Д-р Милена Миткова: Нелекуваната хрема често причинява отит при децата - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, декември 9, 2018
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Милена Миткова: Нелекуваната хрема често причинява отит при децата
  • Последвайте ни:!

Д-р Милена Миткова: Нелекуваната хрема често причинява отит при децата 

Грипът удря и в ушитеД-р Милена Миткова е специалист в Клиниката по УНГ-болести в Университетска болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”. Основната тема, която обсъждаме с д-р Миткова, са най-честите УНГ заболявания при децата с акцент: причини, клинична картина, лечение, профилактика на различните видове отити.

Защо една банална на пръв поглед хрема, особено при малките деца, не бива да се пренебрегва? До какво може да доведе продължителната и често нелекувана хрема? Кога т.нар. трета сливица се превръща в провокиращ фактор за развитие на отит? Какви са видовете отит и кой от тях е най-опасен? Как се лекуват отитите? На какво трябва да обръщат внимание родителите? Отговор на тези още въпроси, вижте в интервюто с д-р Милена Миткова.

– Д-р Миткова, да започнем с въпроса кои са най-често срещаните заболявания при децата във вашата медицинска област? С какви оплаквания най-често се обръщат към вас?

– Най-честите и ако мога така да се изразя, най-баналните оплаквания са продължителните хреми. Особено при по-малките дечица в яслена и в градинска възраст, свързани с по-ниския им имунитет и, разбира се, средата, която се създава в подобен тип заведения и детски колективи. Често нелекуваните хреми в тази ранна детска възраст водят и до възпаление на средното ухо, или т.нар. отити. Те могат да бъдат серозни, катарални или гнойни. Ако не бъдат адекватно овладени с медикаменти, гнойните отити често  дават усложнения, с каквито деца попадат в нашата клиника – отоантрити (мастоидити). Т.е., когато инфекцията ангажира мастоидния израстък.

Други много често срещани заболявания са небеизвестните ангини, които също могат да бъдат вирусни или бактериални. Вирусните ангини протичат с висока температура в рамките на 2-3 дни, след което оплакванията се овладяват със симптоматични средства. Докато при гнойните ангини, когато има бактериален причинител, се налага прилагане и на антибиотик. Редно е да се вземе гърлен секрет, който да се изследва микробиологично, за да се установи етиологията на причинителя и към кои антибиотици той е чувствителен.

Придържайки се към изготвената антибиограма, лекуваме адекватно, бързо и правилно. Искам да кажа, че настъпи сезонът на т.нар. субхордални ларингити, които по-често са с вирусно-алергична етиология. Това влажно, мъгливо време във вечерните и ранни сутрешни часове провокира при малките деца оток на лигавицата на субхордалното пространство. На тази крехка възраст субхордалното пространство е много тясно, като в посочения случай то се стеснява значително и детето страда от недостиг на въздух. Или казано на медицински език – инспираторен задух, лаеща кашлица и стридор (анормално шумно дишане с един характерен звук), който се проявява в момента, в който детето се опитва да си поеме въздух. Може да се стигне и до по-тежки състояния, например дихателна недостатъчност.

За щастие, почти винаги успяваме да овладеем тези състояния с медикаменти, поне на мен засега в моята практика не ми се е налагало да правя трахеостомия на дете с пристъп на инспираторен задух. Това са в общи линии най-често срещаните УНГ-заболявания при децата.

– Какво е характерното за отитите?

– Най-общо и кратко казано – отитът се дължи на нелекуваните хреми. Тъй като в ранна детска възраст самата евстахиева тръба е относително по-къса, по-хоризонтално разположена и широка. По тази причина секретите от нослето по евстахиевата тръба попадат в кухината на средното ухо (едно малко дете все още не може да си издуха само нослето).

Ще опитам достъпно да разясня този процес: по принцип, евстахиевата тръба доставя въздух от носоглътката към кухината на средното ухо, за да може то да се аерира и да се поддържа еднакво налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана. Това е механизмът, който ни позволява на нас хората да чуваме, казано най-общо. И още едно пояснение: секретите, които се произвеждат от клетките на кухината на средното ухо, естествено по евстахиевата тръба се отделят в носоглътката и по този начин се осъществява един вид дренаж на самата кухина.

Но когато тази функция е нарушена (в резултат на инфекция на горните дихателни пътища или алергия) се задържа секрет в кухината на средното ухо, като първоначално този секрет най-често е серозен. Ето това може да стане причина за т.нар. серозен отит.

Ако процесът е по-продължителен, тази течност започва постепенно да се сгъстява. Но най-общо, в самото начало течността пречи на детето да чува добре, то усеща заглъхване в ушенцето. И съответно при изследване се установява проводно намаление на слуха. В този случай, разбира се, пробваме консервативно лечение. Пропуснах да отбележа, че увеличена трета сливица, т.е., една аденоидна вегетация, също може да доведе до серозен отит – респективно до намален слух.

– Кога е удачно тя да бъде премахната, за да не провокира серозен отит? 

– Когато установим намаление на слуха на малкото дете със или без увеличена трета сливица, аз винаги пробвам да лекувам отита консервативно. Т.е., чрез подходящи отбъбващи капки за нос и антихистаминов препарат, който подпомага действието на капките. Този вид лечение отбъбва лигавицата на носната кухина, на евстахиевата тръба и подсушава секрецията. Така можем да възстановим функцията на тръбата и съответно нейния дренаж. Наред с това, препоръчвам детето да дъвче дъвка, в случай че родителите разрешават и ако то не е много малко. Както и надуване на обикновени балони, а при по-малки деца – свирене със свирка, макар че това е по-шумен метод. След около 20-30 дни провеждаме контролно изследване на слуха. Ако всичко е наред, значи сме постигнали успех и не предприемаме други мерки. Когато обаче третата сливица е много голяма, често се възпалява, детето развива серозни отити, тогава прибягваме до оперативното й лечение. Ако сме успели да възстановим слуха консервативно, операцията отпада. В случай на неуспех, оперираме.

– Д-р Миткова, вие подробно и достъпно обяснихте защо възниква и как се лекува серозният отит при децата. Искам да ви попитам каква е клиничната картина на различните видове отит?  

– Най-общо казано, болката е водещият фактор при всички видове отит. В случай на серозен отит по време на сън детето изведнъж усеща остра болка, която след прилагане на болкоуспокоителни капки в ушенцето отминава и е възможно няколко дни то да няма никакви оплаквания. Не така стоят нещата обаче, когато говорим за гнойното възпаление на средното ухо.

Болката е силна, постоянна, съпътства сe от намален слух, висока температура, която може да достигне до 39-40 градуса, адинамия (отпадналост на детето), отказ да се храни. Променят се и някои кръвни показатели. И не на последно място, детето има и хрема. И няма как, тъй като тя е причината за всичко това.

– Като ви слушам, стигам до извода, че хремата не трябва да се пренебрегва, а да се вземат мерки още в началото, за да се избегнат всички по-нататъшни усложнения.

– Абсолютно. А най-лесен начин на превенция, която родителите могат да извършват, е следният: когато детето е здраво, независимо на каква възраст (това важи и за възрастните хора, разбира се), се прави промивка с физиологичен разтвор или с морска вода (на пазара ги има в голямо разнообраазие) на нослето сутрин и вечер. По този начин ще може да се почисти хубаво от секрети и те няма да се задържат в носоглътката.

Ако обаче детето има хрема, тази простичка процедура се налага да я извършвате по-често, за да могат да се евакуират секретите. И чак тогава вече, на чиста лигавица, се поставят назначените капки, за да могат да подействат. Пак ще повторя, това е най-лесната процедура, аз я препоръчвам дори в кърмаческа възраст. Бебетата дишат основно през нослетата, те нямат този навик да дишат през устата. А като се запуши нослето, се нарушават  храненето, спането, въобще като цяло се нарушава функцията на бебешкия организъм. Затова майките трябва да извършват тази процедура още в кърмаческа възраст на бебетата, за да се предотврати впоследствие инфекция на ушите, на горни и долни дихателни пътища.

– Успешно ли е лечението на отита? 

– Когато възпалението се лекува правилно още в самото начало с подходящ широкоспектърен антибиотик и задължително с капки за нос, тогава ефектът е добър. Най-често нямаме време да изчакваме резултатите от микробиологичното изследване, детето има нужда от спешно антибиотично лечение. Това е задължително лечение на гнойния отит. Аз винаги препоръчвам и антихистаминово сиропче, за да може да се подпомогне по-бързото възстановяване на проходимостта на евстахиевата тръба и да не се получи серозен отид след лечение на гноен.

– Д-р Миткова, някои майки самолекуват децата си, често пъти със съвети от интернет. До какво може да доведе това?

– В тази връзка непременно ще изтъкна, че капките в ушенцата се прилагат само след преглед от лекар. Защото е абсолютно противопоказно да се поставят капки, които съдържат локален анестетик, ако има вече перфорация на тъпанчевата мембрана. Родителите, за съжаление, често го правят щом детето се оплаче от болка в ушенцето. Но те не забелязват, че има малко секрет например, че е възможно да има перфорация. Пак повтарям: абсолютно противопоказно е такова поведение, ако вече е пробила тъпанчевата мембрана и има секреция. Защото локалният анестетик навлиза в кухината на средното ухо през перфорацията и може да достигне до вестибуларния апарат и съответно да предизвика вестибуларни оплаквания – световъртеж, замайване, гадене, повръщане.

Освен това има антибиотици, гентамицинът например, който ако попадне в кухината на средното ухо през една перфорация, може да доведе до увреждане на слуховия нерв. Така че без лекарски преглед не слагайте капки в ушите на децата си. Опитайте да копирате болката и оплакванията на детето с перорално сиропче, което да има болкоуспокоителен, температуропонижаващ ефект.

– Как се отнасяте към хомеопатичното лечение на деца с УНГ-болести? Такова лечение масово се предписва от много лични лекари.

– Мога само да кажа, че много пъти при мен са попадали изключително усложнени инфекции именно вследствие на това, че дълго време са лекувани с хомеопатични средства. И веднага бързам да кажа, че аз не отричам хомеопатията. Дори си позволявам в моята практика да прилагам отделни препарати, които дават много добри резултати. Но една хрема не може да се лекува единствено с хомеопатия, това не го приемам. Тя се лекува локално с деконгестанти, т.е., с отбъбващи капки, както и с антибиотични капки, ако имаме микробиология и изолиран причинител. Хомеопатията може да бъде допълваща терапия, в смисъл да подсили имунитета на малкото дете, но не и да се прилага като лечение сама по себе си.

– В заключение какви препоръки още бихте дали на родителите?

– Бих препоръчала на родителите да не лекуват сами децата си, дори и от една на пръв поглед банална хрема. Винаги на първо място да се консултират с педиатър и ако той прецени, че не може да се справи, задължително да търсят УНГ-специалист. Особено, ако освен хрема и болки в гърлото, вече има оплаквания и от болка в ушите.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар