Д-р Михаил Ласков е кандидат на медицинските науки. Той участва в клиничните изследвания на нови препарати за лечението на рака в качеството му на главен изследовател.
Какво всъщност представлява имунотерапията? За лечението на кои видове рак е подходяща тя? Защо в много случаи не трябва да бъде прилагана? Отговор на тези и още въпроси ще откриете в интервюто с д-р Михаил Ласков.
– Д-р Ласков, в какво всъщност се изразява имунотерапията при онкологичните заболявания?
– Имунотерапията е относително нов метод за лечение на онкологични заболявания. Хората трябва да знаят, че тя не действа директно на тумора, но принуждава имунитета да убива раковите клетки, най-общо казано. Това е принципната й разлика от химиотерапията и таргетната терапия. В крайна сметка имунотерапията заставя, принуждава имунитета да прави това, което е негово задължение, но по някакви причини не го върши. Например понякога раковите клетки се маскират като здрави и тогава имунната система вече не ги възприема като чужди и не ги унищожава.
Имунотерапията може да “свали тази маска” от туморните клетки и да помогне на имунитета да ги разпознава. В интерес на истината, трябва да признаем, че сега се вдигна много голям шум, водят се разгорещени дискусии около имунотерапията, защото излязоха действително ефективни препарати. Имайте предвид, че имунотерапията се прилага много отдавна с променлив успех. Какво обаче се случи сега? Появиха се нов клас препарати, които действат на рецепторите PD1 и PD-L1. Именно тези рецептори са виновни, казано простичко. Защото те позволяват на туморната клетка да повлияе на имунитета така, че той да престане да я разпознава като чужда. И следователно не му позволяват да убива раковите клетки.
– При кои видове рак се прилага имунотерапията?
– Отначало тези препарати започнаха да се прилагат при меланом и имаха голям успех. Защо именно при меланом? Както е известно, има тумори, които се лекуват относително леко, но има и такива, при които терапията е много трудна. Какъвто е ракът на задстомашната жлеза например. Затова учените се стремят да разработват новите препарати именно за трудно лечими видове рак.
Меланомът е един от тези трудно лечими видове рак. За последните 20 години не се случи нищо ново в неговото лечение, никакви нови високоефективни препарати не се появиха. А имунотерапията се оказа много ефективна именно при меланома. Това въодушеви всички и те започнаха да прилагат този метод за лечение на всички видове рак. Тук обаче много бързо стана ясно, че някъде този лечебен метод действа, другаде съвсем не работи, а в трети случаи действа само в конкретни ситуации.
Към днешна дата имунотерапията се прилага успешно при лечение на рак на белите дробове. Както знаем, има различни мутации и видове от този вид рак. И при някои от тях имунотерапията бързо замести химиотерапията. Оказа се, че е и по-добра и безопасна. Това безспорно е голям успех. Но не трябва да забравяме, че далеч не всеки рак на белите дробове се лекува ефективно с имунотерапия. В Русия имунотерапията също така се използва за лечение на рак на бъбреците, а на Запад – в случаите на рак на главата и шията, лимфом на Ходжкин, рак на пикочния мехур и някои случаи на тумор на черния дроб.
– Как ще обясните факта, че имунотерапията е подходяща само по показания, и то на не голям процент болни?
– Както всичко, с което разполагаме в онкологията, така и имунотерапията не е панацея против всякакъв вид рак. Това е просто още един метод да се въздейства на тумора. И този метод далеч невинаги е ефективен и в никакъв случай не е безопасен. Имунотерапията може да се прилага само в ограничен брой случаи. На този етап нейната ефективност е доказана само при следните видове рак:
• меланом;
• недребноклетъчен рак на белите дробове;
• дребноклетъчен рак на белите дробове;
• рак на бъбреците;
• рак на главата и шията;
• лимфом на Ходжкин;
• рак на пикочния мехур.
Имунотерапията има редица странични ефекти, и то доста сериозни. В някои случаи имунната система започва да атакува здравите тъкани и органи, което може да предизвика следните усложнения:
• пневмония;
• хормонални нарушения;
• проблеми със стомашно-чревния тракт;
• неврит и нарушение на бъбречната функция;
• мускулни болки, болки в костите и ставите;
• усещане за умора, слабост;
• прилошаване, диария, нарушаване на апетита и др.
Между другото, сериозните усложнения се появяват средно само в един от шест случая.
– Д-р Ласков, през октомври вие нарекохте Нобеловата награда за имунотерапията “награда за маркетолозите”. Защо реагирахте именно така?
– Нека си припомним историята на “прекрасния” препарат бевацизумаб. Когато той излезе, маркетолозите вдигнаха голям шум по повод това средство, което спира растежа на съдовете в самия тумор. Това, от една страна, от друга страна – политиката на производителя, който се опитва да засили тези очаквания с цел максимализиране на печалбата Понякога тази система работи, друг път обаче пазарната реакция бързо отрезвява надеждите на производителите. Тогава започнаха наляво и надясно да разправят какво чудо на чудесата се е появило. В крайна сметка, разбира се, не беше никакво чудо. И затова този препарат се приема доста ограничено в отделни случаи.
И по отношение цена-полза, искрено казано, далеч не е идеалният препарат. По същия начин още първата седмица след връчването на въпросната Нобелова награда при мен започнаха на тълпи да идват хора с надеждата, че ще се спасят именно с имунотерапията. Без да знаят хората, че само максимум при 10% от тях този метод може да се изпробва, и то с неизвестен резултат. Ето при такава ситуация е необходимо да се отправи това предупреждение. Защото много бързо недобросъвестни “лечители” могат да смъкнат пари от хората, именно да смъкнат, а не да ги спечелят. Хората имат пълно основание да очакват излекуване.
Няма защо да се лъжем. Немалко радостни доктори ще предложат имунотерапия още сега, че утре може да е късно, нали така? Уловили са най-важното, страха на хората. Защото на човек с такава диагноза много му се иска да повярва, че това ще го спаси. Та това не е някаква си хомеопатия, това е наука! Така си мислят хората, защото се надяват на чудо.
– А защо е толкова скъпа имунотерапията? Как се определя себестойността на едно ново лекарство?
– Разработката на ново лекарство, действително ново, каквито са тези инхибитори, струва милиарди долари. И чак след седем години от разработката формулата е патентована. След този срок буквално на следващия ден “прекопираният” препарат започва да се продава евтино. Появява се голяма конкуренция. Съответно за тези седем години хората, работещи над създаването на лекарството, трябва да си върнат “ярда” и да получат печалба. Знаете ли какво включва в себе си този “ярд”? Означава, че от 10 лекарства, които компанията започва да разработва на ранен стадий, до клиниките ще стигне само едно. А това би отнело цели 20 години. Съответно за 7 години те трябва да “избият” стойността, но и да има печалба и за акционерите. В крайна сметка, трудно се разработва такова лекарство и много просто се “копира”.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/