Проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм, е заместник-директор по диагностичнолечебната дейност и началник на Клиниката по клинична хематология към Университетска болница “Св. Георги” – Пловдив. Тя е национален консултант по клинична хематология. Има признати три медицински специалности: вътрешни болести (1988), клинична хематология (1991), медицинска онкология (2011). Проф. Грудева е заместник- декан по научноизследователската дейност в Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив и ръководител на Катедрата по клинична онкология в същото учебно заведение. Институтът за здравно образование и Българското медицинско сдружение по хематология с подкрепата на водещи университетски хематологични центрове организират Национална информационноскринингова кампания за ранна диагностика и популяризиране на постиженията в лечението на хематологичните заболявания.
В първия лъч на кампанията специалисти хематолози от водещи университетски клиники посетиха градовете Благоевград, Шумен и Ямбол и консултираха безплатно пациенти със съмнения за хематологични заболявания. Проучване, реализирано в България, показва, че знанието за заболяванията на кръвта сред анкетираните не е достатъчно – около 47% от запитаните не знаят нищо за хематологичните болести. Повече от половината от тях споделят, че в последната година не са си правили изследвания на кръвта (пълна кръвна картина). Хората асоциират заболяванията на кръвта най-често с анемията и левкемията. Запитани към кого биха се обърнали, ако трябва да посетят хематолог, 84% от анкетираните отговарят, че биха питали личния си лекар. Затова кампанията е насочена и към личните лекари.
За целите на кампанията “Попитай хематолога”, за хематологичните заболявания и възможностите на съвременната медицина за диагностицирането и лечението им, разговаряме с проф. д-р Жанет Грудева-Попова, дм, заместник-директор по диагностичнолечебната дейност и началник на Клиниката по клинична хематология към УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив.
– Проф. Грудева, каква е целта на кампанията “Попитай хематолога”?
– Радвам се, че до вашата аудитория е достигнала информацията за нея. Идеята на кампанията “Попитай хематолога” е хематолозите от университетските хематологични клиники да стигнат реално до пациентите или до хората, които се нуждаят от хематологична помощ. Така пътят на пациента до специализирана диагностика и лечение, които се извършват в тези клиники, ще бъде скъсен.
– Защо решихте да се включите в кампанията?
– Идеята за тази кампания е на Института по здравно образование. В кампанията се включиха трите големи университетски болници, в които има Клиники по хематология с трансплантационна дейност. Сред тях са УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, заедно със специализираната болница по хематология в София и УМБАЛ “Св. Марина” във Варна.
– Как протича кампанията и докога ще продължи?
– Първата вълна на кампанията беше проведена в края на пролетта – през май. Сега предстои втора вълна на кампанията, най-вероятно през ноември. Обсъждаме и въпроса за трета проява през пролетта. Това зависи от интереса, проявен от хематолози от доболничната помощ, както и личните лекари в градовете, в които провеждаме кампанията.
– Как избирате градовете, в които да се провежда кампанията?
– Съобразяваме се да е в големи райони, с ограничен достъп до хематологична помощ. Специално в Южна България има два големи окръга (Смолянски и Кърджалийски), където няма хематолог. Ако личните лекари заподозрат хематологично заболяване, пациентите трябва да бъдат насочвани към най-близките райони, съответно Пловдив и Хасково.
– Какво по-важно искате да знаят пациентите с хематологични заболявания по отношение на рискови фактори, диагностика и лечение?
– Хематологичните заболявания са малко познати за обществеността, защото част от тях спадат към групата на редките болести (определението за рядка болест е заболеваемост 50 на 100 000 души население). И именно затова националният консултант по клинична хематология, Българското медицинско сдружение по хематология, Асоциацията на фармацевтичните компании с оригинални лекарства и Българското сдружение на пациенти с лимфоми инициирахме информационна кампания. Тя стартира през март тази година и ще продължи 6 месеца – до октомври. Ще завърши с кръгла маса в Народното събрание. Идеята на тази тематична кампания е да информира българската общественост за това що е то хематология, за същността на онкохематологичните заболявания, за успехите, които сме постигнали в лечението при тях. Тя ще помогне да не се приема диагнозата онкохематологично заболяване като смъртна присъда, каквото е общественото мнение, натрупвано в годините.
Пациентите ни трябва да знаят, че когато се изрази съмнение за онкохематологично заболяване, е нужно да бъдат своевременно насочени към хематолог в доболничната помощ, съответно след това към специализирана хематологична клиника с трето ниво на компетентност. Защото според сега действащата организация на работа, именно тези клиники имат правото да поставят диагноза на онкохематологичните заболявания.
Съответните клинични комисии определят терапевтичната стратегия. Така е, защото съвременната диагностика на онкохематологичните заболявания изисква модерен лабораторен панел, включващ флоуцитометрия и молекулярна генетика. Не всяко от останалите лечебни заведения има тези диагностични възможности.
– Може ли да се определят рисковите фактори за развитието на едно онкохематологично заболяване?
– Генетичната предиспозиция съществува. Не винаги могат да бъдат изяснени рисковите фактори на околната среда. За това трудно и не винаги можем да говорим за профилактика на тези заболявания. Т.е., изхождайки от презумпцията за здравословен начин на живот, включващ правилно хранене, двигателен режим, отказ от тютюнопушене може да имаме добра инвестиция в здравето.
– Има ли иновативни методи през последните години, които подобряват прогнозата при пациентите със злокачествени заболявания на кръвта?
– Категорично, да! Хематологията през последното десетилетие, не е онова, което е била преди 20 години. Първо, с възможностите за прецизна диагностика и определяне на рисковите групи още при диагностициране на заболяването. Т.е. в зависимост от рисковата група, в която попада пациентът (с нисък, среден или висок риск), се организира по-нататъшното лечение. Имаме нови молекули, представители на таргетната терапия, в почти всички области на онкохематологичните заболявания. Терапията с тях помогна за значително подобряване на 5-годишната преживяемост
Все още очакваме включване в реимбурсирания списък на новите молекули, свързани с острата миелоидна левкемия, където терапевтичната успеваемост не е променена съществено в последните години.
– Защо според вас, въпреки този напредък в хематологията, такива заболявания като левкемията например, продължават да се възприемат от пациента като смъртна присъда?
– В годините е насложено подобно разбиране. Една от задачите на сега провежданата кампания е именно тази: да променим усещането на обществото дори и към този термин – левкемия. Защото има много видове левкемия – остри и хронични, засягащи различни редици на кръвотворението. И успехите в различните подгрупи на тези левкемии са наистина впечатляващи. Например за хроничната миелоидна левкемия преди 15-20 години заболяването беше със средна преживяемост 3-4 години. Понастоящем имам пациент с тази диагноза, с когото сме заедно 24 години благодарение на иновативните медикаменти. Имам пациентка със същата диагноза, на която спряхме лечението след строго постигнати критерии за контрол на заболяването. Младото момиче забременя, роди дете и сега е само под наблюдение – към момента всичко се развива чудесно.
– Можем ли да говорим за профилактика на болестите на кръвта?
– В редовните профилактични годишни прегледи е включена пълна кръвна картина. Не малка част от левкемиите могат да бъдат заподозрени дори само по това изследване. Важно е пациентите да не търсят свои обяснения, а задължително да се консултират с хематолог от доболничната помощ. Именно той ще прецени по-нататъшния път за диагностика или лечение.
По отношение на лимфомите всеки появил се лимфен възел задължително трябва да бъде консултиран от личния лекар, а след това от хематолог от доболничната помощ. Трябва да се прецени има ли необходимост от биопсия. Когато говоря на студентите си за лимфомите, винаги повтарям: По-добре една излишна, отколкото закъсняла биопсия.
– Кои симптоми трябва да насочат един пациент да потърси консултация със специалист?
– Хематологичните заболявания могат да се манифестират в трите кръвни редици: белия, червения и тромбоцитния ред.
Най-честият симптом, свързан с червения ред, е анемията. Когато тя се развива бавно, човек се адаптира към симптоматиката или си обяснява проблемите с някои други, неспецифични причини. Когато анемията се развива по-бързо и стане по-тежка, тогава симптоми като безапетитие, лесна уморяемост, сърцебиене, намалена способност за концентрация, биха могли да говорят за анемия. Ако към това се добави загуба на тегло и нощно изпотяване, трябва да се помисли за по-сериозно заболяване. В този случай пациентът трябва да потърси личния си лекар и да се направи пълна кръвна картина.
Проблемите с втория, белия кръвен ред, имат различни вариации и промените могат да бъдат в посока намаляване или увеличаване на левкоцитите. Когато има намаление на левкоцитите, започват необясними и чести инфекции. Т.е. появата на рецидивиращи инфекции, особено при млади хора, без други заболявания, би могло да насочи към проблеми в белия кръвен ред.
От друга страна, увеличаването на левкоцитите също говори за “наша” болест, която в началото може да не дава никакви симптоми. Много често увеличението на левкоцитите се открива съвсем случайно, например по повод бъбречна криза. Когато левкоцитите са увеличени до 15 – 20.109, това би могло да бъде свързано с по-сериозна инфекция. Но, когато левкоцитите са над 20.109, категорично се изисква консултация с хематолог.
По отношение на тромбоцитния ред, отклонението, което винаги плаши пациентите, е намалението им. То протича в зависимост от тежестта на тромбопенията, с кръвоизливи. Видът на тези кръвоизливи (точковидни или по-големи) зависи от причините, които са довели до намаление на тромбоцитите. Това е достатъчно алармиращ симптом пациентът спешно да потърси лекар или директно хематолог. Защото появата на “сини петна” в представите на обществото, се отъждествява едва ли не с левкемия. Това, разбира се, не е така, защото може да има и доброкачествени причини, които да доведат до такова състояние. Но е изключително тревожен симптом за всеки човек.
– Достъпни ли са изследванията и лечението за всеки български пациент, диагностициран със злокачествено заболяване на кръвта?
– Категорично, да. Националният здравноосигурителен фонд осигурява в рамките на клиничните хематологични пътеки, изследванията, необходими за диагностиката и лечението на пациента, включително със скъпата таргетна и имунотерапия.
Нивото на здравните услуги, които българският пациент получава в областта на хематологията, е изключително добро. Част от дейността в онкохематологията се финансира от държавата, например за трансплантациите. Те са съществена част от модерната хематология. Министерството на здравеопазването заплаща както автоложните, така и алогенните трансплантации.
В резюме пациентите с онкохематологични заболявания в страната могат да имат достъп до съвременна диагностика и терапия.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: https://zdrave.to/