Стандартите за лечение на остри левкемии не са се променяли съществено от 25 години. Едва през последните една или две години можем да кажем, че има промяна, тъй като е отбелязан качествен скок в подхода за лечение на тези заболявания. Това обясни пред Дарик един от най-добрите хематолози в България доц. Илина Мичева от Клиниката по хематология във варненската болница „Св. Марина”. Според доц. Мичева при нас няма проблем с лечението на левкемиите, защото клиниките ни разполагат с всички съвременни методи за терапия. Сериозно обаче стои въпросът със започването на въпросното лечение, тъй като това трябва да се случи бързо. Според д-р Мичева специалистите в доболничната помощ трябва да бъдат добре информирани, за да успяват да откриват тези заболявания рано и да насочват пациентите към специализираните клиники по хематология. С доц. Илина Мичева разговаря Димитър Панев:
Иновацията в хематологията е една от водещите мадицински теми напоследък. Виждате ли тези иновации във Вашето работно ежедневие?
Лечението на хематологичните пациенти отбелязва изключително голям напредък през последните години. Можем да отбележим, че значително се е увеличила преживяемостта на тези пациенти. В последните 20-30 години една голяма част от тях бяха обречени. Петгодишната преживяемост е нараснала средно от 20 процента през 60-те години на миналия век, до 80 процента сега. При някои заболявания пациентите, преживели първите пет години, достигат до 90 процента. При пациентите със Хочкинов лимфон тази преживяемост е 89 процента, при нехочкиновите лимфони – 73 процента, при острите левкемии – 63 процента. За щастие, в ежедневната си практика имаме възможност да прилагаме редица иновативни медикаменти и нови подходи в лечението. Благодарение на това работим по световните стандарти за лечение на хематологичните заболявания.
Иновациите са помогнали в много направления. Кои са заболяванията, при които все още има непосрещнати нужди?
Острите левкемии са област, в която все още има какво да се желае. За последните 25 години стандартите на лечение на острите левкемии не са се променили съществено. Едва през последните една или две години можем да кажем, че има промяна, тъй като има отбелязан качествен скок в подхода за лечение на тези заболявания. Регистрирани са вече нови таргетни терапии както за лечението на лимфобластните, така и на миелоидните левкемии, които удължават значително живота на пациентите с тази изключително тежка диагноза.
Какво точно представляват острите левкемии? Кои са симптомите?
Острите левкемии са едни от най-злокачествено протичащите хематологични заболявания. Това са заболявания на кръвта и представляват от 6 до 8 процента от новодиагностицираните ракови заболявания годишно. Половината от новодиагностицирани левкемии са остри. Честотата е малко по-висока при мъжете. Средната възраст е около 67 години. Над 18 000 са новодиагностицираните пациенти с остра миелоидна левкемия в Европа всяка година. Това е едно доста бързо прогресиращо заболяване, при което се наблюдава нарушение в нормалното кръвотворене – спира зреенето на клетките в костния мозък и в кръвта се появяват млади, незрели и нефункционални клетки. Симптомите при острите левкемии са свързани с намаляване на еритротиците и тромбоцитите, което води до лесна уморяемост, отпадналост, поява на сини петна, кървене от лигавиците, повишаване на температурата, поява на инфекции, които трудно се лекуват с антибиотици. Когато се осъществи кръвна картина, тя показва наличието на анемия, нисък брой тромбоцити и обикновено, но не задължително – повишен общ брой на левкоцитите. При поява на някой от тези симптоми, трябва незабавно да се осъществи консултация, тъй като навременното започване на лечение при острите левкемии е от изключително голяма важност за изхода от терапията.
Как се лекуват понастоящем острите левкемии и има ли напредък в лечението им през последните години?
Абсолютно. Пак ще повторя, че европейските, американските, а и локалните препоръки за лечение на острите левкемии почти не са се променили през последните 25 години и включват химиотерапия по точно определена схема и трансплантация на стволови клетки или костен мозък, ако това е възможно. Целта на лечението е да се елиминират левкемичните клетки, за да се възстанови нормалното кръвотворене. Важна роля в лечението на тези заболявания обаче има и съпътстващата терапия. Тя включва преливане на кръв, на тромбоцитни концентрати, приложение на антиинфекциозни агенти, на растежни фактори, в зависимост от състоянието на пациента.
Споменахте трансплантацията на костномозъчни клетки като метод на терапия при острата миeлоидна левкемия. Какви са възможностите и доколко е достъпен този метод?
Това е на практика единственият метод, който може да доведе до пълно излекуване на острата левкемия. Разбира се, стопроцентова гаранция няма. Има рискове от поява на заболяването дори след трансплантация. Въпреки това този метод си остава единственият лечебен на това ужасно заболяване. В България в момента съществуват два центъра за трансплантация на алогенни стволови клетки – центърът в София, който съществува повече от 15 години, и от няколко години същестувва и център във Варна, където трансплантират всички пациенти, нуждаещи се от такова лечение, от регион, покриващ 1/3 от територията на България.
Какви са очакванията за в бъдеще за удължаване на живота на тези пациенти?
Трудно е да кажем, че прогнозата на тези пациенти е значително подобрена, но все пак се правят опити за това. Все още остава висок рискът от рецидив на заболяването, включително и след алогенна трансплантация. Надеждата ни е в появата на нови таргетни терапии, които могат да повлияят с различни механизми. Тези терапии могат да бъдат прилагани както в началото на лечението, така и в хода на лечение, така и като поддържаща терапия след алогенна трансплантация. Очакваме съвсем скоро, в съвсем обозримо бъдеще да имаме достъп до тези медикаменти и нашите пациенти да могат да се лекуват с тях.
Знаем, че достъпа до навременна диагностика и лечение е от ключово значение при тези заболявания. Имат ли българските пациенти достъп до съвременните иновативни подходи за лечение?
Да, мисля, че да. Пациентите с остри левкемии се лекуват задължително в клиниките по хематология на университетските болници в страната. Достигнали до тези клиники, пациентите имат достъп до всички съвременни методи за диагностика на тяхното заболяване и за по-нататъшно лечение. По-сериозно стои проблемът с навременното насочване на пациентите от специалистите в доболничната помощ към тези университетски клиники, както и диагностичното уточняване със специфични изследвания, без които няма как да бъде поставяна диагнозата. Бързото започване на това лечение има много важно значение за по-нататъшния изход и за прогнозата за тези пациенти. Мисля, че и специалистите в доболничната помощ трябва добре да бъдат информирани за възможностите за диагностика и за новите възможности за лечение на тези заболявания. Те трябва да успяват да откриват тези заболявания рано и да насочват пациентите към специализираните клиники по хематология, където, слава Богу, те могат да получат необходимата помощ, и то – сравнително бързо.
Автор: Димитър Панев
Източник: https://bestdoctors.bg/