални нива  на сер Кортизол /слюнчен кортизол – 4 измервания, задължително  проба в 23ч/, също са важни за здравето на ЩЖ. Трябва да се проследи дали има нормална чернодробна функция /при наличие на стеатоза- задължително лечение/.

Важно условие за нормалната физология на ЩЖ е изключване на хронични възпаления и при нужда лечение.  Желателно е да се направят:  изследване  на стомах и черва, изключване на глутенова ентеропатия и други прояви на чревна пропускливост.  При жени в детеродна възраст, е добре да се изследват  и други хормони, като естрогени, пролактин, прогестерон , ДХАС, тестостерон-при нужда. Естрогените инхибират абсорбцията на йод, а тестостерона повишава абсорбцията на йода. Трябва да се обърне внимание , че при наличие на инсулинова резистентност, често има доминиране на естрогените и ниски нива на тестостерон.

Автоимунните заболявания на ЩЖ са два вида:

  • Базедовата болест /ББ/, описана най-добре от Karl Adolf von Basedow през 1840 година
  • Тиреоидитът на Хашимото/АИТ/, описано през 1912 година от Hakaru Hashimoto, който  за първи път съобщава за четири случая с гуша с характерната хистологична картина на струма лимфоматоза ,но чак през 1956г се установява, автоимунният характер на този тиреоидит ,чрез доказване на антитела срещу тиреоглобулина/белтък, който се синтезира само от ЩЖ/-I. Roitt and D. Doniach.

Разлика между двете заболявания: ББ и АИТ/автоимунен тиреоидит на Хашимото/

  • ББ е с най-голяма честота между 40 и 50 годишна възраст ,като много рядко се среща в ранната  детска възраст и след 70-80 години
  • Женският пол е засегнат по-често,като съотношението  жени :мъже под 40 години е около 6:1, а след 40 години , съотношението е 4:1
  • Тиреоглобулиновите антитела /ТАТ/и  антипероксидазните  антитела/МАТ/, са положителни, но с ниски титри и не винаги са водещи за диагнозата.Тук диагностично значение има TSH-R-ab.
  • Най-важна е повишената функция на ЩЖ в клиничното протичане, често със засягане  на очите и и вторични нарушение в зрението,т.н. ТАО/тироид  асоциирана офталмопатия/.
  • ББ е автоимунно заболяване на ЩЖ, с полиорганна изява, със засягане на ССС,ХС,Ц.Н.С , скелетната мускулатура ,костната система и тежки  обменни нарушения
  • Заболяването е лечимо с тиреостатици и често се получава трайна ремисия без отклонения във функцията на жлезата.

АИТ/Автоимунен тиреоидит/

  1. Най-честото автоимунно тироидно заболяване през последните години. Честотата му прогресивно нараства ,това е реален факт,който засяга и България
  2. Възрастов пик на изява е 30-50 години. Най-често изявата му е в детската възраст и прогресивно се увеличава към пубертета.
  3. По-често засяга женският пол, но напоследък се наблюдава повишена честота и сред мъжете.
  4. Клиничната изява на това автоимунно заболяване е с хроничен ход, с различно изявена дисфункция на ЩЖ / повишена ,нормална или понижена / за разлика от ББ.където се наблюдава хиперфункция,която трябва да се овладее.
  5. Антителата винаги са с висок титър  /нетипично за ББ/.ТАТ/ тиреоглобулиновите антитела/ и МАТ/антимикрозомалните антитела са много високи. Те атакуват структурите на ЩЖ и се стига до нейната трайна хипофункция.
  6. Тук клиничната изява на заболяването е дискретна ,симптомите са  незабелязани  и заболяването се  открива случайно при преглед на ЩЖ или  при преглед по друг повод.
  7. При това автоимунно заболяване ,често се наблюдават функционални нарушения на другите ендокринни органи и системи- полова система, с ендокринен стерилитет, увеличение на ТТ/телесното тегло/,метаболитни нарушения изявени с инсулинова резистентност,нарушения в мастния профил,стеатоза на ч.дроб, функционални нарушения на надбъбречните жлези, функционални нарушения на ц.н.с/ енцефалопатия на Хашимото/.- Всичко това се обяснява с дисфункцията на ЩЖ , която регулира целият  метаболизъм в организма ни и отговаря за нормалната клетъчна физиология.
  8. Все още съвременната наука не е отговорила на въпроса ,каква роля играят тези високи титри на антитела за организма в здраве и болест.
  9. И за да стане още по-сложно за АТХ , съвременното лечение , което се прилага официално , е само в стадия на хипофункция или хипер функция на ЩЖ. То е заместително  с хормони  или с малки дози тиреостатици   и  се контролира от ендокринолог през целият живот на  болния.
  10. В първата част споменах , колко много изследвания са необходими , когато трябва да се уточни състоянието на ЩЖ при това автоимунно заболяване. Това е сложна интерпретация и скъпа.
  11. Оформят се много дефицити, които трябва да се лекуват и заместват правилно. Диетата също е важна . Подходът е комплексен.
  12. Пациента трябва  активно да участва в посочената му програма и да има търпение, за да види резултатите. Изложеното дотук  съм направила с минимум медицинска терминология, за да бъда разбрана от по-голяма аудитория.

Няколко думи за автоимунните заболявания /АЗ/

Определението  на АЗ е следното – Имунната система, която защитава организма от болести,  в един момент започва да атакува собствените клетки на тялото, тъй като ги приема като чужди, чрез антитела.

Автоимунните заболявания се превърнаха в огромен проблем за здравеопазването. Като брой са над 80. Могат да засегнат една или много различни видове телесна тъкан. По клинично протичане, имат периоди на  ремисия/подобрение с изява на слаби симптоми или почти никакви/ и периоди  на обостряне, през които  симптомите стават сгъстени  и пациентите са увредени.

Друга особеност на АЗ е, че те могат да бъдат орган-специфични  / каквито са  автоимунният тиреоидит на Хашимото със засягане само на ЩЖ и още един пример ЗД тип 1 ,където  чрез  антитела се атакува ендокринният панкреас ,по- точно  Бета клетките, които произвеждат инсулина и се стига  до пълен инсулинов дефицит/ или системни – каквито са лупус еритематодес дисеминатус/ЛЕД/, Ревматоидният артрит/РА/,Болест на Крон, улцерозният колит/ХУХК/и др. По отношение на пола, жените са по- засегнатият пол, като обяснение за това се посочва , че половите хормони/най- вече хиперестрогенемията  небалансирана с  нисък прогестерон /могат да  бъдат частично отговорни за това .

Автоантителата , които са с високи титри при тези заболявания, също могат да са орган-специфични, когато са насочени само срещу засегнатият орган или да са орган-неспецифични , насочени срещу съединителната тъкан, например.  Антителата,  могат да се използват  за диагностика или проследяване хода болестта и ефекта от провежданата терапия.

Точните причини  за автоимунните заболявания не са известни, но могат да се посочат редица  рискови и предразполагащи  фактори:

  • Начин на живот- тютюнопушене,алкохол,нередовен  режим  на сън и почивка, злоупотреба с лекарства, хроничен стрес
  • Пола
  • Полови хормонални нарушения при жената по време на бременност, раждане и менопауза
  • Инфекции – особено вирусните
  • Токсични  фактори на околната среда- радиация с радоактивен йод 131
  • Интоксикация с тежки метали/олово,живак/
  • Хронични възпалителни процеси в организма и алергични реакции срещу безвредни  външни субстанции- прах , полени, храни, лекарства
  • Хранителни дефицити в резултат  на хронично увредени черва, стомах и изобщо нарушено здраве на храносмилателната система и употреба н а нездравословни храни
  • Генетични фактори и фамилна предразположеност

Въпреки че дадени заболявания могат да бъдат с  характерните черти на възпаление и за автоимунитет, не е вярно твърдението, че всички автоимунни заболявания са възпалителни и както че не всички вазпалителни болести са автоимунни.

Новите открития в областта на имунологията и генетиката отговориха на част от въпросите, които нямаха отговор за АЗ. Тези нови открития в областта на генетиката и имунологията дадоха начален тласък в употребата на нови биологични и  биоподобни продукти за лечението на много болести. Например такива нови лекарства, биотехнологични са Аналоговите инсулини в диабетологията, РХ, еритропоетинът. Днес медицината става все повече биотехнологична.

Какво е Функционална медицина? Новата медицина на 21 век

„Докторът на бъдещето, няма да даде лекарство, а ще обучи пациента си в грижата за човешката рамка, в храненето и в причината и превенцията на болестта“. Томас  Едисън

Томас Алва Едисон ,основателят на“ електрическият“ свят в който  живеем ,е изобретателят  на електрическата лампа.Известен  в целият свят със своите изобретения и с най-много ,признати патенти на свое има -1093. Като пациент- диабетик,той осъзнава ,голямото значение на храненето,обучението на пациента,задълбоченото търсене на причините на дадено заболяване и неговата превенция.

Тези думи изречени в началото на 20 век от Едисън, не се спазиха, тъй като нито се грижим за това, какви храни да консумираме , нито се задълбочихме  да търсим причините на болестите в дълбочина и да правим превенция на болестта, нито обучихме нашите пациенти в здравословен начин на живот.

Натрупаха се много знания през последните 25-30 години в областта  на генетиката,биохимията,молекулярната биология,имунологията,онкологията ,клетъчната  физиология. Тези нови знания ни дадоха доста нови отговори за болестите, които не знаехме. Диагностичните тестове, на които разчитахме доскоро, станаха недостатъчни и доста променени. Знаейки повече  за клетката, погледът ни е насочен повече  към ДНК,контрола  на гените,опознаване на клетъчните пътища на сигнализиране и повлияване  на тези финни нарушения. Силна страна има в този процес и биохимията ,която е под контрол на много фактори екзогенни и ендогенни. Въведоха се и нови понятия като епигенетика,нутригенетика и  нутригеномика ,знаем повече  за генетичната непоносимост на много храни, които можем да повлияем след направени насочени изследвания.

Функционалната медицина персонализира  здравеопазването, като обвързва пациента и лекаря в терапевтично партньорство. Това е еволюция в клиничната практика по медицина през новият век, пренасочване от традиционният подход, при който заболяването е в центъра и основната цел е да се управляват симптомите на болестта, към нов подход, при който пациента е във фокуса на нашите терапевтични подходи. Функционалната медицина разглежда човека, като единно цяло, а не просто изолиран набор от симптоми, отнесени към определен орган или система. Продължителният  и професионален разговор с пациента ни дава да разберем много повече за взаимодействието на различни фактори / генетични, свързани с околната среда и с начина на живот/, които могат  да са водещи и от решаващо значение за хроничните увреждания.

По този начин подхода на лечението не е универсален, а индивидуален, съобразен с много неща от ежедневието на пациента. В този случай и в този нов подход, пациентът става  партньор със своя лекар. Медицината става персонализирана и съобразена с индивидуалния профил на страдащият човек. Още един голям плюс на този нов  подход, той е превантивен подход, подход на първичната профилактика, когато промяната в нашият живот може да възстанови нарушения клетъчен баланс на много органи и системи , тогава когато  нарушенията са обратими, а не са стигнали още, в стадия на клиничната изява на болестта. Това се отнася за всички заболявания, включително и автоимунните.

Функционалната медицина, за да изпълни своето съдържание, и да изпълни  задачата , която и е отредена, е скъпа медицина. За нея се изискват много изследвания и тестове. Но когато пациента е информиран и знае, че всичко това се прави с една единствена цел, участва активно в диагностичният процес.

Източник: credoweb.bg

Добавете коментар