Един случай – този с детето, което има Спинална мускулна атрофия, провокира общественото внимание през изминалите дни. Здравната каса у нас все още не реимбурсира лечението му, а тази в Румъния отказа да плати, въпреки официалните уверения, че ще си получи парите за него. Най-вероятно причината за това е стряскащата себестойност на терапията. Според сметките на експертите лекарствата струват около 800 хил. лв. на година. Този случай обаче не е прецедент. Подобни са стойностите на медикаментите за почти всички редки болести. Въпросът кой трябва да плаща за тях продължава да седи на дневен ред у нас, а и по света.
В България лечението на редките болести се финансира от здравната каса. Над 114.27 млн. лв. е платил фондът през миналата година за медикаментите за тези диагнози, сочат официалните данни. С тях обаче е финансирана терапията едва на 6 113 пациенти. Или средната себестойност на лечението на един човек за година е било 18 693 лв.
В същото време касата е дала над 758 млн. лв. за всички лекарства за домашно лечение. С тях тя е покрила терапията на над 1.6 млн. българи, като средната й себестойност е била 470 лв. или 40 пъти по-ниска от тази при редките болести.
При доста диагнози финансирането е било още
по-малко. При някои възпалителни бъбречни заболявания, язвата на стомаха и на дванадесетопръстника, болестите на щитовидната жлеза и на сърдечно съдовата система заплащаната стойност на терапията е под 20 лева на година за човек, казват от фонда. Което пък води до огромна неравнопоставеност в правата на пациентите. Защото се оказва, че едни нуждаещи се ползват много повече за сметка на останалите, което изключва солидарната философия на модела ни на здравно осигуряване. И спомага за неконтролируемото ежегодно увеличение на обществените средства за медикаменти.
За съжаление вместо да намери своето решение,
с годините тази диспропорция се задълбочава. В момента касата плаща 118 медикамента за 73 редки болести, преди пет години обаче техният брой е бил наполовина, напомнят от фонда. По-малко са били и средствата, които са се отделяли. За сравнение през 2014 г. реимбурсната сума е 73 172 277 лв. за 3 495 души, сочат данните.
Разликата в отделяните средства за медикаменти за редки болести и за останалите масови диагнози се дължи на две основни причини.
Първата са самите цени на лекарствата.
Годишната терапия за една Мукополизахаридоза, тип II например е от порядъка на 1.148 млн. лв., при Болестта на натрупването на гликоген – 0.588 млн. лв., а при Болест на Гоше, Болест на Фабри, Нийман-Пик – 0.279 млн. лв. Според фармацевтичната индустрия цените на тези лекарства са толкова високи, защото няма достатъчно пациенти, за да се печели от оборот. Дали това е точно така е съвсем друг въпрос. Втората причина за драстичната разлика в заплащането на редките и масовите заболявания от касата е нивото на реимбурсирането им. Колкото и да скъпи, първите се плащат на 100%, а вторите не рядко на 25%.
За да се избегне тази диспропорция във
финансирането на лекарствата и в достъпа до тях, здравните експерти включително и в касата, от години настояват плащането на медикаментите за редки болести да се извади от там и да се делегира на държавата в лицето на нарочен фонд или на здравното министерство. Засега обаче решение няма. Вместо това броят на диагнозите, които касата ще плаща се увеличава ежегодно, защото излизат нови лекарства. Както в конкретния случай със Спиналната мускулна атрофия. Само след около месец се очертава тя да стане една от най-скъпите болести, които финансира НЗОК. При това без засега у нас да има проследяемост на ефекта от лечение на нито един медикамент – бил той скъп или евтин.
Най-вероятно причината, за да се стига дотук,
е огромният натиск, който оказва индустрията, както пряко, така и чрез определени обществени организации. Докато този двигател не се промени, няма да има нито по-ефективно, нито по-ефикасно изразходване на обществените средства, а съответно и удовлетвореност на хората от здравната система и качеството на лечение, което получават.
Автор: Мария Чипилева
Източник: https://clinica.bg/