Няма кой да гледа хората с увреждания | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, декември 8, 2022
Вие сте тук: Home » Анализи » Няма кой да гледа хората с увреждания
  • Последвайте ни:!

Няма кой да гледа хората с увреждания 

Центровете за хора с увреждания препълнениЛипса на персонал и здравни грижи, безхаберие, а на някои места лоши битови условия и дори глад царят в Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Това показва анкета на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ), извършена сред персонала на 87 от всички 139 институции за младежи с увреждания в страната. В останалите 52 дома то не е проведено, тъй като принципалите им – общините, са отказали съдействие. Резултатите от него ще бъдат изпратени на всички компетентни институции.

В центровете се настаняват деца и младежи с увреждания или с рискова семейна среда. Тези места трябва да бъдат сигурно и безопасно място за потребителите си. В услугата, която дават, децата и младежите трябва да имат възможност да задоволяват своите здравни и образователни, културни, възпитателни, емоционални потребности. Нищо от това обаче не се оказва факт, показват анкетите, които са попълнили служителите от центровете в страната.

Липсата на квалифициран персонал

е най-големият проблем, който мъчи почти всички домове – 82 от всички 87. Поради ниското заплащане там има голямо текучество на кадрите. Директорите са принудени да назначават хора с нисък образователен ценз или без такъв, които нямат представа за работа с деца и младежи в риск, пенсионери. Това пък води до влошаване на услугите, които получават децата и младежите с увреждания, които живеят в тях. Във всеки център трябва да има психолози, медици, социални работници и др. Подобни специалисти обаче трудно могат да се намерят, тъй като заплатите им в домовете са малко над минималната. Работният ден е дълъг, а нощният труд се плаща по 0.25 стотинки на час, показват резултатите от анкетите. Освен това щатът на новите центрове е за 13 души, което създава трудности при изработването на работния график и спазването на законовите условия за работа, особено в местата, където всичките деца се нуждаят от 100% чужда помощ.

Заради недостига на хора 14% от

анкетираните споделят, че се нуждаят от психологическа подкрепа, защото има моменти, в които „прегарят“ и единственият начин да се съхранят е като напуснат. Освен това квалифицирани кадри като медицински сестра, социални работници, дори директорите на центровете поемат функциите на детегледачи или хигиенисти, а готвачите например сменят памперси. Заради това в някои центрове се появява напрежение и между самите служители – например, че готвачката трябва да сменя памперси, защото в това време детегледачът е завел някой от потребителите на училище или в болница.

Друг голям проблем за персонала е и отношението от хората, за които той трябва да се грижи. Понякога работещите стават жертва на агресия, често потребителите знаят правата си, но не могат да им се вменят никакви задължения, показват анкетите. Заради липса на средства обучението и развитието на кадрите са лукс, отчитат още от анкетираните центрове.

Липсата на персонал се усеща особено 

чувствително в осигуряването на здравните грижи за хората в центровете. Недостиг на медицински персонал са заявили, че имат 67 от 87-те анкетирани институции. Това пък води до редица проблеми в адекватното обслужване на болните хора. Често пъти лекарствата се дават от неоторизирани лица, които не знаят какво да правят, ако детето изпадне в епилептичен пристъп или диабетна хипогликемия. Липсват дори рехабилитатори, кинезитерапевти, психиатри. В малките населени места трудно се намират лекари за специфичните заболявания, а джипитата не желаят да издават направления за консултация с други специалисти, защото имат ограничен брой направления за месец. Това създава предпоставки за влошаване на здравословните проблеми при децата и младежите с увреждания. Приемът в болница също е труден, защото близките на болните често отказват съдействие, а персоналът на центровете няма ангажимент към това. Без придружител пък клиниките не желаят да приемат хората с увреждания. В тези случаи част от екипа се ангажира с обгрижването в болницата, което води до нарушаване графика на работа в центъра. Някои клиники дори и тогава отказват хоспитализация заради тежкото състояние на пациентите. Въпреки правото на безплатно лечение, отново се искат пари за лекарства, прегледи и консумативи. Още по-трудно може да се осигури стоматологична помощ на хората с увреждания. Проблеми възникват и заради настаняване на хора, които нямат назначена медикаментозна терапия, защото близките са укрили минали заболявания. Случва се и приема на хора с само с ЛКК и фалшива диагноза. В последствие се оказва невъзможно те да бъдат изведени от центъра.

В 21% от всички 87 центрове се оказва,

че има настанени деца и младежи, които са с неподходящ профил на заболяванията или възраст и може да се стигне до сериозни конфликти. Един такъв пример е настаняването на шизофреници с противообществени прояви при лица с умствена изостаналост. Друг случай е смесването на деца на три години с големи тинейджъри. Заради липсата на правила на едно място съжителстват деца със суицидни опити, деца с противообществени прояви, деца – жертва на насилие, деца в конфликт със закона, малолетни майки. В един център се приютяват деца със сензорни, психически и тежки физически увреждания. Това от една страна изисква допълнително обучение на персонала как да се грижи за тях, от друга създава предпоставки за възникването на тежки конфликти, категорични са анкетираните служители.

Битовите условия също не навсякъде са добри

В 27 от всичките 87 центрове е посочено, ч еима сериозни проблеми. Сред тях са невъзможност да се осигурят дрехи, учебни материали, пособия и помагала. Липса на помощни средства за децата с физически увреждания. Количките, които се ползват, често пъти не отговарят на възрастта на потребителите, което води до допълнителни увреждания. Някои сгради не са съобразени с достъпността за инвалидни колички, при лица с тежки увреждания няма приспособления за помощ на персонала за обслужване на потребителите. Липсват медицински изделия и помощни средства за деца с увреждания, с които те да могат да бъдат извеждани навън. Не достигат средствата и за облагородяване на района около сградата на центровете или за осигуряване на транспорт, за да посещават децата различни мероприятия, училище, лагери или лекар. Не са осигурени детски площадки, нито играчки.

Друг битов проблем е недостатъчния бюджет

за питателна храна. Поради липса на средства ръководствата не успяват да подобрят битовите условия, няма достатъчно консумативи за хигиена, ежегодни ремонтни дейности, поддържане на сградите. Пак заради липсата на пари някъде не се поддържа добра хигиена в кухнята, а другаде дори няма пари, за да се къпят децата и да се мият центровете. По–голяма част от необходимите неща за бита често се осигуряват посредством дарения от хора и фирми. Един от проблемите във всекидневната работа е физическото натоварване при обгрижването на лежащите деца. Има нужда от повече приспособления съобразени с нуждите и безопасността на децата/лицата, щадящи за тях и за хората, които се грижат за тях.

Нелицеприятните изводи в доклада на

АРДЕ нямат край. В момента проверки в центровете за хора с увреждания извършва и социалното министерство по заръка на премиера Бойко Борисов. Предстои да видим дали този път властта ще си позволи да забележи хората с увреждания и да подобри поне малко условията, в които живеят с поредната социална реформа, която тече.

Автор: Мария Чипилева

Източник: https://clinica.bg/

Добавете коментар