Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, август 8, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Иван Геров: Индивидуални импланти за кости се изработват на 3D принтер
  • Последвайте ни:!

Д-р Иван Геров: Индивидуални импланти за кости се изработват на 3D принтер 

Д-р Иван Геров

Д-р Иван Геров завършва медицина през 1999 г. в Медицинския университет в София. Седем години работи в “Пирогов” и взема специалност ортопедия и травматология. Специализира също в Япония при проф. Итой Ейджи в Университетската болница в Сендай. Д-р Геров работи и една година във Великобритания като консултант по професионални заболявания. От 2010 до 2012 г. е ортопед в болница “Токуда”, а до 2015 г. е ортопед в Клиниката по артроскопска травматология във ВМА-София. 

В момента работи във Франция. Паралелно с това е началник на отделението по ортопедия и травматология в “Уни Хоспитал” в Панагюрище и оперира в столичната болница “Св. Панталеймон”. Д-р Геров посещава всяка година конгреси и обучения по своята специалност, за да следи новостите в тази област на медицината. На тях е посветено това негово интервю за в. “Доктор”.

– Д-р Геров, какво ново научихте тази година на конгресите и обученията в ортопедията и травматологията?

– Голямата новост е, че много от имплантите могат да се принтират, да се изработят на 3D принтер. След изследване със скенер или томограф се правят индивидуални импланти (протези или плаки). Принтира се протезата или плаката, дори инструментите, с които да оперираме. Това облекчава много работата на хирурга и подобрява прогнозата за пациента, защото имплантът е индивидуален. Ако пациентът се пригажда към стандартните импланти, то принтираните импланти са пригодени към него. Те са и много евтини, за да си ги позволят всички нормални здравни системи, а материалът е същият като на стандартните импланти.

– А нашата здравна система ще си ги позволи ли?

– Нашата здравна система не е нормална. В България всичко е от три до пет пъти по-скъпо, отколкото в Европа, по причини, които са извън медицината. Това много пречи на лекарите да си практикуват нормално професията, а пациентите да са добре лекувани.

Сега работя във Франция, където виждам по-добра организация, по-добра методология и задължително обучение, каквото ме карат да правя всяка година и в Англия, където също практикувам. Там всяка година лекарят е длъжен да се ресертифицира, без значение дали е млад или стар. Моето ресертифициране в Англия предстои тази седмица. Ще ме изпитват три часа, ще ме проверяват на какви обучения съм ходил, какво съм научил, а аз ще показвам сертификати от курсове и мнения на пациенти, които съм оперирал. Ако не събереш необходимите точки,

не ти дават лиценз да практикуваш 

Докато в България научаваш веднъж нещо и цял живот го работиш рутинно. Ако го научиш грешно, го правиш грешно цял живот. А от това страдаме всички. В медицината трябва учене до живот, защото непрекъснато излизат нови неща.

– Да продължим с новостите в ортопедията. Какво още можете да кажете?

– Огромен тласък има в лечението на костните инфекции – така наречените едномоментни операции. Тук все още ги лекуваме по старата методика – махаме метала от инфектираната става или кост, мием я, слагаме антибиотични перли и чакаме да се повлияе. Понякога обаче пациентът не се повлиява от тази методика. А се налагат поредица от операции и всяка следваща е по-скъпа.

При новия метод на мястото на инфекцията се слага като присадка с антибиотично обогатена кост от донор, специално обработена и импрегнирана с антибиотик. От присадката се излъчват огромни количества антибиотик в околната тъкан в продължение на 3 – 4 месеца. Когато се слагат конвенционално използваните в България спейсъри – антибиотични пръчки от цимент или метал, само за няколко дни те се покриват с фин налеп, който препятства връзката на кръвта с тъканта. Поради тези налепи костните инфекции не се лекуват. Но ако обработиш самата костна присадка с антибиотик, кръвният поток носи антибиотика и състоянието рязко се подобрява. Излекуването е напълно в над 90% от случаите. Сегашната методика ни дава 30 до 40%.

Въвеждането в България на тази авангардна методика е въпрос на организация и на пари. Преди три седмици във Франция оставих трима пациенти с костни инфекции, които лекувах с антибиотичните присадки. Днес говорих по телефона с колегите – и тримата вече са с нормални показатели. Предимството е, че ги оперираш само веднъж, без да се правят поредица от ревизии.

Има голям напредък и в използването на нови материали, заместващи ставните повърхности. При износен леко хрущял, начална артроза и болки много помагат хиалуронови инжекции. Те забавят износването на ставите. Действието им трае 6 месеца, 9 месеца или една година. Днес сигурно ще направя десет такива инжекции. Методът е много добър, ако се прилага на правилния пациент, тоест в правилния стадий на болестта. Груба грешка е да се поставят инжекции при силно износен хрущял.

У нас по финансови причини всеки се лекува с хиалуронови инжекции, 

независимо от стадия на артрозата. Логиката на масовия лекар е: ще го направя, защото ми носи пари.

– Как се лекува пациент с напреднала артроза, когато хрущялът е напълно износен?

– Прави се протезиране – премахва се износената част от ставата и се слага имплант. И по света това е начинът. Ако износването е много силно – трета степен или четвърта степен, хрущялът липсва на над 2-3 кв. см, а останалият хрущял не е компетентен да носи тежестта, протезата е единственото решение. Трябва да отбележа, че протезиране се прави само на активни хора, които се движат. Да се направи операция на слабоподвижен пациент е груба грешка. За тях може да се направи само обезболяване с обезболяващи инжекции и двигателен режим, който да намали схващанията на мускулите. Подходяща е кинезитерапия. Пациентите изпълняват комплекс от упражнения, които да поддържат подвижността на ставата. Когато ставата се движи, дори да е износен хрущялът, много по-малко ще боли.

 Обикновено обаче хората не разбират, че боли по-малко, когато се движат.

– Проблемът е, че голяма част от лекарите ги съветват да щадят ставите си. Много често се изписват ортези, патерици, проходилки. Помощните средства обаче вместо да увеличат подвижността, я намаляват. А като намалиш подвижността, болката идва от липсата на функция. Въпреки артрозата хората трябва да се движат – да стават, да излизат. Ако са на легло, могат да правят активно достатъчно упражнения и в легнало положение. Активно означава, когато пациентът сам си ги прави, когато е обучен за това. Пасивни са движенията, които се правят на пациента от кинезитерапевт. При всички случаи движението на ставите трябва да се поддържа.

– Какви са най-честите операции, които правите в България?

– Търсят ме за всякакви проблеми, но най-често хора със ставни оплаквания – износени тазобедрени, коленни стави. Лекувам често и глезенни стави.

Търсят ме спортисти

Оперирах волейболиста Вальо Братоев, а преди седмица консултирах и брат му Георги Братоев. Ако той реши, ще оперирам и него. Сега е на консервативно лечение.

– По-добри ли са условията за тази операция във Франция?

– Като условия е същото като в “Св. Панталеймон”. И тук, и там е създаден затворен цикъл от приемането до изписването на пациента, включително постоперативните грижи – раздвижването. Голямата разлика между България и страните, в които работя, е абсолютната свързаност на социалната и на здравната система. Пациентът се изписва само ако отговаря на медицинските критерии за оздравяване – раната е зараснала, няма инфекция и крайникът се движи. Но трябва да е съгласен с изписването и социалният работник, който е проверил, че има къде да се прибере пациентът и че там условията са подходящи за него.

Например стъпалата са обезопасени с перило или има елеваторче, за да може да се качва. Третият, който решава за изписването на пациента, е кинезитерапевтът. Лечението е успешно, ако е комплексно, и няма ограничение във времето.

В Англия, ако на пациента банята и тоалетната е на втория етаж, му правят ремонт на къщата, свалят банята и тоалетната на първия етаж и тогава го изписват. Защото, ако се качва на втория етаж, протезата ще се луксира. Това ще струва много по-скъпо на здравната система. В тези страни е по-приятно да си лекар, защото изписваш пациентите си здрави и много хора ти помагат да си свършиш работата.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to

Добавете коментар