Д-р Мила Арнаудова: Инфекциите и простудите повишават нуждата от витамин А - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, март 25, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Мила Арнаудова: Инфекциите и простудите повишават нуждата от витамин А
  • Последвайте ни:!

Д-р Мила Арнаудова: Инфекциите и простудите повишават нуждата от витамин А 

Хранителните добавки с витамин D - повече полза или повече вреда?

Снимка: Shutterstock

Всички хора знаят, че храната трябва да е богата на витамини и минерали, но в съвременния забързан живот все по-рядко се приемат разнообразни и добре балансирани продукти. Обикновено се хапва някакъв сандвич на крак, солети, шоколад или нещо друго колкото да се залъже гладът. Затова обаче доста често се стига до недостиг на витамини и минерали. Проблемът с недостига им е от значение, особено в началото на пролетта. Без витамини се чувстваме слаби, апатични и сме лесна мишена на вирусите.  За ролята на витамините и болестите, свързани с тяхната липса, разговаряме с д-р Мила Арнаудова.

Тя е част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА от 2009 г. Интересите й са в областта на тиреоидологията и диабетологията, като през 2015 г. защитава дисертация, посветена на захарния диабет и щитовидната жлеза. Д-р Арнаудова преподава “Ендокринология и болести на обмяната” на български и чуждестранни студенти в Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

– Защо са толкова важни витамините, д-р Арнаудова?

– Витамините са органични хранителни вещества, които са необходими за нормалното функциониране на организма. За разлика от микроорганизмите и растенията животните и хората не могат сами да ги произвеждат, така че трябва да бъдат набавяни с храната, която ядем. Единствено витамин D може да се образува от човека в резултат на излагането на слънце. Сериозните последствия от дълбокия витаминен дефицит са познати повече от век. Главно като резултат от по-доброто хранене и добавяне на микроелементи в рисковите групи болестите с дефицит – като рахит, пелагра, скорбут, вече са рядкост в развитите страни.

– Витамините се делят на две групи – мастно- и водоразтворими. Какво значи мастноразтворими и кои витамини влизат в тази група?

– В групата на мастноразтворимите влизат витамините А, D, E и K. Това означава, че мазнините или маслото трябва да се консумират, за да могат витамините да се абсорбират в организма. Витамин А (ретинол) играе централна роля за нашето зрение, кожа, гени, растеж и имунна система. Особено важен е в ранните етапи на бременността за развиващия се ембрион. Инфекциите и простудите повишават изискването за витамин А. Храни, получени от животни – черен дроб, яйчният жълтък, маслото, пълномасленото мляко и сиренето, осигуряват ретинол във форма, която лесно се усвоява и абсорбира. Храни, получени от растения – оранжево-сладки картофи, пъпеши, манго, спанак, броколи, моркови, тиква, осигуряват каротеноиди, някои от които имат активността на витамин А. Така че вегетарианците могат да посрещат своите нужди от витамин А, консумирайки тези плодове и зеленчуци.

Около 90% от витамин А се съхранява в черния дроб. Той играе роля в мобилизирането на желязо в дроба, така че дефицитът може да компрометира железния статус.

Най-активната форма на витамин Е е а-токоферол, който действа като антиоксидант. Витамин Е предпазва клетъчните мембрани, протеини и ДНК от окисление и по този начин допринася за клетъчното здраве. Витамин Е във формата на а-токоферол се намира в годни за консумация растителни масла, особено пшенични зародиши и слънчогледово масло.

Други добри източници на витамин Е са спанакът, бадемите, фъстъците, авокадото, слънчогледовото семе, манго и киви.

Недостатъчният прием на витамин Е води до увреждане на червените кръвни клетки и нервите. Последни проучвания свързват ниските нива на витамин Е с повишения риск от спонтанен аборт. В други изследвания добавката на витамин Е се използва успешно за лечение на неалкохолна стеатозна болест на черния дроб, състояние, широко разпространено сред хора с наднормено тегло и затлъстяване.

Витамин К (филокинон/менакинон) има значение предимно при кръвосъсирването. Той участва в метаболизма на костните протеини, най-вече остеокалцин. Без витамин К остеокалцинът не може да се свърже с минералите, които обикновено образуват кости, което води до лоша минерализация на костите. Установено е, че този витамин е от полза за подобряване на костната плътност при възрастни с остеопороза, тъй като това задвижва синтеза на специален протеин, наречен матричен Glа протеин. Витамин К се намира в растителните храни като филокинон – това са магданозът, спанакът, зелето, соята, рапицата, маслината. Менакиноните пък са в храни като ферментирало сирене, извара.

– Редица проучвания твърдят, че около 80% от европейците имат недостиг на витамин D, както и че много болести могат да се усложнят при продължителния му дефицит. Защо е толкова важен този витамин?

– Витамин D или витаминът на слънцето е жизненоважен хранителен елемент с огромно влияние върху нашето тяло. Той е от съществено значение за здрави кости, тъй като помага на тялото да абсорбира калция. Активната форма на витамин D – калциферолът, всъщност е хормон, който действа най-вече на червата, бъбреците и костите. В червата витамин D участва в абсорбцията на калций и фосфор. В костите помага при усвояването на калций и фосфор, като прави така, че костите да стават по-плътни и по-здрави, тай като те абсорбират и отлагат тези минерали.

Смята се, че витамин D има значение за повишение на имунитета, подобряване на зачеването, подобряване на инсулиновата резистентност и превенция на захарен диабет тип 2, а също и антитуморно действие.

Недостатъчно излагане на слънчева светлина е основният рисков фактор за лоши нива на витамин D. Използването на слънцезащитни продукти, по-високи нива на меланин в кожата (т.е. тъмна кожа), кожни покрития (дрехи, воали) и време на деня са фактори, които намаляват излагането на UVB лъчи. Разстоянието от екватора също е фактор за излагане на UVB. Хора, живеещи на географски ширини над или под 40 градуса от екватора, няма да могат да образуват витамин D от предшественика му в кожата през зимните месеци.

Кърмата е беден източник на витамин D, така че зимните бебета изискват добавка от този витамин. Недостигът му може да предизвика рахит и намалена костна плътност. При възрастните дефицитът на витамин D повишава риска от остеомалация и остеопороза. Най-добрият начин да си набавим витамин D са слънчевите бани, но има и някои храни, които са естествен източник на този витамин. Това са рибата, яйчният жълтък, телешкото месо, говеждото месо, гъбите. Тъй като обичайното хранене осигурява средно около 100 единици дневно, то следва цялото количество да се прилага чрез добавка през устата. Препоръчителният дневен прием на витамин D при мъже и жени под 65 години е 600 UI, за мъже и жени над 65 години – 800 UI.

– Най-употребяваният през зимните месеци обаче е витамин  С. Панацея ли е вездесъщият витамин или поредната мода в медицината?

– Витамин С има ролята на антиоксидант или играе като кофактор на някои ензими. Високи нива на витамин С се откриват в хипофизата, надбъбрека, очите, левкоцитите и мозъка. Той има разнообразни роли при синтеза на колаген, абсорбцията на желязо, обезвреждането на свободните радикали, защита срещу инфекции и възпаления. Основни източници, с които да доставяме витамин С на организма, са плодовете, особено цитрусите, зелето, зеленолистните зеленчуци, доматите, картофите, както и черният дроб. Съдържанието на витамин С в храната зависи от различни фактори – като сезон, зрялост, начин на приготвяне, съхранение преди консумация. Витамин С лесно се разрушава от топлина и кислород. Около 70-90% се абсорбира, но ако надвиши 1000 мг дневно, абсорбацията спада до 50%. Хора, които не консумират достатъчно плодове и зеленчуци, имат риск от авитаминоза С.  Тъй като тютюнопушенето генерира свободни радикали, пушачите имат повишени изисквания за витамин С. Дефицитът на витамин С води до скорбут – кървене на венците, кръвоизливи по кожата, отпадналост, загуба на апетит и тегло, ниска резистентност към инфекции.

– Депресия, нервни смущения, менструални и паметови проблеми – списъкът е дълъг за болести, съпътстващи недостига на витамини от групата В. Защо не можем без тях?

– Едно от условията за нормално протичане на метаболитните процеси в организма е именно да се приемат редовно необходимите количества от всички видове витамини от групата В. И те като витамин С са водоразтворими.  Витамините от групата В са 8 на брой (В1, В2, В3, В5, В6, В7, В9, В12) и всеки от тях играе изключителна роля. Витамин В1 например регулира дейността на нервната система и на храносмилателния канал, участва в обмяната на въглехидратите. При някои заболявания – като неврози, полиневрити, невралгии, храносмилателни смущения, бери-бери В1 трябва да се приема в големи количества.

В2 регулира и участва в редица обменни процеси на клетките Недостигът му предизвиква поражение на периферните нерви, кожата и лигавиците. Има благоприятно въздействие при различни видове анемии, полиневрити и паркинсонизъм. В3 участва в обмяната на въглехидратите, намалява “лошия“ холестрол и триглицеридите. При недостига му се развива болестта пелагра, която се характеризира с дерматити, диария и деменция. В4 се използва като допълващо средство при лечение и профилактика на чернодробни заболявания.  В6 регулира функциите на нервната система и храносмилателния тракт. В7 участва в поддържането на здрава коса, кожа и нокти. В8 намалява нивото на холестерола и триглицеридите и подобрява психичното състояние.

Витамин В9, по-известен като фолиева киселина, има важно значение в ранното развитие на ембрионите, тъй като дефицитът му е свързан с дефекти на невралната тръба. Жените, които планират да забременеят, се насърчават да го приемат като добавка.

Витамин В12 участва в процеса на формиране на червените кръвни клетки, както и на развитие на нервните клетки. Има значение и за протеиновата обмяна. Така че значението на витамините от групата В за организма е от жизнена важност. Като цяло хранителните добавки, съдържащи всичките 8 В витамина, се наричат В комплекс. Добри източници на витамини от групата В са месото на пуйката, рибата тон, черният дроб, бобовите култури, пълнозърнестите храни, бананите, картофите, лютите чушки, хранителните дрожди и бирената мая.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар