Нов "Индекс на болниците" ориентира пациенти към лечебните заведения у нас | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, декември 9, 2022
Вие сте тук: Home » Инициативи и мероприятия » Нов „Индекс на болниците“ ориентира пациенти към лечебните заведения у нас
  • Последвайте ни:!

Нов „Индекс на болниците“ ориентира пациенти към лечебните заведения у нас 

Личните лекари с до 10% повече направленияИма много какво да се желае от предоставяното лечение по отношение на неговата достъпност, комплексност и качество в три от основните социално значими области в медицината – онкология, кардиология и неврология. Това показва новият „Индекс на болниците“, чиято реализация е съвместна разработка на „Галъп интернешънъл“ и специализирания здравен сайт clinica.bg.

Целта на новия „Индекс на болниците“ е да предостави повече прозрачност за дейността на лечебните заведения у нас при някои социално значими диагнози.

Проектът също така увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите и институциите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност, обясняват инициаторите.

„Индексът на болниците“ се състои от две основни части.

Първата част показва обективните данни за броя лечебни заведения, които оперират в областта на неврологията, онкологията и кардиологията, както и на обема дейност, което всяко едно от тях е извършило през изминалата 2017 г.
Освен количествени, в тази част са въведени и качествени показатели за всяка от трите медицински области, като данните за това са предоставени от НЗОК.

Втората част на индекса представя субективната нагласа на пациентите, които са претърпели лечение в болница през изминалите 5 години. Втората част от индекса е осъществена чрез сондаж на „Галъп“, като проучването няма претенцията за максимална представителност, а е най-вече добавка към обективните данни, поясняват от агенцията.

ОНКОЛОГИЯ
Конкретните данни за 2017 година в сферата на онкологията показват, че броят на болниците и диспансерите, в които са се лекували пациентите през изминалата година у нас, е бил общо 40.
В 11 от тях са се извършвали и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи.

През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, е 11 005, въпреки че всеки пациент трябва да бъде проследяван.

Диспансерни прегледи са се извършвали в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от 100 такива прегледи.

Според индекса клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания, са длъжни, ако не предоставят сами дадена услуга, да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение. Констатира се обаче, че цифрите недвусмислено говорят, че съществува проблем с осигуряването на комплексното лечение и проседяване на пациентите.

Още по-малък е броят на болниците, които осигуряват възможност за палиативни грижи за пациентите им, чието състояние се е влошило.

Онкоклиниките с договор с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея са едва 2 181. В същото време данни на Националния раков регистър показват, че на година от онкологични заболявания умират над 17 000 души. Следователно броят на хората, които са се нуждаели от подобни грижи, е доста по-голям от тези, които са получили грижите.

В страната ни е имало 21 онкологични центъра, където се провежда лъчелечение. През миналата година през тях са минали 15 601 души, което кореспондира с нуждата от подобно лечение и показва, че то вече не е проблем за страната ни.

НЕВРОЛОГИЯ
Индексът показва, че лечебните заведения, където се настаняват хора с исхемични инсулти у нас, са над 130 на брой. През миналата година в тях са били приети 50 304 случая. Броят е устойчив за последните години.

Тревожна тенденция обаче се наблюдава относно това, че едва в 36 от болниците се е осъществявало лечение на исхемичните инсулти с тромболиза, което дава реално шанс за възстановяване на пациентите. Общо 428 са били тромболизите през миналата година. Това означава, че от всички 50 304 души с исхемични инсулти модерно лечение са получили приблизително 0.8%.

Положителна тенденция обаче е, че броят на тромболизите в страната все пак се увеличава. През 2017 г. броят е 428, през 2016 г. – 330, през 2015 г. – 308.

КАРДИОЛОГИЯ
През 2017 г. лечебните заведения в страната, които са имали инвазивна кардиология, са общо 59 на брой. Гъстотата им безспорно е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. В рамките на 2017 година във всичките лаборатории са направени около 77 000 процедури, броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били поставени 4 324 пейсмейкъри.

Обемът на извършените процедури в лечебните заведения е доста различен.

В по-малко от половината клиники диагностичните или лечебни манипулации гравитират около и над 1 000 за година. Електрокардиостимулация се извършва в 22 от всички 59 клиники. Още по-малък е броят на лабораториите, които поставят кардиовертер – 13, а не само антибрадикарден пейсмейкър.

Индексът отчита отново, че комплексността и качеството на услугата е твърде различно в отделните лечебни заведения.

СОЦИОЛОГИЯ
Данните от сондажа на „Галъп“ показва, че около 2/3 от пълнолетните българи, които са били в болница през последните 5 години, са останали „много доволни“ или „по-скоро доволни“ от грижата, която са получили в заведението. Останалата част от анкетираните обаче са заявили, че не са доволни от грижата в болниците, като техният дял не е за пренебрегване.

Според данните обществото ни уважава лекарите и труда им. Българите обаче не са убедени в цялостната коректност на системата и най-вече в ценообразуването. 40% от хората, които са били в болница през последните 5 години, са плащали извънредни суми, които според тях са необосновани.

Според данните може да се направи ясният извод, че общественото отношение към болничната помощ е по-скоро разделено и не може да се каже, че задоволството преобладава.
Грижата за здравето се оценява добре, но грижата за здравеопазването – явно не съвсем, констатират от „Галъп“.

„Индексът на болниците“ е едва първата стъпка в осъществяването на подобен индекс у нас. През следващите месеци предстои индексът да бъде усъвършенстван с увеличаване, както на броя медицински области, така и на качествените показатели за всяка една от тях.

Източник: https://news.bg/

Добавете коментар