Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, май 23, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Галинка Павлова: Личните лекари ще дават повече направления през 2018-а
  • Последвайте ни:!

Д-р Галинка Павлова: Личните лекари ще дават повече направления през 2018-а 

Д-р Галинка Павлова: Личните лекари ще дават повече направления през 2018-а

Д-р Галинка Павлова

Но лимитите остават, здравната система работи в дефицит. Нужни са 8 милиарда лева, а има само 3,8 млрд. лв.

Националният рамков договор (НРД) за 2018 г. беше подписан в Министерството на здравеопазването от ръководствата на Българския лекарски съюз, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от здравния министър Кирил Ананиев. Договорът влезе в сила от 1 април, за да регулира заплащането на медицинските дейности от засега единствения национален здравноосигурителен фонд. 

За постиженията и недостатъците на новия договор разговаряме със зам.-председателя на Лекарския съюз д-р Галинка Павлова, която от близо 20 години е ръководител на медицински център във Варна. 

– Д-р Павлова, какво да очакват пациентите, а и лекарското съсловие от новоподписания Национален рамков договор за 2018 г.?

– Договорено е заплащането на по-големи обеми медицински дейности в извънболничната помощ. В тазгодишния Национален рамков договор приоритет е даден на майчиното и детското здравеопазване, както и на ражданията. Увеличението е в отговор на националната политика за по-добро майчино и детско здравеопазване. Предвидени са профилактични прегледи за жените между 30- и 40-годишна възраст. В предишния договор бяха включени само профилактични прегледи за 30-годишните. Но през тази година повече жени ще могат да си направят преглед при акушер-гинеколог и изследване-цитонамазка. Това е във връзка с профилактирането на социално-значимите заболявания, в случая – рак на маточната шийка.

Предвидени са също задължителни консултации с кардиолог на хората, които попадат в рисковата група за заболявания на сърдечносъдовата система.

Ще има и задължителна консултация с ендокринолог за пациенти с високи стойности на гликирания хемоглобин.

Чрез всичко това се дава превес на профилактиката и на диспансеризацията.

– Ще може ли да разчитаме на направления за специалист, когато ни потрябват?

– Увеличени са и парите за преглед при специалист в извънболничната помощ. Ето защо не би трябвало пациентите да чуват от личните си лекари: “Нямам направление, елате в следващото тримесечие”, тоест “планувайте” кога ще сте болни.

Повече са и парите за болничната помощ по клинични пътеки. Изчислени са така, че да включват и така наречената надлимитна дейност на болниците, която не беше заплащана в предишните години. Увеличението на бюджета тази година е разпределено средно месечно по 155 милиона лева. В болничната помощ са увеличени цените на 136 клинични пътеки и на една амбулаторна процедура.

– Смятате ли, че парите ще стигнат?

– Държа да отбележа, че договарянето на по-добри параметри в рамковия договор е наполовина свършена работа. Оттук-нататък Българският лекарски съюз стриктно ще съблюдава дали договореното се изпълнява от другия договорен партньор – Здравната каса. Няма да допуснем да се прави икономия от договорените суми. Няма да допуснем да се разпределя по-малка сума за лечебните заведения. Защото от това ще страдат българските пациенти.

Вероятно от НЗОК имат желание да направят икономии Подозираме ги в това, защото имат задължения към чуждестранни здравни фондове. Известно е, че българи се лекуват в Европейския съюз и че тези разходи са за сметка на нашата Здравна каса. Нормално е при това положение да се търсят пътища за икономии в бюджета. Но Лекарският съюз няма да позволи това и ще следи какво се разпределя, дали всичко договорено стига до лечебните заведения и съответно до нашите пациенти.

Нека не се заблуждаваме – този рамков договор няма да реши проблемите в здравеопазването, той не е идеален. Няма как изведнъж да изчезнат всички натрупани напрежения в системата. Но той е възможно най-добрият за настоящия момент, за наличните ресурси, за парите, които е гласувало Народното събрание, за одобрения от депутатите бюджет на Здравната каса.

– Какво би могло да подобри системата радикално?

– Много ни се иска в следващите четири години в бюджета на НЗОК да постъпва и това, което държавата дължи за здравни вноски на деветте категории освободени българи – деца, пенсионери, военни, полицаи, държавни чиновници, магистрати и т.н. Държавата трябва да превежда вместо тези хора пълните им здравни вноски, а в момента го прави в непълен размер.

Ако тези суми от порядъка на близо 500 милиона лева, а може би и повече, защото расте размерът на минималната работна заплата, влязат в бюджета на Касата, това ще даде възможност да работим без лимити в здравната система.

При сегашния бюджет, въпреки че има повече пари по някои дейности, ще останат ограниченията, лимитираните бюджети на болниците и регулативните стандарти – така наречените направления за специалисти.

Не може непрекъснато да се обвиняват лекарите, че източват Касата. Проблемът е, че НЗОК не е напълнена до необходимото ниво. Да, парите в бюджета й се увеличават във всяка следваща година, но те са крайно недостатъчни. Парите от публичните средства са едва 52% от това, което реално потребяват пациентите. Недостигащото пациентите вадят от собствения си дожб.  Необходими са между 7 и 8 милиарда лева, за да бъде напълно обезпечена системата. А публичните средства са само 3 милиарда и 800 милиона лева.

– Търсите ли принципно решение на проблема със заплащането на медицинския труд и за премахването на лимитите в системата? Имате ли диалог по тези въпроси с политиците, а не само с чиновниците от Здравната каса?

– Наистина премахването на лимитите не е въпрос, който може да се реши от Здравната каса. Цяла година вече мина, откакто Българският лекарски съюз представи методика за остойностяване на всяка медицинска дейност и всеки медицински труд. В медицинската дейност участва не само трудът на лекарите, но и на медицинските сестри, и на помощния персонал. Предложената от нас методика включва над 50 000 диагнози и медицинските дейности по тяхното лечение. В нея нищо не е случайно. Използвали сме успешния опит на други страни. Направили сме коефициенти за тежест на всяка от дейностите. За съжаление, не срещаме разбиране от страна на политиците или по-точно – срещаме го само на думи. Представихме методиката за остойностяване на медицинския труд на всички политически партии в Народното събрание. Те казаха: “Да, това е чудесно” и дотук. Истината е, че тези 3 милиарда и 800 милиона лева, които в момента се разпределят за здравеопазване, пак ще се окажат недостатъчни. Те в момента представляват около 52% от сумите, които се изразходват в България за здравеопазване. Останалите 48% обаче ги дава всеки от нас, директно от джоба си.

Затова Българският лекарски съюз настоява първо за остойностяване на лекарския труд, който да се включи в цената на лечението, за да може след това ясно политиците да видят, че парите в Здравната каса не са достатъчно, и да поемат своята политическа отговорност за решаване на проблема. Те трябва ясно да заявят за какво точно стигат наличните пари и да направят пакета, който се гарантира от тези пари за всеки българин. Оттам-нататък може да се търсят други форми на заплащане за екстрите, за най-новите технологии, за иновативните методи на лечение. Защото медицината е скъпо занимание

Тя е скъпа и като инвестиции, и като образование на хората в системата. Не е редно да се говори  пред обществото, че политиците наливали пари в здравеопазването, а пък някой ги точел. Тези пари не ги дават те. Това са нашите пари. Политиците трябва да признаят, че здравноосигурителният ни модел е вече изчерпан, че той непрестанно генерира дефицити. На дневен ред трябва да застанат истинските решения, които засягат корена на проблема.

Дали да се увеличи размерът на личните здравни вноски, дали да бъде запазен солидарният модел на здравно осигуряване, дали да не се отиде към надграждане на системата – т.е. да имаме солидарен модел в рамките на задължителните осигуровки, които плащаме, и да се отиде към втори стълб на здравно застраховане, към допълнителни здравни вноски в частни фондове. Там вече ще имаме персонализиране на осигуряването. Допълнителните индивидуални вноски може да покриват заплащането на медицински дейности извън основния пакет. По този начин ще се осигури безотказна медицинска помощ на хората, без доплащане. Тогава и контролът на парите ще бъде стриктен. Но всичко това трябва открито да се каже на обществото.

Сега и за пациента е обидно да доплаща за лечението си, и за лекаря. Ако заплащането в системата е напълно регламентирано, тогава лекари и пациенти взаимно ще се уважаваме.

Мара КАЛЧЕВА  

Източник: http://zdrave.to

Добавете коментар