Д-р Веселин Люцканов, д.м.: Всяка херния, оставена без лечение, расте и е рискова за пациента - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, май 27, 2018
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Веселин Люцканов, д.м.: Всяка херния, оставена без лечение, расте и е рискова за пациента
  • Последвайте ни:!

Д-р Веселин Люцканов, д.м.: Всяка херния, оставена без лечение, расте и е рискова за пациента 

Д-р Веселин Люцканов, д.м.: Всяка херния, оставена без лечение, расте и е рискова за пациента

Д-р Веселин Люцканов

В отговор на читателски запитвания във връзка с лечението на отделните видове херния, ви предлагаме интервю с д-р Веселин Люцканов, д.м. – хирург и специалист по херния. Д-р Люцканов обособява и ръководи първия специализиран център за лечение на хернии – имейл адрес http://www.hernia-center.eu; http://www.hirurg.bg/bg/. Към този момент работи в болница “Пирогов” и провежда амбулаторни прегледи и консултации в медицински център в столицата. Член е на Българското хирургично дружество, автор и съавтор на 45 публикации и съобщения в научния периодичен печат и хирургични форуми. 

– Д-р Люцканов, темата е обширна и сме я обсъждали, но сега в началото искам да ви питам появиха ли се иновативни методи за лечение на херния?

– През последните една-две години не се е появило нещо ново и супермодерно. Методите, които прилагаме в нашата работа, са добре известни.

– Да поговорим тогава за лапароскопската херниопластика. Тя ли е основната алтернатива на отворената операция?

– Вижте, към всеки пациент се подхожда индивидуално и се преценява какво да се предприеме. Затова не може да се каже – ето това е най-доброто за всички. Така че най-добро е това, което е подходящо за конкретния пациент. Лапароскопската херниопластика има своите предимства в едни случаи, в други не е доброто решение. Използва се тогава, когато наистина има предимства пред отворената операция. Така например лапароскопската операция е с голямо предимство при двустранна проява на ингвинална херния и при вече оперирани пациенти. При херния с гигантски размери обаче класическата операция е за предпочитане. Тук е мястото да обясня и за т.нар. феморална херния, която е подвид на слабинната, но херниалната врата е близо до магистралните кръвоносни съдове на бедрото. Тя е значително по-рядка от ингвиналната и се среща десет пъти по-често при жени. Симптомите са подуване в горната част на бедрото под слабинната кожна гънка, тежест и болки при напън и изправено положение на тялото. При пълни хора може да остане скрита в дебелия слой подкожна мастна тъкан и диагнозата да бъде забавена, а това носи риск от заклещване. При феморалните хернии настъпва много бързо сериозно увреждане на заклещения орган и следва перитонит, а това животозастрашаващо състояние налага спешна операция. И в този случай лапароскопската операция има предимство.

– Все пак опишете накратко същността на лапароскопската операция при хернии.

– С помощта на малка камера и микроинструменти се достига до херния дефекта през малки отвори на коремната стена и се извършва пластика задължително с платно, поставено най-дълбоко, там където е херниалният дефект. Като предимства на лапароскопската операция може да се посочи бързото възстановяване; по-малки белези в коремната стена; ранно откриване на безсимптомни болести и проблеми, което е допълнителна диагностика и активна профилактика. Лапароскопската операция дава възможност да се оперира едновременно и друго заболяване. Избягват се плътни сраствания. Възпалението или инфекцията на раната

е по-малко възможно и по-малко вероятно при лапароскопския метод за операция на хернии. Има и недостатъци, разбира се, задължителна обща упойка, която обаче не е проблем за съвременните възможности на анестезиологията. Ако щете като недостатък може да се посочи и по-високата цена на платното и консумативите. Затова пак ще се повторя: херниологът е този, който ще прецени какъв вид операция да приложи.

– Д-р Люцканов, наши читатели се интересуват от това кога поставянето на платно е задължително и кога не е желателно? Има ли риск от тази процедура да я нарека?

– Ще ви отговоря по същия начин, както и на предходния въпрос: преценява се индивидуално. Но общо взето, съвременното становище, в т.ч. и на световно равнище, е използването на платно или протеза при пациенти, които са навършили 30-годишна възраст. Искам да подчертая и това, че по принцип организмът не може да отхвърли платното. Това може да стане само в резултат на усложнение в раната.

– А има ли някаква методика, която да замести или измести поставянето на платно?

– Да, такива методики се използват отпреди повече от 150 години. Преди да се появят платната, използвахме методи със собствени тъкани, но се доказа, че използването на платна намалява възможността да последва рецидив. Именно затова в последните години се смята, че поставянето на платно е метод на избор при пациенти след 30-годишна възраст. Това е доказано в многобройни проучвания. Има различни видове протези. И отново тук ще кажа, че за различните видове операции има различни протези, които много-много се различават. Не може да се каже, че определен вид платно е най-доброто. Най-доброто е за нашия случай, за конкретния случай. Защото имаме различни ситуации, при които използваме различни платна

Съответно тук веднага възниква въпросът колко струват. Ами струват от 150 лв. до 5000 лв., разбирате ли какъв голям диапазон има?. Така че не може да се каже това е най-доброто, това е най-хубавото.

– Какви са рисковете от хернията, оставена без операция? 

– Всички хернии, оставени без операция, бавно и постепенно нарастват. Това е тяхната същност.

Имаме пациенти, които години наред си носят хернията, без да вземат мерки. Има такива, които не ги оперират по 20, 30 години, докато достигнат гигантски размери. А лечението им е изключително трудно и тежко и свързано с много усложнения. Не бива да се чака до безобразие, това е въпрос на личен избор. Човек може да живее и да си умре с херния, обаче качеството на живот и потенциалът на усложненията се влошават. Дългогодишното наличие на херния води до възпаление в херния сака, образуват се сраствания на изпадащия орган и херния сака, и постепенно хернията не се прибира, а е постоянно подута. Най-опасното усложнение на хернията е т.нар. заклещване, което налага спешна операция. Наблюдават се и травматични усложнения на хернията, органите в херния сака са лесно раними. Затова се препоръчва тя да се оперира в планов порядък, а не да се чака да стигне до спешност.

– Споменахте за най-опасното усложнение – заклещването. Моля ви да обясните с какво е опасно то? Какви са симптомите на това остро състояние? 

– Заклещването е опасно с това, че ако не се вземат достатъчно адекватно и овреме мерки, може да се получи, така да го кажа, загниване на тези органи и то с много сериозни последици, включително и до неблагоприятен изход. Симптомите – много силна болка, гадене, повръщане, влошаване на общото състояние. Природата го е измислила, болката и дискомфортът са ни дадени от природата, за да ни кажат, че нещо не е наред и трябва да търсим помощ.

– Тъй като операцията е разумният и единствен изход за избавяне от хернията, имат ли основание хората да се страхуват от нея?

– Вижте, всяка операция винаги е с потенциал за усложнения В много голям процент от случаите няма проблеми, но се случва и да има. Ние се стремим да вземем всички мерки, за да предотвратим тези неща, но… винаги има един дявол, който дебне.

– Има ли други заболявания, които имитират симптомите на херния?

– Има, да и на първо място това е хидроцеле (заболяване на тестиса) – по проявления то много прилича на ингвиналната херния. Възпалението на лимфните възли (лимфаденит) прилича на хернията по болезнената подутина в слабините. Също така възпаления на кожата особено при по-пълни хора може да симулира херния. Що се отнася до диафрагмалната или хиатална херния, нейните симптоми се припокриват със сърдечни заболявания като аритмия (сърцебиене), болки в сърдечната област и често такива пациенти попадат първо при кардиолог. Тя може да се „маскира” и като язва на стомаха или дванадесетопръстника заради болките и киселините. И не на последно място хернията може да се припокрие и с ателектаза, плеврални изливи, пневмония.

– Искам да ви помоля да припомним характерното за ингвиналната херния. Нали тя е най-често срещаната?

– Ингвиналната херния е в слабините, тя е много по-честа при мъжете, проявява се с подуване в слабината, което слиза надолу към скротума, към торбичката. Бавно и постепенно нараства, влошава качеството на живот. И бива да се оперира в разумен срок. Характерното – слабата зона тук е ингвиналният канал, като херниалният сак е в ингвиналния канал. Ингвиналната херния може да бъде и двустранна. Среща се при всякаква възраст като при децата е вродена – не се е затворило каналчето, през което нормално тестисът се спуска в торбичката. Честотата на този вид херния нараства значително след 50-годишна възраст. Всяка година в България се извършват около 20 000 операции на херния. Три на сто от тях са спешни, вследствие заклещване, което е най-честото усложнение. Казах ви основният симптом. Ще спомена още, че се появява видима асиметрия на слабината като в началото има дискомфорт, после и болки, засилващи се при работа или фитнес и отзвучаващи при покой Ако се допусне ингвиналната херния да достигне огромни размери, това значително влошава качеството на живот на човека. Възникват затруднения в хигиената и нормалния сексуален живот. Увличането на черва влошава храносмилането и може да затрудни изхождането. Могат да се получат и т.нар. плъзгащи хернии – те са подвид, при който стената на самия орган е част от херниалния сак. Ако такова състояние не бъде разпознато, е възможно увреждане на органа, а при недобра обработка често възниква рецидив. Както споменах по-горе, възможни са както класическа херниопластика, така и лапароскопска операция. Лапароскопската операция е с голямо предимство при двустранна проява и при вече оперирани пациенти. При гигантски размери обаче класическата операция е за предпочитане. В началото на разговора ви обясних и за феморалната херния.

– А какво трябва да знаем за пъпната херния, кое е характерното за нея?

– Тя заема 10% от всички видове хернии. В началото в зоната на пъпа се появява малка мековата подутина, която постепенно нараства. При покой и легнало положение се прибира и обратно – при изправено положение и напън се показва. Така оставена без операция може да достигне огромни размери. Предпоставки за появата на пъпна херния са наднорменото тегло, както и многократни бременности и раждания, вероятно затова е по-честа при жените. Оплакванията се изразяват в теглещи болки в пъпа или горната част на стомаха и смущения в храносмилането, а възможно усложнение е навлизане и заклещване на черво. Затова съветът ми е при възникване на рязка болка и подуване, което не се прибира спонтанно, да се потърси своевременно хирургична помощ, преди да са се развили необратими промени в заклещените органи. Отлични резултати постигаме като укрепваме коремната стена с платно, широко покриващо слабата зона. За предпочитане е лапароскопската операция.

Среща се и т.нар. епистрагална херния, възникваща в горната част на корема по средната линия над пъпа. Тя се проявява със симптомите на болки и подуване, които се провокират от напъни и кашлица. Лечението е само хирургично, носенето на колани или пристягащо бельо е неефективно и влошава качеството на живот. Най-доброто лечение в случая е пластика с платно.

Продължавам с т.нар. шпигелова херния – рядко срещана, но се диагностицира трудно. Често такива болни се лекуват неправилно за колит, апендицит, язва и др.  Симптомите са дискомфорт, тежест, болки, подуване встрани от пъпа. И при този вид съществува голяма опасност от заклещване на черво, което много бързо се уврежда и последва перитонит. Затова ние, специалистите, препоръчваме ранна планова операция. И не забравяйте, че носенето на колани не е ефективно и дори вредно, а изчакването води до нарастване на дефекта, освен това затруднява и оскъпява операцията.

– Следва да ви попитам и за диафрагмалната херния. Нали тя беше този вид херния, която хората често бъркат със сърдечна криза?

– При нея нещата са малко по-различни. Нарича се още хиатална херния и се дължи на вродена или придобита слабост в защитата на диафрагмения или хиатален отвор. Това води до разширяването му и постепенното навлизане на част от стомаха в гърдите, защото налягането в корема е по-голямо от това в гърдите. Тя няма видими прояви, т.е., типичните за другите хернии. Тя се установява със специални изследвания. Също е доста често срещана. Проявява се с оплаквания от задушаване, рефлукс, сърцебиене, анемия, кръвоизливи от стомаха. И трябва внимателно да се прецени. Много често пациенти с диафрагмална или хиатална херния попадат при кардиолози поради оплаквания в сърцето. Или при хематолози поради анемия. Лечението с лекарства може да намали симптомите, но най-доброто решение е лапароскопската операция.

3% от новородените са с това заболяване

“Рядко се среща т.нар. лумбална херния, която се появява най-често след операция на бъбрека и отделителната система, т.е. пак следоперативна. Лечението е само оперативно с прилагане на широко разкритие на херния дефекта и здраво укрепване с подходящо платно, фиксирано сигурно. Херния може да се появи и след лапароскопска операция. Тя е “нов вид” постоперативна херния и се среща относително рядко – до 6% от извършените лапароскопии. Симптомите са като при всички хернии. Лечението е отново оперативно с поставяне на достатъчно голямо платно, така че да покрие широко херниалния дефект. Случва се и т.нар.  колостомна херния, пак постоперативна. Получава се в мястото на изведено черво през коремната стена.  Твърде често такива хора са възрастни и значително увредени от основното заболяване – най-често рак, както и налична опасност от инфекция. Разумното лечение е трудна и деликатна нова операция за укрепване на херния отвора, добра алтернатива е лапароскопската операция.

Тук е мястото да посоча, че инвигинална херния за съжаление се среща и при децата – в 2-3%, като се проявява по-често при недоносени деца. В 15 на сто от случаите след раждането ингвиналният канал може да остане отворен след края на първата година, което е основна предпоставка за развитие на херния при дечица. Лечението е оперативно, като се изчаква теглото на детето да достигне 6 кг – след около 3-4 месеца. Ако има заклещване обаче, се оперира по спешност. Не е изключено, макар и рядко, след сърдечна операция да се получи следоперативна коремна херния. Лечението е само оперативно”, обясни експертът.

Близо 10% от хората някога през живота си имат някакъв вид коремна херния. В България този вид операции са около 20 000 годишно и представляват 25% от хирургичната дейност. С развитието на хирургичната наука и изкуство се наблюдава тясна специализация и интерес в изучаването на херниите и тяхното специфично лечение.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар