Д-р Наташа Макбрайд-Кембъл: Животинските мазнини и холестеролът ни пазят от сърдечносъдови болести

Д-р Наташа Макбрайд-Кембъл: Животинските мазнини и холестеролът ни пазят от сърдечносъдови болести
Д-р Наташа Макбрайд-Кембъл
Д-р Наташа Макбрайд-Кембъл: Животинските мазнини и холестеролът ни пазят от сърдечносъдови болести
Д-р Наташа Макбрайд-Кембъл

Преди две години английската невроложка д-р Наташа Макбрайд-Кембъл представи в София книгата си “GAPS – синдром на храносмилателната система и психиката”, описваща биохимичните процеси в храносмилателната система и тяхната обвързаност с психичните и неврологичните разстройства.

На български е вече втора книга от д-р Кембъл, която се изправя срещу догмите в съвременната медицина. Книгата “Здравето на сърцето минава през устата” (Издателство “Кибеа”) оборва митовете за холестерола и липидната теория, като обяснява истинските причини за атеросклерозата и сърдечносъдовите заболявания.

– Д-р Кембъл, защо холестеролът и мазнините са набедени за ръста на сърдечносъдовите заболявания?

– В началото на 50-те години на миналия век започва бумът на сърдечносъдовите заболявания в Америка, но не се знаят причините. През 1953 г. възниква хипотезата за връзката на липидите (мазнините и холестерола) със сърдечносъдовите заболявания. В крайна сметка науката доказа, че тази хипотеза е погрешна. Лекарите обаче продължават да ни съветват да избягваме мазнините и холестерола в храната и ни предписват лекарства за понижаване на холестерола.

Д-р Пол Дж. Рош обяснява този факт така: “Практикуващите лекари получават по-голямата част от информацията си от фармацевтичните компании. В сравнение с колегите им отпреди половин век повечето лекари нямат нито времето, нито уменията критично да анализират докладите, а малцина от тях знаят нещо за научноизследователския процес – както впрочем и поколението, което ги е обучавало.”

И така, лекарите знаят и разбират липидната хипотеза не повече от който и да е друг, защото извличат информацията си от същия източник като широката общественост – търговските компании, изкарващи милиарди долари от липидната хипотеза.

В действителност животинските мазнини и холестеролът не са причина за сърдечносъдовите заболявания. Напротив – те ни предпазват от тях. 60% от хората, които получават инфаркт, имат нормални нива на холестерола.

А хората с висок холестерол живеят най-дълго и в най-добро здраве. Колкото по-възрастен е човек, толкова повече холестерол трябва да има в кръвта му. Ниският холестерол в кръвта увеличава риска от инфаркт и инсулт. Свързва се също с агресивно поведение, със загуба на памет, с болестта на Паркинсон, със слаба имунна система, със затруднения при учене. За всичко това има научни изследвания, които съм цитирала в моята книга “Здравето на сърцето минава през устата”.

– Какви са функциите на холестерола в човешкия организъм?

– Черният дроб произвежда холестерол, защото организмът се нуждае от големи количества. Само малка част от холестерола идва от храната. Холестеролът е 40% от всяка клетъчна мембрана. Тялото произвежда ежедневно трилиони клетки, за които има нужда от много холестерол.

Всички хормони в тялото ни също съдържат холестерол – например адреналинът, който ни помага да се справяме със стреса. Именно затова хората с нисък холестерол в кръвта не могат да се справят със стреса

Половите хормони също се произвеждат от холестерол.

В модерния свят се наблюдава епидемия от безплодие, защото много хора следват нискохолестеролна или нискомазнинна диета. В момента се правят проучвания, които поставят жени с репродуктивни проблеми на високомазнинна диета и в крайна сметка те зачеват.

От холестерол се изгражда и миелиновата обвивка на нервите и нервните окончания, като тя постоянно се обновява. Ако обаче няма достатъчно холестерол, човек страда от различни неврологични заболявания.

Мозъкът също е изграден от холестерол и животински мазнини. Без тях мозъчната функция е непълноценна, страда паметта, хората стават нещастни, агресивни.

Имунната система има нужда от огромни количества холестерол. При вирусна инфекция имунната система подава сигнал на черния дроб да произведе по-голямо количество холестерол, за да може тя да победи инфекцията. И ние не трябва да пречим на този процес. Колкото повече храни с холестерол консумираме, толкова облекчаваме черния дроб – той не се изтощава в производството на прекалено много холестерол.

Жлъчката – основната течност, чрез която храносмиламе мазнините и пречиства черния дроб, също се състои от холестерол.

– Кои богати на холестерол храни препоръчвате?

– Най-много холестерол има в животинския мозък, включително и в човешкия. Затова, когато започнем да приемаме лекарства за понижаване на холестерола, мозъкът първи започва да страда – хората губят паметта си, трудно учат, променя се характерът им.

Втори в списъка е хайверът. Следват масло от черен дроб на треска (вид риба), пресни жълтъци, яйца, масло, риба, свинска мас, сланина.

Много често доктори казват на пациентите си да спрат да консумират месо и да го заменят с риба. Но те явно не знаят, че рибата съдържа 100% повече холестерол от месото.

Трябва да знаем, че само 15% от холестерола се приема с храната

Останалите 85% се произвеждат от черния дроб. Стотици пъти е доказано, че нивото на холестерола в кръвта не може да се промени само с корекции в храненето. Но като закусвате яйца с масло, вие помагате на тялото си, облекчавате работата му.

Антихолестеролните медикаменти пречат на черния дроб да произвежда холестерол. Като резултат тези медикаменти имат много странични ефекти. На първо място те увреждат черния дроб. Друг от страничните ефекти е сърдечна недостатъчност, тъй като без холестерол се нарушава балансът на друго важно вещество в сърдечния мускул – коензим Q10. А сърдечният мускул има нужда от огромни количества холестерол и коензим Q10, за да е здрав и да функционира оптимално.

Мускулите пък се възпаляват и атрофират, когато нямат достатъчно холестерол. Протеините, които се освобождават при този процес, от своя страна натоварват бъбреците и причиняват бъбречна недостатъчност.

Антихолестеролните медикаменти (статини) увреждат и нервната система, тъй като и нейното функциониране изисква големи количества холестерол. Болестта на Паркинсон със сигурност е един от страничните ефекти на тези медикаменти. До голяма степен епидемията от болестта на Алцхаймер в днешно време също е резултат от ефекта на статините. Лекарите ги предписват буквално на всички хора над 45 години, защото фармацевтичната индустрия контролира политиките на западните правителства в областта на здравеопазването.

Ако тези медикаменти се приемат по време на бременност, водят до малформации на плода. Защото бебето има нужда от много холестерол, за да изгради своя мозък и нервната си система.

– Каква е ролята на наситените мастни киселини за здравето?

– Наситените мастни киселини, както и холестеролът, са демонизирани заради липидната хипотеза за възникването на сърдечносъдовите заболявания. Но независимите проучвания доказват, че те са предпочитаният източник на енергия за сърдечния мускул.

Наситените мастни киселини помагат на калция, който консумираме, да отива в костите и зъбите, а не да се отлага по стените на артериите и да ги запушва. Ако сте на нискомазнинна диета, калцият отива в меките тъкани вместо в костите и зъбите.

Тези мазнини участват във възстановяването на увредени тъкани. Нищо в тялото не може да се излекува, ако то не разполага с наситени мазнини и холестерол. Те са важни и за усвояването на ненаситените мастни киселини – омега-3 и омега-6.

– Каква е тогава причината за атеросклерозата и сърдечносъдовите заболявания?

– Постоянното възпаление на кръвоносните съдове. Там, където кръвта тече – в артериите, сърцето, вените, всички кръвоносни съдове са покрити отвътре със слой, наречен ендотел. Химикали и инфекцииозни агенти, проникнали в кръвта, увреждат ендотела и започва възпаление. При всяка раничка върху ендотела организмът активира процес на възстановяване. Възпалението е реакция на имунната система – то убива врага и прочиства мястото на увреждането. След това настъпва оздравяването – създават се нови клетки на мястото на увредените. Това е естествен лечебен процес в кръвоносните съдове, който работи милиони години в човешкото тяло.

Но в последните десетилетия заради рязката промяна в начина на хранене на хората възпалението убива врага, прочиства мястото на увреждането на ендотела, но не спира, а остава активно. Точно затова новообразуваните клетки отново стават обект на възпаление и увреда. Ето че тези два процеса – възпаление и регенерация на ендотела, които са работели последователно, сега си пречат. Язвичката върху ендотела не може да заздравее и върху нея се натрупва тъкан – атеросклеротична плака. Всъщност тя не представлява буца мазнини, натрупани по вътрешните стени на съдовете, а е незаздравяваща язва. Тя минава през три фази. Първата е нараняване на ендотела и възпалителен процес. Втората е регенерация на клетките на това място. Именно тази втора фаза е нарушена при хората с атеросклероза, защото възпалението не се оттегля, а продължава с години.

Ако пациентът си промени диетата според моята книга, оздравяването печели битката с възпалението

Но ако победи възпалението, плаката в кръвоносните съдове преминава в третата фаза. Върху първоначалната язва се натрупват толкова много пластове клетки, че се получава малка “бомба”, която избухва рано или късно. Така блокира артериите и по-малките кръвоносни съдове. Ако запушването се случи в коронарните артерии, човекът получава инфаркт, ако се случи в мозъчните съдове, получава исхемичен инсулт.

– Какво съдържа атеросклеротичната плака?

– Около 68% от нея е фиброзна тъкан и колаген, които се получават при възстановителния процес. Натрупва се и калций, за да направи тази тъкан по-здрава. Но възпалението продължава и дялът на възпалителните клетки е около 7%, а също бели кръвни телца, абсорбирали инфекциозните агенти. Само 16% са липиди (мазнини). Тази некротична сърцевина основно е съставена от ненаситени мастни киселини, чийто източник са растителните масла в храната, от олиото за готвене. Всъщност тези мазнини и холестеролът в плаката са химично увредени, окислени. Затова и се трупат в кръвоносните съдове.

– Каква е ролята на холестерола и наситените мазнини при атеросклероза?

– Всъщност холестеролът и наситените мазнини лекуват увредените кръвоносни съдове. Когато има увреждане на ендотела на съдовете, към черния дроб постъпват сигнали да произведе холестерол. Той обаче е мазнини и трябва да бъде специално “опакован”, за да се придвижи по кръвта до увредения кръвоносен съд.

Черният дроб опакова тези мазнини чрез липопротеини с ниска плътност (LDL). Това е транспортното средство, чрез което мазнините се пренасят от черния дроб до увреденото място на ендотела. Медицинската наука го е нарекла “лош холестерол”. Когато наситените мазнини възстановят увреденото място, се появява втори вид липопротеини (HDL), които опаковат мазнините и ги връщат обратно в черния дроб. Този холестерол е наречен “добър”.

Все едно да наречем линейката, която идва от Центъра за спешна медицинска помощ “лоша линейка”, а тази, която отвежда пациента до болницата – “добра линейка”.

Новите проучвания сочат, че така нареченият “лош” холестерол LDL не е никак лош. Той отива до увредения ендотел, за да го излекува. Но при постоянното възпаление, провокирано от токсини в организма, холестеролът и мазнините лесно се увреждат. Увреждат ги и свободните радикали. Ако организмът не разполага с витамини А, С, Е, които са антиоксиданти, вече окислени холестерол и мазнини се отлагат като боклук в съдовете.

– Защо възпалението не може да спре?

– По принцип възпалението е естествена реакция на имунната система и в един момент трябва да спре. Причината да продължава е храненето с преработени въглехидрати – захар, снаксове, тестени закуски, всички рафинирани, преработени храни. Те много бързо се разграждат в организма, защото вече са били преработени, и в тялото се отделят ударни дози глюкоза. Това покачва неимоверно нивото на кръвната захар, която би трябвало да стои в строги граници. Ако скочи много над тях или падне значително под тях, може да убие организма.

В днешно време хората консумират прекалено преработени въглехидрати и в клетките постъпва много голямо количество глюкоза. Клетките обаче може да използват за енергия само определено количество глюкоза. И за да спре достъпът на глюкоза, клетката става инсулиново резистентна – разрушава рецепторите на инсулина, който транспортира глюкозата. Инсулинът се произвежда все повече и повече и точно неговото голямо количество в кръвта подклажда възпалението и го прави хронично. Вече е доказано, че това хронично възпаление на съдовете довежда до атеросклерозата и сърдечносъдовите заболявания.

Да обобщим истинските причини за епидемията от сърдечносъдови заболявания. Всичко започва от високите нива на хормона инсулин в кръвта заради хранене с преработени въглехидрати. А инсулинът поддържа възпалението. Ето защо с възникването на хранителната промишленост и с консумирането на захар в големи количества зачестяват сърдечносъдовите заболявания.

Втората причина са всички агенти, които увреждат ендотела на съдовете. В списъка влизат всички изкуствени химикали, които човечеството ползва в бита си. Навлизайки в кръвта, те увреждат кръвоносните съдове. И преработените храни съдържат химически вещества. Много микроби могат също да увредят ендотела. Те навлизат в кръвта през каналчетата на зъбите, през пропускливите черва и т.н. Дефицитите на витамини и минерали, на витамин D също улесняват процеса на атеросклероза и сърдечносъдови заболявания. Може да добавим радиацията и електромагнитния смог, както и стресът в ежедневието.

– Как да избегнем сърдечносъдовите заболявания?

– Като не приемаме захар, зърнени закуски, хляб, сладкиши, макаронени изделия, бисквити, безалкохолни напитки (заради многото захар и химикали в тях). Вместо това трябва да приемаме храната, която са използвали нашите предци, които не са страдали от сърдечносъдови заболявания. Това са всякакво прясно или замразено месо, прясна или замразена риба, карантия, яйца от свободно отглеждани кокошки, пресни и узрели плодове и зеленчуци, пресни ядки и семена, ферментирали храни като вашето кисело мляко и киселото зеле. Майката природа ни е дала идеалните подсладители – мед и сушени плодове. Бобовите и зърнените продукти трябва да се ядат умерено. Най-добрата мазнина за готвене е животинската – масло, гхи или свинска мас. Студенопресованите растителни мазнини като зехтин и шарлан са здравословни, но само ако не се подлагат на термична обработка. Топлината ги уврежда. Не е добре да се пържи зехтин. Той може само да се добавя в салатите. Може да се използват също студенопресовани растителни масла и от лен, авокадо, орех, пореч, коноп. Важното е да не се нагряват. Избягвайте напълно маргарин, зеленчукови масла и готварско олио.

Не трябва да допускаме дефицит на мастноразтворими витамини като А, D, Е и К, защото те са жизненоважни за всеки биохимичен процес в организма и предпазват от сърдечносъдови заболявания.

Здравето на червата също е превенция на сърдечносъдовите проблеми. Защото повечето токсини, които плуват в кръвта и увреждат кръвоносните съдове, са навлезли от червата. Голям процент от хората в западния свят имат увредена чревна флора от приема на антибиотици и от химикалите в храната. Без балансирана чревна флора човек не може да усвоява пълноценно храната и това води до дефицити на хранителни вещества. Всеки курс на лечение с антибиотици трябва да бъде последван от терапия с пробиотици и ферментирали храни.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to/

2 COMMENTS

  1. – Как да избегнем сърдечносъдовите заболявания?

    – Като не приемаме захар, зърнени закуски, хляб, сладкиши, макаронени изделия, бисквити, безалкохолни напитки (заради многото захар и химикали в тях). Вместо това трябва да приемаме храната, която са използвали нашите предци, които не са страдали от сърдечносъдови заболявания. Това са всякакво прясно или замразено месо, прясна или замразена риба, карантия, яйца от свободно отглеждани кокошки, пресни и узрели плодове и зеленчуци, пресни ядки и семена, ферментирали храни като вашето кисело мляко и киселото зеле. Майката природа ни е дала идеалните подсладители – мед и сушени плодове. Бобовите и зърнените продукти трябва да се ядат умерено. Най-добрата мазнина за готвене е животинската – масло, гхи или свинска мас. Студенопресованите растителни мазнини като зехтин и шарлан са здравословни, но само ако не се подлагат на термична обработка. Топлината ги уврежда. Не е добре да се пържи зехтин. Той може само да се добавя в салатите. Може да се използват също студенопресовани растителни масла и от лен, авокадо, орех, пореч, коноп. Важното е да не се нагряват. Избягвайте напълно маргарин, зеленчукови масла и готварско олио.

  2. Благодаря за точните попадения,основани на последните научни изследвания.Много ми помогнаха за справянето ми с морето от
    ерзацхрани,които трябва да избягвам.Желая успех на автора.

Leave a Reply