15 души са в листата на чакащи за белодробна трансплантация, а преди броени дни почина Адриан, който не можа да дочака животоспасяващата операция. Вследствие на всичко това МЗ започва спешна проверка в ИАТ и ще прави програма за донорство. Как се живее в очакване на нов орган, какви са изпитанията и какво крепи надеждата, разказа пред clinica.bg Георги Георгиев, който е листата на чакащи за трансплантация на бял дроб.
Посещаването на чужда клиника, обаче отнема време. Тогава България все още е работила с клиниката във Виена и проф. Валтер Клепетко. „Отнема време, особено с българската бюрокрация, с раздутата администрация, която си прехвърля бумаги от бюро на бюро и изпращат въпроси по пощата, които един нормален лекар не би трябвало да задава. Например кога ще ви бъде трансплантация“, разказа Георги. Около седем месеца по-късно, на 25 януари 2016 година Георги е поканен във Виена. Оттам обаче го връщат. Болестта буквално е стопила мъжа и е довела до загубата на 15 килограма и той тежи едва 58. Лекарите преценяват, че организмът му е слаб и не е подходящ за операция. Така Георги се връща обратно в България, за да натрупа маса за следоперативния период.
С помощта на бившия шеф на ИАТ д-р Мариана Симеонова, той е поканен във Виена отново през ноември.
„Тя е единственият човек, който работи в ИАТ,
с лично ангажиране, жена ми помогна много, със съвети, с упражненията, които ми даде, за да се стабилизирам“, разказа пациентът.
През ноември Георги вече се среща с проф. Валтер Клепетко. „Невероятен човек, който не вярвам, че отказва да трансплантира българи или ако е отказал това е, защото някой български чиновник го е обидил много. И аз искам да чуя името на този чиновник“, каза гневно Георги. Тогава обаче професорът преценява, че белият му дроб има още резерви и е по-добре да се изчака, защото всяка една операция носи риск. Георги разказва, че бивши пациенти, които са се оперирали при него казват, че професорът е готов да приема българи и екипи за обучение, за които ще е необходима една година, чак след която те ще бъдат готови да оперират в България. В тази връзка Георги подхожда и недоверчиво, че български болници са готови за извършване на трансплантация на бял дроб. „Не може един екип, който три седмици е бил някъде и са наблюдавали половин трансплантация да работи у нас. За мен това е недопустимо. Аз при този екип няма да се трансплантирам“, каза още пациентът. Всяка инфекция обаче задълбочава здравословното му състояние.
От 3 септември той е с бактериална пневмония,
която медици в няколко болници се опитват да лекуват. Георги най-напред е приет в болница в Хасково, след което обаче се обажда на д-р Стоева от Токуда, която го лекува още от 2011 г. Тя го приема в столичното лечебно заведение. След като го изписват обаче, Георги не е добре и е приет повторно. В момента е на домашно лечение и предстои контролен преглед. Мъжът е на кислородолечение, което поема със собствени средства, благодарение на близки и приятели. Проблемите обаче не свършат дотук.
„Оставен съм на собствения си произвол, защото 14 месеца ще бъде без решение на ТЕЛК“, разказа Георги. Първоначално шест месеца изобщо не е имало комисия в Хасково. След това пък докторът казал на Георги, че не може да му даде повече от 90% степен на увреждане, защото това е таванът на неговата възможност. „А аз не мога да изляза от вкъщи. Протестирах това решение в НЕЛК и някой реши, че мога да чакам 9 месеца за тяхното решение, което не знам дали ще дойде.
125 лв. пенсия, не ми достига за лекарства,
да не говорим за социално битови условия, нито за апарата за кислород. Държавата нехае за нас“, каза още Георги. Той добави, че кислородолечението му не се подпомага нито по линия на НЗОК, нито пък от страна на МЗ или МТСП. „До момента двамата зам.-министри, които разтакават пациентите, протакат и решението за кислородолечение“, каза още Георги.
Георги намира пълна подкрепа в семейството си. Децата му се поели лечението, а жена му буквално „го мята на гърба и го води в отделението“. „В момент на пристъп, аз съм абсолютно неподвижен. Не мога да направя три крачки. Самото ходене до тоалетната е приключение“, разказа пациентът.
Той приема смъртта на Адриан тежко. „Може би аз съм доайенът в българския списък, най-вероятно съм поставен като номер 1 по дългосрочност в този списък и може би системата всеки момент очаква около мен да сложи едно кръстче“, казва Георги.
Няколко дни по-късно след смъртта на Адриан, му се обаждат от ИАТ, за да го попита как е и дали има нужда от изследвания и иска ли да бъде приет в болница „Лозенец“.
Според него обаждането се дължи на назряващите
скандали след смъртния случай. Георги отказва да бъде приет в Правителствена болница. „Там трябва да си закупя дори натриевия хлорид, който струва 1.3 лв. за една банка по цени на дребно в аптеката, а да не говорим за скъпоструващите антибиотици. Освен това преди дни бях изписан от „Токуда“ и е безсмислено“, добави още той. Георги се чувства не просто жертва на здравната ни система. „Трябва някаква по-жестока дума“, казва той. Мъжът смята, че, ако е живеел в друга държава, проблемът му вече е щял да бъде решен. Той дава пример с българин, който е трансплантиран в Австрия. Станал австрийски гражданин и бил опериран. „В момента 8 – те човека трансплантирани там са живи. Нашите търсят под вола теле и няма да намерят клиника, която да им даде по-евтина цена“, каза още Георги. Той добави, че като един бъдещ пациент пътят му до Виена би отнел 12 часа, а до Германия – 36. А през първите 12 месеца след трансплантация се налага наблюдение всеки месец и съответно и пътуване.
„Колко време мога да чакам, никой не може да каже.
Май месец Адриан имаше достатъчно време да емигрира. Една бърза пневмония и свърши. Същото се случи и с Ели, другото момиче, което почина същия ден. Колко мога да издържа никой не може да каже. Благодаря на системата, че ни убива“, разказа още Георги. Той е твърдо убеден, че майките на деца с увреждания трябва да бъдат подкрепени.
Ако не подкрепим майките и те не подкрепят нас, няма да постигнем абсолютно нищо. Докато не се обединим и всеки да дърпа като орел, рак и щука, ние няма да постигнем абсолютно нищо. Всеки един случай ще бъде разглеждан като отделен или незначителен. Докато не се промени отношението на МЗ към болните, а това няма да се случи, докато тази бюрокрация не се промени, няма да се промени абсолютно нищо“, смята още пациентът.
Автор: Мила Мишева
Източник: https://clinica.bg/