Доц. Мангъров, завеждащ детското отделение в Инфекциозна болница- София: Вируси с кашлица и хрема ни мъчат през пролетта

Доц. Мангъров, завеждащ детското отделение в Инфекциозна болница- София: Вируси с кашлица и хрема ни мъчат през пролетта

Доц. Мангъров, завеждащ детското отделение в Инфекциозна болница- София: Вируси с кашлица и хрема ни мъчат през пролеттаМинават за около седмица, острата фаза трае по 4-5 дни

– Доц. Мангъров, можем ли да кажем, че грипът окончателно си замина?

– Почти. Има само единични случаи от тип А и тип Б. Общо взето, заболяването отшумява.

– За какво трябва да се подготвим, вече има ли случаи на пролетни вируси?

– Да, но те нямат нищо общо с тези от януари и февруари. И понеже грипните вируси всяка година са нови и хората нямат антитела, много от тях се разболяват. На това се дължат и грипните епидемии. Докато вирусите, които са характерни за останалото време на годината, са едни и същи. Те не са нещо ново и възрастните хора обикновено са ги преболедували.

– Какви са симптомите, с какво се характеризират? И може ли да ги изкараме по-тежко, ако имунитетът ни се е сринал?

– Да, възможно е. Става дума за респираторни, адено, риновируси, които засягат дихателните пътища и причиняват обща интоксикация, хрема и кашлица. Някои водят и до възпаление на очите, но основните симптоми са температура, кашлица и хрема.

  • – За колко време отшумяват или това зависи от имунитета на човека?

– Продължителността е около седмица или максимум 10 дни. Острата фаза обаче трае поне 4-5 дни. Понякога може и да е за по-кратко време, но такава вирусна инфекция минава за около седмица.

  • – Децата ли са най-уязвими?

– В повечето случаи тези случаи са нови, имам предвид, че децата не са се сблъсквали с тях. Това е причината и да са по-уязвими, а не че имунитетът им е слаб.

  • – Има ли много случаи на шарка – имам предвид не само на варицела, но и на скарлатина? Появи се такава информация.

– Шарките ги има постоянно и нямат сезонност. Така че варицелата и скарлатината са целогодишни. Друг е въпросът, че повечето случаи, които се обявяват като скарлатина, не са такива. Поставя се тази диагноза въз основа дали в гърлото е изолирана бактерия Бета-хеморетичен стрептокок група А. Това е микроб, който го има при 25% от хората и това, че е открит в някого, не означава, че той е със скарлатина. Това е клинична диагноза. Необходимо е да има обрив по кожата, който е специфичен.

– А какво лечение да се предприема при пролетните вируси?

– Те са самоограничаващи се заболявания, минават спонтанно, от само себе си. Но има технологично време, за да оздравее човек. Можем да се ориентираме дали детето е болно по това дали има или няма температура. Тази от 37,1 градуса е също толкова информативно, колкото и 39,9 градуса. Тогава трябва да се настроим, че през следващата седмица детето ще е болно, като първите 4 дни са най-критични. Ако в началото вдигне температура, в следващите дни то ще се влоши, но не защото има някакви усложнения, а защото това е естественият ход на заболяването.

– А повечето пролетни вируси с висока температура ли са?

– Не е задължително. Тези вируси са най-различни. Въпрос на случайност е дали в дадена област ще са характерни едни или други. Това се определя от много фактори.

  • – Да разбирам ли, че кашлицата не е задължителна?

– Не е, но в много случаи я има. Това са вируси, които засягат епитела на дихателните пътища и тогава организмът реагира, като създава защитен филм. Секретите са такава защита – те защитават лигавицата на дихателните пътища, която е увредена от вируса. Така че секретите не са причина за кашлицата, а са следствие на общото заболяване. Когато инфекцията е прясна, секретите са бистри. След няколко дни върху тях се наслояват всички микроби и стават с жълто-зелен цвят. Но само наличието на кашлица не означава, че детето е болно. Ако няма други симптоми, храни се, играе, означава, че детето е заразено, но се намира в динамично равновесие. Ако обаче вдигне температура, това означава, че защитните му сили са преодолени и е болно, трябва да си стои вкъщи. Но не бива да се дава веднага антибиотик.

  • – Какво обаче да знаят майките, когато детето вдигне температура, и какви грешки да не допускат? Като че ли това е един от най-големите им страхове.
  • – Температурата е защитна реакция – тогава човек се бори с инфекцията. Когато я сваляме, не помагаме, а пречим. Затова до 38 градуса не бива да предприемаме нищо. След това се ръководим от общото състояние на детето. Нека майките, които се страхуват от гърчове, имат предвид, че по принцип децата, които получават такива, може да го направят и при 37,1 градуса.

Автор: Яна Йорданова

Източник: http://www.monitor.bg

Leave a Reply