Проф. д-р Здравко Каменов: Менопаузата провокира сърдечносъдови болести | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, ноември 17, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. д-р Здравко Каменов: Менопаузата провокира сърдечносъдови болести
  • Последвайте ни:!

Проф. д-р Здравко Каменов: Менопаузата провокира сърдечносъдови болести 

Лекуваш костите, лекуваш и сърцетоПроф. д-р Здравко Каменов е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Университетска болница “Александровска” и ръководител на Катедрата по вътрешни болести при Медицински университет – София.  Има придобити специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести, и магистърска степен по “Здравен мениджмънт” във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София. Има първата за България квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Той е първият български лекар, получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози. Проф. Каменов има над 320 научни трудове, цитирани в повече от 1500 медицински списания и книги в чужбина.

– Проф. Каменов, какво е менопауза и защо се налага в този период жената да бъде по-внимателна за здравето си?

– Менопаузата е точно определен момент в репродуктивата история на жената. И това е датата на последната менструация, свързана с хормонална активност, след което в продължение на една година няма менструация, т.е. тази диагноза се поставя ретроспективно. Преди менопаузата има период от четири до шест години, който се нарича пременопауза. След нея има друг период, който се нарича постменопауза. Тези два периода, които обхващат заедно 6-12 години, се обобщават с понятието перименопауза, което добива гражданственост като климактериум  –  преходен период от живота на жената, свързващ репродуктивната й възраст с напредналата.

Хормоналните промени в женския организъм започват значително по-рано – може да се каже още след 40-ата й година, като в началото се оформя един синдром на дефицит на прогестерон – хормон, който участва в бременността, менструалния цикъл и ембриогенезата при жената. Менструациите стават нередовни, може да бъдат по-обилни, а вече след 45 години започва да намалява и естрогеновата продукция – другите хормони, които се произвеждат в яйчниците. Така че средно около 50 г. българката реализира менопаузата. Тя обаче може да бъде и по-ранна. Когато е под 45 години – говорим за ранна менопауза. Когато е под 40 години, говорим за преждевременна овариална недостатъчност. Казвам го, защото има и млади жени – на 30-35 години, при които спира менструацията. Тогава трябва да се търсят причините за това. Зад една спряла менструация могат да стоят редица патологични състояния, като например повишена продукция на пролактин от тумор в хипофизата. По принцип,тези тумори се появяват при жени в по-млада възраст.

– Казахте, че един от симптомите за менопаузата, е нередовният цикъл. Какво още може да подскаже на жената, че навлиза в такъв период и какви са последствията от него?

– Могат да се появяват редица симптоми на дефицита на естрогени като най-общо ги обединяваме в три големи групи. Едната включва невровегетативния и невропсихичния комплекс. Това са краткосрочни прояви, срещащи се при преобладаващата част от жените и свързани с горещи вълни, с изпотяване, с нервност, напрегнатост, световъртеж, безсъние, влошаване на концентрацията на вниманието и когнитивните функции, необяснимо безпокойство и раздразнителност. Тези симптоми имат тенденция след менопаузата да намаляват и с течение на времето да изчезнат. При някои жени пък въобще може да няма оплаквания.

При други се появяват тези обичайни оплаквания, но изчезват в рамките на 3-5 години. Но има и жени (около 5%), при които те персистират в продължение на 10 и повече години, т.е. практически не изчезват.

По-нататък след менопаузата имаме средносрочни прояви. Те са свързани с промените в урогениталния апарат и се срещат при една четвърт до половината от жените. От една страна, след намаляването и изчезването на естрогените се стига до атрофия и изтъняване на вагиналната лигавица. Променя се нейната киселинност и бактериален състав. Защитните бактерии намаляват, увеличават се патогенните бактерии, лигавицата става по-лесно ранима, нерядко се развиват възпаления – колпити, които се изразяват в дразнене, болки при полов контакт, сухота на влагалището и т.н. Тези промени водят и до сексуални нарушения. Сексуалните дисфункции при жените (намаление на половото желание, възбудата, оргазма или появата на болка при половия акт) са по-чести от тези при мъжете, но на тях рядко се обръща необходимото медицинско внимание. Промени настъпват и в пикочните пътища, долният уринарен тракт – често уриниране, рецидивиращо възпаление на пикочния мехур и уретрата, парене при уриниране. Нерядко по-нататък, особено когато имаме преди това някакви по-тежки раждания, травми, свличане и т.н., може да се появи инконтиненция – неволно изпускане на урина.

Имаме и дългосрочни прояви, които всъщност са най-големият проблем след менопаузата. Основното, което дава отпечатък върху здравето и продължителността на живот на жената, са промените в обмяната на веществата, сърдечносъдовата система и в костите. Развива се метаболитен синдром с повишена честота на затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет, нарушения в мастната обмяна. Жените по принцип имат по-нисък сърдечносъдов риск от мъжете, но след менопаузата в рамките на десетина години този риск се изравнява. След менопаузата настъпват и промени в кожата. Приблизително с 2% на година намалява колагеновото съдържание в кожата, с около 1% годишно намалява дебелината на кожата, тя става по-суха, появяват се бръчки и всякакви други неприятни кожни прояви.

– Но по статистика жените живеят по-дълго от мъжете.

– Да, така е и тази разлика в развитите страни е около 5 години, в България – 7 години. Но въпреки това сърдечносъдовите заболявания, които са причина номер едно за смъртност и при жените, прогресират, особено след спирането на менструацията.

– Много се говори “за” и “против” хормоналното лечение.  Трябва ли да се прилага хормонално лечение и кога да започне то?

– Хормоналното лечение, е една много голяма тема. Тя претърпя бърза еволюция през последните три десетилетия. Преди тридесетина години, когато започвах своята кариера като ендокринолог, с огромен ентусиазъм наблюдавахме ефектите и предписвахме хормони. Процентът на прескрипциите на естрогени в някои развити европейски страни беше около 30, а в САЩ стигна почти до 50% от постменопаузалните жени. Смяташе се, че това е начинът жената да запази своето здраве и да остане завинаги млада. После започнаха да се натрупват някои данни, имаше проучвания, които излязоха в началото на това хилядолетие – 2002 г., и които показаха, че хормоните всъщност нямат толкова голяма полза в сърдечносъдов аспект, както това се предполагаше. Малко по-късно излязоха данните от едно голямо проучване в САЩ – Инициатива за женско здраве, резултатите от което бяха доста изненадващи в неблагоприятен аспект.

В това проучване освен неща, които се знаеха или се предполагаха, се оказа, че след хормонозаместителна терапия има известно увеличение на риска от инфаркти и инсулти. Дотогава ние смятахме, че естрогените имат протективен ефект – това което говорихме в началото на разговора ни. И започнахме да си задаваме въпроса защо се случва така. Преди “Инициатива за женско здраве” имаше едно голямо наблюдателно проучване при медицински сестри в САЩ, което показа точно обратния ефект – че ако една жена се лекува с хормони, рискът за сърдечносъдов инцидент намалява наполовина. При един по-детайлен анализ се оказа, че и двете проучвания са прави по своему.

Във второто проучване при сестрите бяха изследвани по-млади жени, които започваха хормонално лечение около менопаузата си. Докато в проучването “Инициатива за женско здраве” възрастовият диапазон на участничките, стартиращи с хормони, беше от 50 до 79 години. Така почти една четвърт от тези жени започваше хормоните след 70-годишна възраст. Тогава стана ясно, че колкото по-далече е периодът на започване на хормоните след менопаузата, толкова по-малко са ползите и са повече рисковете от това лечение. И това е лесно обяснимо, защото съдовете се променят, те започват да реагират парадоксално и на хормоните, които иначе имат благоприятен ефект. Впечатлението от сензационните негативни новини на “Инициативата за женско здраве” доведе до неоправдано неглижиране на някои много интересни и отдавна очаквани резултати.  Това проучване показа, че навременното хормонално лечение намалява риска не само от фрактури на прешлените на гръбнака, но и на бедрената кост. Рискът от захарен диабет пък намалява с 18%. При лечение само с естрогени (без гестагени) намаля с 23% и рискът за карцином на гърдата. С всяка декада се увеличава процентът на жените, които имат остеопороза и фрактурите, които могат да настъпят, водят до намаляване на продължителността на живота. По-специално това са бедрените фрактури. След бедрена фрактура малка част от жените възвръщат изцяло функционалния си капацитет, около 20% не преживяват края на първата година, а 60% от останалите жени остават в различна степен инвалидизирани.

Така че, ако трябва да обобщя – изводите, които можеше да се направят от анализа на тези проучвания, са, че ако една жена започне хормоналното си лечение около и скоро след менопаузата, тя има много повече ползи, отколкото рискове Естествено от своята наследственост, от гените, никой не може да избяга. Започването на хормоните трябва да става след комплексна оценка на очакваните ползи и рискове на конкретната жена, т.е. да има индивидуализиран подход.

– Има ли спасение от остеопорозата?

– Хормоналното заместително лечение има доказани благоприятни ефекти. Има много “препарати”, най-вече от различни билки, които се рекламират, и ако те съдържат фитоестрогени, вероятно имат някакъв благоприятен ефект. Разбира се, за да се докаже той трябва да са проведени съответните клинични изпитвания – лекарите се доверяваме на медицината, базирана на доказателства. Но най-мощен ефект имат самите хормони, защото основната причина да се развие постменопаузалната остеопороза, е дефицитът на хормони. На базата на това, което беше доказано, че намаляват фрактурния риск, те могат да послужат както за превенция на остеопорозата, така и за лечението й. Днес ние имаме достатъчно мощни и нехормонални средства, които повишат костната плътност и здравина и затова те са първа линия на лечение. Но хормоните, дадени дори с други индикации, също имат този благоприятен ефект.

– Можем ли да забавим менопаузата?

– Можем в някаква степен, като намалим рисковите фактори. Например, тютюнопушенето води до подраняване на менопаузата. Всякакви стресови състояния, напрежения, други болести също могат да доведат до ранно прекратяване на цикъла. Когато говорим за много ранен процес, тогава често са включени редица автоимунни механизми на увреда на яйчниците. Така че един здравословен начин на живот с нормално телесно тегло, с достатъчна физическа активност, без тя да е прекомерно много, се отразяват добре и в този аспект. Една душевна хармония, ако щете, хармония с партньора вкъщи, с децата, в службата и т.н. Няма категорични данни в това отношение, но тези няколко фактора, които ви изброих, имат отношение към известно забавяне на менопаузата и негативните последствия от нея. Имам много пациентки, които се лекуват с хормони и които поддържат добро състояние.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар