Проф. д-р Валентин Стоянов е специалист УНГ, ръководител на едноименната катедра в Тракийския университет- Стара Загора. За първи път в България проф. Стоянов въвежда в клиничната практика балонната дилатация като алтернативен метод за предотвратяване образуването на стенози след химически изгаряния на хранопровода и прилагането на хирургичния чек-лист (препоръчан от СЗО в резултат на програмата “Safe Surgery Save Life”).
Защо през летния сезон зачестяват т.нар. бански отит и отомикозата? Какво е характерното за тези две типично летни ушни заболявания? Какви са основните характеристики на острия и хроничния отит? Отговор на тези и още въпроси, вижте в интервюто с проф. д-р Валентин Стоянов.
– Проф. Стоянов, всяка година по това време припомняме рисковите фактори за някои типични за лятото ушни заболявания. Да започнем с отита.
– За лятото е характерен по-скоро външният отит, т.нар. бански отит. Това се дължи основно на използването на обществени басейни и други замърсени водоизточници, както и на топлото време. Защото наличието на малки ранички по кожата при плуване в замърсени водоизточници позволява навлизане на замърсена вода във външния слухов проход. Всичко това създава условия за развитието на външен отит, който за нещастие протича и с много силни болки. Понякога се присъединява и заглъхване на ухото. И макар че общото състояние не е увредено, тези болки и дискомфорт достатъчно тормозят пациентите, бих казал, повече отколкото трябва, особено вечерно време. В такива случаи още в самото начало е по-добре да се потърси лекарска помощ, за да се започне и проведе адекватното лечение.
– А може ли през лятото да се стигне и до среден отит?
– Да, не е изключено да се засегне и средното ухо. Това се случва по механизма, по който се случва класическият отит, т.е., през евстахиевата тръба. Но в случая е свързано не с инфекция, а по-скоро с навлизане на вода в ухото от замърсени водоизточници – първо в носоглътката и оттам през евстахиевата тръба – в средното ухо. Именно тази, съдържаща микроорганизми и замърсена вода, може да доведе до появата на такова възпаление.
– Кое е другото типично лятно ушно заболяване?
– Другото често срещано, типично за лятото заболяване, това са гъбичките в ухото, т.нар. отомикоза. И за нейното възникване благоприятства средата, топлото време, влагата. И, разбира се, не на последно място – отново замърсени басейни или голямо стълпотворение на хора и т.н.
– Може ли накратко да обясните как се проявява отомикозата, какво усещат болните, какво е различното от външния отит?
– Различното при отомикозата е, че в началото заболяването започва по-бавничко, с лек сърбеж в ушите, който не е нещо притеснително. И не кара хората да се замислят и да потърсят лекарска консултация, за разлика от болката при отита.
Впоследствие този сърбеж се увеличава, получава се и заглъхване на ухото с намаляване на слуха поради натрупването вече на гъбични материали във външния слухов проход. И идва момент, в който този сърбеж става нетърпим. Често пъти, бих казал доста често, започва да се появява и болка, тъй като настъпва и нарушение на горния слой на кожата във външния слухов проход. А това води вторично и до възпаление.
Това е в общи линии, протича по-бавно, но в никакъв случай отомикозата не е по-безобидно заболяване. Проблемът е, че често пъти хората в началото опитват самолечение с мехлеми и други средства. Но най-правилният подход и в този случай е консултация с лекар. Защото в противен случай при това заболяване често се стига до усложнение – когато вече се наруши и горният слой на кожата, когато изцяло се запуши и външният слухов проход. Така че навременното лечение е за предпочитане.
– Това означава ли, че е упорито заболяване и затова трудно за лечение?
– Да, упорито е. Затова често пъти лечението трае седмици, а понякога и месеци. Особено при хора, които освен всичко друго, професионално или заради слушане на музика, ползват слушалки. Имайте предвид, че това допълнително усложнява ситуацията, въпреки че младите хора в днешно време дълго време държат слушалки в ушите си.
– Проф. Стоянов, като говорим за летни УНГ-заболявания, удачно ли е да засегнем и гнойната ангина? Има ли разлика между “лятната” и “зимната” гнойна ангина?
– Не, в случая с ангината няма нищо особено, никаква разлика, просто пациентите усещат заболяването някак по-драматично през лятото. Нищо различно няма в сравнение с обичайната ангина.
– Редно е да посочим основните моменти от гледна точка на профилактиката.
– Основното и важното, естествено, е да се избягва доколкото е възможно плуването в такива води, за които се предполага, че не са много чисти. И ако все пак попаднете в такава ситуация, вземайте предпазни мерки
Те са простички – в аптеките има тапи за уши специално за тази цел, има и шапки. Такава външна преграда ще ви предпази най-малко от външен отит. А след излизане от водата непременно си вземайте душ с чиста вода. Общо взето в тази посока са профилактичните мерки.
Острият отит всъщност е общо възпаление на средното ухо и обикновено възниква след прекарани инфекции на горните дихателни пътища. Те по принцип не впечатляват човека, защото всичко това може да е най-обикновена и безобидна на пръв поглед хрема, протичаща със запушен нос, отделяне на секрети и т.н. Но оттам най-често по пътя на евстахиевата тръба, която свързва носоглътката с ухото, инфекцията достига до средното ухо. Затова и повечето хора не са в състояние в началото на заболяването да оценят риска от него. Типичните симптоми на острия отит се появяват на следващ етап, а симптомите, които подсказват за това възпаление, основно са два. На първо място е болката, която, както споменах в началото, много често възниква през нощните часове. Тя е внезапна и доста силна, като дори събужда човека. Другият характерен симптом е заглъхването на ухото.
– Търпи ли самолечение отитът? Много страдащи прибягват до това, особено в началото?
– Категорично, отитът не търпи самолечение. Непременно се търси съвет и помощ от специалист. Защото, ако не се започне навременно и правилно лечение, често пъти събирането на гнойна колекция води до спонтанно спукване на тъпанчето. След което този остър отит преминава в хроничен. Именно хроничният отит крие доста рискове след време да възникне едно от вътречерепните усложнения. Става дума за т.нар. мастоидит, което състояние налага спешно оперативно лечение.
Тук искам да отбележа, че не само при хроничния отит може да възникне такова усложнение. Ако се забави лечението и на острия отит, пак може да се стигне до това неприятно и доста тежко усложнение. Затова, пак ще повторя, най-добре е консултацията с лекар да е в началото, за да се следи процесът и най-важното – да бъде овладян с минимално инвазивни за пациента методи на лечение. И в крайна сметка да се приключи с добър резултат. Моят съвет, въобще правилният подход е при най-малката хрема и други подобни катари на горните дихателни пътища, колкото и безобидни да изглеждат, да се започне навременно лечение. Има достатъчно ефективни препарати за овладяване на тези първоначални състояния, като в никакъв случай нямам предвид антибиотично лечение. Всичко това ще изиграе ролята на бариера за преминаване на инфекцията по-нагоре. Защото, пак ще повторя, мастоидитът е най-честото усложнение именно на нелекуван остър отит. Не трябва да плашим хората, просто да имат предвид колко е важно именно навременното лечение на острия отит. Има народни рецепти, които наистина помагат, но само като допълнение към основното лечение. Особено когато говорим за заболяване на ухото. В тази област не бива да се импровизира и трябва да се внимава.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/