Д-р Албена Бъчварова: Вирусните инфекции влошават астмата при децата | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, февруари 3, 2023
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Албена Бъчварова: Вирусните инфекции влошават астмата при децата
  • Последвайте ни:!

Д-р Албена Бъчварова: Вирусните инфекции влошават астмата при децата 

Експерти от ЕМА и ЕК обсъждат подобрение на достъпа до лекарства за децаД-р Албена Бъчварова е алерголог и педиатър в София с над 25 години опит и професионални интереси в диагностиката и лечението на дихателна, хранителна и медикаментозна алергия. Д-р Бъчварова има научни публикации в български и чужди списания и участия в проучвания за бронхиална астма, алергичен ринит и хронична уртикария. Завършва Медицински университет -София през 1990 г. Своите специалности по Детски болести и Клинична алергология придобива през 2000 г. и 2004 г. Работи последователно в детското отделение на Общинска болница – гр. Елин Пелин, Специализираната болница за активно лечение по детски болести “Проф. д-р Иван Митев”, а в момента е част от екипа на ДКЦ “Александровска” и  МЦ  “Детско здраве”

Според последните епидемиологични данни от бронхиална астма страдат над 300 милиона души по света. Въпреки че засегнати са хора от всяка възраст, астмата обикновено води своето начало от детството. Заболяването безспорно е коварно – може да застраши живота на болния във всеки един момент при пристъп, за което е показател черната статистика за смъртност от астма – 255 хиляди души на година в глобален мащаб.

– Какво заболяване е бронхиалната астма, д-р Бъчварова? 

– Бронхиалната астма е хронично възпаление на дихателните пътища, протичащо с кашлица, “свирене” и стягане в гърдите и затруднено дишане. Симптомите варират във времето по тежест и честота и могат да отзвучат спонтанно или след лечение.

– Болестта има ли възрастови предпочитания?

– За жалост, през последните години честотата на бронхиалната астма нараства,  особено в детска възраст. Като процент в световен мащаб бронхиалната астма при децата е в рамките на 5-10%. За България тази честота е около 9%. Причините за този скок са много, като са установени редица предразполагащи фактори. Затова винаги, когато едно детенце дойде в нашите кабинети с чести епизоди на кашлица, със “свирене” в гърдичките, ние разпитваме какви са особеностите и обстоятелствата около неговото раждане и средата, в която се отглежда.

Като рискови фактори се приемат преждевременното раждане и ниското тегло при раждането, тютюнопушенето по време на бременност и след това, наличието на бронхиална астма и алергичен ринит при родителите, атопичен дерматит при детето  и честотата на вирусните инфекции. В най-ранната детска възраст – до 3 годинки, децата много често, особено когато посещават детски заведения, през есенно-зимния сезон имат една непрекъсната кашлица, много често със “свирене” в гърдичките. Когато тези състояния започнат да стават все по-чести и са придружени със затруднение в дишането,  тогава започваме да говорим и да лекуваме децата за  бронхиална астма.

Много важно е, разбира се, и наличието на алергия към дихателните алергени – акари в домашен прах, плесени, домашни любимци, полени. Ако при едно детенце открием, че има такава алергия, вече говорим за т.нар. алергична астма, която може да продължи по-дълго време. Много често тя се съчетава и с алергичен ринит, затова двете заболявания трябва да се лекуват едновременно. При тези деца още в най-ранна възраст, след раждането,  често откриваме и едно друго заболяване – атопичния дерматит. Това е хронично кожно заболяване, силно сърбящо, много неприятно както за самите деца, така и за родителите.

При атопичния дерматит 

е нарушена бариерната функция на кожата и по този начин тя се превръща във входна врата, през която могат да проникват различни дразнители. Така че тези деца също са рискови за развитието на бронхиална астма.

– Как се лекува астмата?

– Лечението на бронхиалната астма е продължителен процес, който изисква постоянен лекарски контрол и висока отговорност на самия болен. Лечението включва контрол на въшната среда, фармакотерапия и обучение на пациента и неговите родители. Има две групи медикаменти. Тези, които се използват при нужда, и които облекчават затрудненото дишането. И други, които са противовъзпалителни – под формата на прахчета или таблетки, или така наречените инхалаторни кортикостероиди, които използваме с помощта на инхалатори. Важно е да се знае, че при  лечението се прилага стъпаловиден подход, като крайната цел е постигане на контрол на заболяването, което включва минимални симптоми, минимална нужда от използване на лекарства при нужда, нормална белодробна функция и физическа активност, без епизоди на влошаване.  Това налага на три месеца преосмисляне на лечението.

Сега сме в зимния сезон, когато са много чести вирусните инфекции, а това е фактор, който влошава състоянието на децата с астма. Това е причина за по-чести пристъпи, посещения в нашите кабинети и по-чести хоспитализации. Понякога, когато пристъпът на затруднено дишане настъпва неочаквано през нощта, се налага и посещение в спешен център. Децата “атопици” – страдащи от атопичен дерматит, бронхиална астма и алергичен ринит, имат намален противовирусен имунитет поради това, че техният организъм произвежда в по-ниско количество едно вещество, което е отговорно за противовирусната защита – т.нар. гама интерферон. Поради тази причина зимните месеци са рискови за децата с дихателна алергия,  затова препоръчваме още от есента

да се започне с имунопрофилактика,

което да ги направи по-устойчиви на вирусните и бактериалните инфекции. При тези деца е препоръчително прилагането на противогрипна ваксина.

– А как да разграничим бронхит от астма при децата?

– Бронхитът се среща по-често през зимата, по време на грипния сезон, тъй като вирусите са сред основните причини за появата му. Често може да настъпи усложнение с  бактериална инфекция, което налага лечение с антибиотик. Характеризира се с обща отпадналост, болки в гърлото и хрема, много често с фибрилитет, кашлица с отделяне на секрети/храчки. След лечението симптомите отзвучават. Бронхиалната астма е хронично неинфекциозно, най-често алергично възпаление на дихателните пътища.

– Какво трябва да запомнят и да не пренебрегват родителите на деца с бронхиална астма?

– Най-важното нещо, което трябва да запомнят родителите, е, че бронхиалната астма е хронично заболяване и лечението е продължително, и трябва стриктно да се придържат към него. Много често при деца с астма се случва родителите самоволно да спират лечението с инхалатори. Много трудно ги убеждаваме, че дори и когато детето се чувства добре, няма пристъпи, няма клинична изява на астма, когато има данни за алергия към целогодишен дразнител, каквито са акарите в домашен прах, това налага да се провежда продължително лечение, защото непрекъснатият контакт с алергена поддържа едно минимално персистиращо възпаление. Когато то съществува и не се лекува, настъпват

необратими промени в стените на бронхите 

и вече в по-късна възраст може  да премине в  хронична обструкция на белодробна болест – т.нар. ХОББ при възрастните. В последните години се появяват данни, които сочат, че ХОББ води своето начало от ранното детство.

– Много от алергичните болести отзвучават с възрастта. Това не важи ли и за астмата?

– Това с “отзвучаването” с възрастта може да се случи по два начина. От една страна, развиването на естествен толеранс към даден алерген, или както обичат родителите да казват, детето “израсна” алергията.

Вторият начин е, когато ние, лекарите, чрез лечение можем да подпомогнем имунната система  да развие този толеранс. Това е провеждането на т.нар.специфична имунотерапия. Това са минимални дози от алергени  под формата на капки, таблетки,  инжекционни разтвори, които пациентът приема по определена схема в постепенно покачващи се дози. Лечението се провежда минимум три години, максимум пет.  По този начин стимулираме имунната система на пациента да развие толеранс. Това е единственото лечение, което може да промени естественият ход на болестта и да доведе до излекуване.

Ето защо пациентите с бронхална астма и алергичен ринит трябва да се консултират с алерголог, да се изледват чрез провеждане на кожно-алергични проби и/или изследване на специфични имуноглобулини Е (т.нар. кръвни тестове), за да могат за бъдат лекувани както симптоматично, така и етиологично, лечение насочено срещу причината на болестта.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар