Д-р Атанас Янев работи в Клиниката по белодробни болести към ВМА – София. Д-р Янев е специалист по белодробни болести и фтизиатртия, военнополева терапия, ехография на гръдния кош.
Каква е тенденцията относно заболеваемостта от туберкулоза в нашата страна? Защо това уж забравено заболяване отново се върна? Защо липсва контрол върху болните? Трудна ли е диагностиката? Появи ли се нещо ново в лечението на туберкулозата? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Янев.
– Д-р Янев, каква е настоящата ситуация и по-скоро тенденцията относно заболеваемостта от туберкулоза – намалява ли тя или продължава да се увеличава?
– Трудно мога да отговоря каква е ситуацията в световен мащаб, но в национален мога да кажа, че заболеваемостта намалява. След приетите програми за борба с туберкулозата, както и с национални участия в международни програми по тази тема заболеваемостта наистина започна да намалява.
– Какви са причините това сериозно заболяване, което уж беше победено преди много години, да се върне в живота ни?
– На първо място, разбира се, ще посоча социалните причини. На второ място – организацията на борбата с туберкулозата, защото това е наистина борба. В смисъл, предишните диспансери и специализирани клиники бяха унищожени. През тези години се обръщаше все по-малко внимание на тази болест, не се знаеше достатъчно за туберкулозата и като медицинска специалност, и като заболяване съответно. Всичко това доведе до неглижилане на туберкулозата и заболеваемостта от нея доста нарасна.
– Кои са рисковите групи?
– Рисковите групи са ясни. Това са хората с намален имунитет – диабетици, алкохолици. Това са също така малцинствените групи, които трудно се контролират по отношение на профилактика. И там съответно са компактните маси, затова болестта се разпространява много бързо. Разбира се, гладуването също е рисков фактор, макар че е на по-заден план. Богатите хора също боледуват от туберкулоза.
– А какъв е делът на децата, които боледуват от туберкулоза?
– В момента не разполагам с някаква актуална информация и статистика, но заболеваемостта при децата е около 30 на 100 000 души население, води се 30 промила. Което е добре, т.е. положителна тенденция, защото през 2001 г. този показател беше над 50 промила. Доста е намаляла в сравнение с тогава. Така е, защото контролът се повиши в известна степен. Беше приета една международна програма за борба с туберкулозата, за която се отпуснаха средства. По този начин съответно се възстановиха до някаква степен организацията, контролът, профилактиката с БЦЖ-ваксинацията, с манту-пробите. И така нещата се стабилизираха. Но, доколкото знам, тази програма приключи и предстои да видим как ще вървят нещата по-нататък, при условие че пак преустройват диспансерите. Искам да отбележа, че в общи линии тези специалисти, които работеха в диспансерите, разбираха от туберкулоза.
– Д-р Янев, има ли първоначални признаци, които да подскажат, че човекът е заразен и болен от туберкулоза?
– Точно това е лошото на туберкулозата, че нейните признаци са “от – до”. В смисъл, че болестта може да започне с минимални оплаквания, а понякога дори и тежки форми могат да протичат с минимални оплаквания. Понякога болният дори не вярва, че е болен, а той, да кажем, е с една тежка форма на туберкулоза. Така че – от минимални оплаквания до по-тежки в зависимост от тежестта. Но пак казвам, признаците, симптомите не са реципрочни с тежестта на заболяването. Туберкулозата може да започне с отпадналост, изпотяване, с някаква субфебрилна температура от рода на 37,1 – 37,2 градуса – това е класика за тази болест. След това вече тя може да се развие с тежки симптоми – висока температура, наслагваща допълнително инфекция с намаляване на теглото. Тези болни са много слаби. Проявява се и със силно отхрачване, кървене при отхрачване, с недостиг на въздух в по-късния етап. Нали знаете, че туберкулозата може да засегне всеки орган, а не само белите дробове. А симптоматиката съответно идва от поразения орган.
– Лесно ли се поставя диагнозата?
– Не, за съжаление туберкулозата е заболяване с много трудно поставяне на диагнозата. Още повече, ние винаги гоним т.нар. етиологична диагноза. Т.е. стремим се да докажем или хистологично, или микробиологично причинителя, което се случва в един ограничен процент – 50, максимум 70%, от суспекциите за туберкулоза. Но в края на краищата тълкуването на другите проценти също е важно, защото невинаги туберкулозата е т.нар. позитивна туберкулоза.
– Може ли туберкулозата да влоши състоянието при наличие на съпътстващи заболявания и обратно?
– Разбира се, връзката е двупосочна. Както туберкулозата може да влоши други заболявания, така и те могат да усложнят нейното протичане. Човешкият организъм е единен, всичките органи и системи са свързани и е нормално да има такова влияние.
– Д-р Янев, появи ли се нещо ново в лечението на туберкулозата, или я лекувате по добре познатия алгоритъм?
– И в диагностиката, и в лечението няма нещо ново. Рядко се появява нещо ново, въпреки че по отношение на диагностиката разполагаме с хубави тестове, т.нар. квантиферонови тестове. Те ни ориентират доста добре, но колкото и да ги наричаме нови, се появиха още преди 15 години. Така за съжаление е и по отношение на лечението. Затова тенденцията е към повишаване процента на резистентност на туберкулозата. Именно това влошава прогнозата и възможността за лечение и дори за диагностика. Така че това е проблемът в момента – увеличава се резистентността. Но за щастие все пак се предприеха мерки в това отношение, насочиха се усилията в тази посока и вече има клиника за лечение на резистентни форми на туберкулоза.
– А кое е ефективното лечение за тези резистентни форми на туберкулозата? Може би нови антибиотици?
– Да, може да се каже, че лечението е различно, но всъщност става дума за старите антибиотици, които вече са забравени. Те са били използвани дори преди ние да станем лекари, в началната ера на туберкулозното лечение. Тези антибиотици също играят някаква роля и в днешно време при лечение на резистентна туберкулоза. Защото чисто и просто нови няма.
– Да поговорим за същинската профилактика. В какво се изразява тя?
– Същинската профилактика основно си остава БЦЖ-ваксинацията и стриктното спазване на имунизационния календар. Следващ елемент от профилактиката е в ранното откриване на заболяването
За съжаление това няма как да се случи в нужната степен, защото ги няма вече флуорографиите. Имам предвид масовото провеждане на тази процедура, както беше по-рано – флуорографии при постъпване на работа, при постъпване в армията, въобще навремето се провеждаха масови организирани флуорографии, чрез които се откриваше заболяването.
Третият елемент от същинската профилактика е своевременното лечение и контрол на болните. Липсва контрол върху болните от туберкулоза. Те се разхождат по улиците, не могат да се въдворят насила в клиниките, където да бъдат лекувани, за да не се нарушат правата на пациентите. Значи, те имат права като пациенти, а другите хора около тях нямат ли права, за да се предпазят от заразяване?
Това е проблем, който не се тълкува правилно според мен. Ще се повторя, но пак ще го кажа: не може туберкулозно болният да има права, а другите хора около него, които се заразяват, да нямат такива. И тъй като не могат насила да въдворят за лечение един туберкулозно болен, другите около него са принудени да му гълтат бактериите, грубо казано. Така че това наистина е голям проблем. Не говорим за концентрационни лагери за туберкулозно болни все пак. Но навремето е било горе-долу така. В клиниката в Искрец например, в която и аз съм работил навремето, всичко беше самостоятелно ограничено – като един малък град в града. Все пак е нужна някаква дозираност между свободата и лечението на тези болни.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/