Случвало ли ви се е да ви обхване внезапно чувство на тревога или ужас? На видимо безпричинен, но дълбок и неудържим страх, че умирате? Сърцето не бие, а блъска в гърдите, та чак го чувате все едно някой рита с ботуш по вратата? Такава интензивна, почти инвалидизираща вълна, обхванала човек без „предупреждение“, е съпроводена с чувство за безпомощност и загуба на контрол над собственото тяло, както и с напълно осезаем за него дискомфорт – недостиг на въздух, сърцебиене, главозамайване, треперене, гадене, изтръпване на крайници.Да, това е паник атака!
Състоянието, в което хората изпадат, обаче не е болест, а симптом, зад който може да се крият различни заболявания, обяснява психотерапевтът д-р Велислава Донкина. Това е поредица от състояния, които не са медицински, а психологични, въпреки че преживяването е свързано с нещо, което се случва в тялото. По-скоро това е отключване на състояние след преживян много силен стрес, в което банални вегетативни отговори на организма се интерпретират от човек по начин, който го кара да смята, че неговият живот е застрашен. „Стана ми лошо, не мога да си поема въздух“ и това, което почти всички, завладени от паник атака казват: „Имам чувството, че ще умра“. И това е най-ужасяващото – човек губи контрол, страхува се, че може да припадне, не може да поеме въздух, безпомощен е и интензивното преживяване, че животът му е застрашен. Затова хората с такъв пристъп обичайно търсят Спешна помощ, казва лекарката. И тук идва разочарованието на тези пациенти, след като са прегледани и са им направени всички обичайни изследвания, които показват, че тялото им функционира напълно нормално, няма болестен процес, човекът е физически здрав. Лекарят казва: „Нищо Ви няма!“, но пациентът осъзнава, че е преживял нещо страшно.
Страхът и ужасът, който човек изпитва по време на паническа атака, не са пропорционални на истинската ситуация и може да не са свързани с това, което се случва около тях.
Каква е същността
на паник атаката? За хората може би е изненадващо, когато открият, че едно телесно преживяване може да бъде свързано с процеси в психиката. Затова паник атаката не е телесно, соматично заболяване, а състояние, свързано с преживяванията на човека, с неговия психологичен и емоционален живот. В повечето случаи е доста отложена във времето проява на различни състояния, свързани с продължаващ във времето стрес или емоционален проблем, на които човек не е обръщал внимание, защото е можел да се справи с тях по някакъв начин. Но когато човек има такива проблеми, те не изчезват просто така, ако не им се обръща внимание и в един или друг момент те се проявяват. Много пъти зад симптома паник атака може да има различни състояния – по-тежки заболявания като например психиатрична диагноза, както и по-леки състояния от живота на човек, обикновено невротичен, без необходимост да приема медикаменти, но има аспекти от живота му, за които трябва да се погрижи.
Често паник атаките са свързани с рязка проява на
Когато вече е бил на преглед и е ясно, че няма опасност за тялото му, при следващи неочаквани прояви на затруднено дишане, сърцебиене, учестен пулс, световъртеж, замаяност, гадене, изтръпване или схващане на крайници или челюсти, той си спомня, че това е паник атаката. „Тогава трябва просто да изчака да премине и да се опита да не се страхува, да се опита дори да анализира състоянието си: „Какво стана? Изплаших ли се? От какво се изплаших? Притесних ли се? От какво се притесних? Развълнувах ли се? Кое провокира вълнението? За нещо ли се сетих? Какво се случи около мен, че ми напомни нещо? Какво бе то?“, препоръчва лекарката.
Как се диагностицира?
Преживяванията са много остри и човек дори си мисли, че получава инсулт или инфаркт, не може да диша, изтръпва му крайник, и когато изследванията покажат, че няма органна дисфункция, в тялото няма причина за тези симптоми, очевидно те са от друго естество, а проблемът е психосоматичен. Когато някому се е случила за пръв път паник атака, лекарят го насочва към специалист – психиатър или психотерапевт, който диагностицира състоянието. „Един интелигентен човек, щом усети, че с тялото му се случва нещо необичайно, логично търси лекарска помощ. Но, ако прегледът и изследванията не покажат някакво състояние, свързано с медицинско заболяване, тогава трябва да се обърне към друг специалист. Обикновено спешните лекари насочват такива пациенти към психиатър или психотерапевт“, казва д-р Донкина.
Има ли сезонност
при паник атаките? „Има такова наблюдение. Изследванията показват, че принципно пролет и есен всички психологични особености, състояния, както и психиатричните заболявания се изострят. Но като цяла всяка промяна може да провокира такова нещо. Защото когато има някакво изменение, особено рязко в реалността, която ни заобикаля или във вътрешния ни психичен живот е свързано със стрес и изисква време за адаптация. Когато има някакъв проблем, всеки стрес може да го отключи. Така, както човек, който може да има психоза, психиатрично заболяване, но то може да се проявява дискретно, да се проявява като особеност на личността (особняк – малко по-дръпнат, по-мнителен, по-особен), ако преживее например операция или катастрофа, или го уволнят, или загуби близък, тази стресова реакция може да бъде повод неговото вече налично състояние да се интензифицира, да се отключи и може да направи дебют на шизофрения”, казва д-р Донкина.
Твърди се, че има наследственост при по-тежките психиатрични заболявания, но паник атаката е психологично състояние, а не заболяване, подчертава д-р Донкина. Хората мислят, че това е болест, защото един неразрешен проблем непрекъснато изисква да му се обърне внимание, в противен случай непрекъснато се проявява по един или друг начин. Това е логично, защото нещо, което не е излекувано, непрекъснато проявява симптомите си, прави серия от прояви, но това не е заболяване, а е симптом, зад който може да се крият различни заболявания – ако зад него има психоза, може да бъде наследствено, но ако е проява на невротична реакция в резултат на напрежение, стрес, неудовлетвореност, няма генетична предразположеност, обяснява лекарката. Тя е категорична, че
състоянието е лечимо.
Психиатърът или психотерапевтът се ориентира какво е състоянието, което „произвежда“ този симптом. Има два начина той да бъде третиран: предписват се психиатрични медикаменти, които да подпомогнат емоционалния и психологически комфорт на човека и се провежда психо-терапевтична дейност. Тя е по-продължителна и е свързана с възможността човек да разбере и преработи това състояние.
В последните години паник атаката е едно от често срещаните оплаквания, констатира д-р Донкина. Хората много често говорят за паник атаки. По думите й не е ясно дали са зачестили случаите, дали диагностиката е по-добра или ние живеем толкова отчуждено, че тези симптоми все по-интензивно се проявяват, или хората по-често търсят медицинска помощ и специалистите успяват да „уловят“ случаите.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/