Д-р Атанас Янев: Всички видове пневмонии са опасни!

Д-р Атанас Янев: Всички видове пневмонии са опасни!

Д-р Атанас Янев: Всички видове пневмонии са опасни!Това е тежко заболяване и не трябва да се неглижира, защото нелекуванeто засяга мозъка и бъбреците

Вече сме в сезона на простудите и грипът. А едно усложнение често съпътства тези есенно-зимни проблеми със здравето. Става дума за пневмонията във всичките й форми. В днешния брой на в. „Доктор” ще припомним основните моменти на това тежко заболяване. А наш събеседник е д-р Атанас Янев от Клиниката по белодробни болести към ВМА – София. Д-р Янев е специалист по белодробни болести и фтизиатрия, по вътрешни болести, по военно-полева терапия и ехография на гръдния кош. Той твърди, че прогресирането на тази болест може да предизвика тежки усложнения в белия дроб – абсцес, гангрена и гноен плеврит. А често нелекуваната пневмония предизвиква възпаление и в други органи – сърцето, бъбреците, мозъка…

– Д-р Янев, да започнем разговора така: защо някои хора карат пневмония на крак? Това означава ли, че симптомите в някои случаи са размити? Или не така тежки?
– Да, симптомите на пневмонията са от по-леки до много тежки. Това зависи, разбира се, от причинителя на болестта, от обхвата, от придружаващите заболявания, от възрастта на пациентите. Така че клиничната изява на пневмонията е в зависимост от всички тези фактори.

– Някои болни може би игнорират тези по-леки симптоми, самолекуват се…
– Да, така е. Тези прояви в началото се тълкуват като настинка, като вирусна инфекция и т.н. Но когато вече състоянието стане по-тежко и тези симптоми не могат да се премахнат от баналните лекарства, които се приемат в тази ситуация, тогава вече решават, че е време да се обърнат към специалист, да се направят изследвания и в крайна сметка да се открие истинската диагноза.

– А до какво може да доведе нелекуваната пневмония? Няма да е излишно да посплашим малко хората, за да не игнорират проблема. В тази връзка още един въпрос: кои са най-честите и най-тежки усложнения?
– Пневмонията е възпалително заболяване на белия дроб, което може да се разпространи и да засегне всеки друг орган в човешкото тяло. Но да посочим първо тези усложнения, които са в самия бял дроб. Ако се остави болестта да прогресира, това води до развитие на гнойно заболяване на белия дроб и образуване на абсцеси и гангрена. Може да се развие плеврит – вода в белия дроб, може да се развие гноен плеврит, което е много по-тежко заболяване и налага хирургично лечение. Относно усложненията в другите органи, нелекуваната пневмония може да засегне мозъка, бъбреците и да предизвика възпаление, на което първичното огнище да е белият дроб.

– Да се върнем сега на самата болест. Да припомним накратко видовете пневмонии. Доколкото знам – най-често се срещат вирусната, бактериалната и атипичната. 
– Относно класификацията на пневмониите – те са много видове: според разположението, според причинителя, според тежестта и т.н. Действително при пациентите се отличават най-вече тези три вида, които вие изброихте – бактериална, вирусна и атипична. А най-често

бактериалната пневмония се причинява от стрептокока, 

може и от стафилокок, може и от клепсиела, както и от други бактериални причинители. Ние затова я наричаме бактериална пневмония.

– А какво провокира възникването на атипична пневмония?
– Атипичната възниква от по-типични причинители – структурата им е между бактерия и вирус. Например микоплазмена пневмония, хламидийна пневмония. Те се водят атипични. Вирусните пневмонии се причиняват от аденовирус, цитомегаловирус – те са най-честите причинители на тази форма на болестта.

– По-опасна ли е вирусната пневмония? Изведнъж ли настъпва, като се има предвид, че става дума за вирус? 
– Да, това е проблемът – усложненията, за които досега говорихме. Вижте, всички видове пневмонии са опасни. Нека не ги разграничаваме по този показател. Лошото е, че при вирусните нямаме първично лечение. Няма такива противовирусни медикаменти, в истинския смисъл на думата – антибиотици.

– Вие споменахте аденовируса и цитомегаловируса. А какво ще кажете за грипния вирус? Той също може да ни докара пневмония, нали?
– Разбира се, че може. Най-честите вирусни пневмонии се предизвикват от грипен, парагрипен вирус, аденовирус, за другите вече ви казах. Не е изключено да се случи и по повод други вируси. Искам да отбележа, че обикновено вирусната пневмония предшества една бактериална инвазия на белия дроб. Около два-три дни се задържа вирусната инфекция и после вече преминава в бактериална. И то става дума за тежките бактериални инфекции – стафилококова, клепсиелна. Такава бактериална пневмония се характеризира с много изявена и тежка клинична картина.

– Тъкмо щях да ви питам как се проявява вирусната пневмония. Или въобще пневмонията?
– Клиничната картина при пневмония е като при възпаление – кашлица, експекторация (отделяне на слуз, храчки), температура, обща отпадналост, изпотяване. Това е като всяка инфекция. При напредване на болестта започва да

се появява болка в гръдния кош

Разбира се, всички тези симптоми, за които споменахме, са много по-изявени и това вече принуждава болния да потърси лекар. При съмнение за такава диагноза се прави снимка. Разбира се, снимката е необходима, но само тя не е достатъчна, хубаво е да се направи пълна кръвна картина, биохимия също, за да се огледат другите органи и системи. Хубаво е да се направи едно ЕКГ, за да се предотврати евентуално усложнение на сърцето, да се види дали не стартират паралелно двете заболявания. И това е възможно. Миокардит, перикардит и т.н.

– Значи могат паралелно да вървят и пневмонията, и миокардитът например?
– Могат и паралелно, да. Тя, вирусната инфекция е обща. Това, че в случая се фиксира в белия дроб, е друг въпрос. Но може паралелно да е засегнала и двата органа, или три органа, т.е. многоорганна пневмония.

– А има ли някакъв по-характерен признак при тези по-тежки случаи?
– Това е, което споменах. Но най-вече характерни са кашлицата с обилна експекторация, болките в гръдния кош и общите симптоми, които са типични за възпалителните заболявания. Разбира се, да не пропуснем да споменем по-високата устойчива температура, която не се повлиява от лекарства, също навежда на мисълта за пневмония.

– Значи сега всеки грип и всяка инфекция може да предизвика и пневмония?
– Разбира се, но искам да подчертая, че малък процент от тези вирусни инфекции преминават в пневмонии. За радост, разбира се. Това вече зависи от състоянието на човека.

– Д-р Янев, да поговорим за лечението на пневмонията.
– Лечението на пневмонията, разбира се, зависи от нейната тежест. Това го преценява специалистът. Средно тежка и тежка форма на болестта се лекува задължително в болница. Една лека форма на болестта може да се лекува и в домашни условия. Преценката е на специалиста, както казах. Разбира се, понякога се съобразяваме и с желанията на пациентите. Но така или иначе, средно тежката и тежката форма на пневмония трябва да се лекува в болница.

– А какво предприемате при вирусната пневмония, казахте, че няма първично лечение за нея?
– Ние започваме превантивно лечение с антибиотици, което да помогне да предотвратим вторичната бактериална инфекция. Което също овладява пневмонията.

– Умира ли се от тази тежка болест, или това е неудачен въпрос?
– За жалост, смъртността от пневмония е много голяма. Ние винаги неглижираме пневмонията като заболяване, но смъртността е голяма – 12%. Сега, разбира се, при хора здрави, в активна възраст, много рядко се стига до такъв фатален край. Но при възрастни хора с придружаващи заболявания, при малки деца с нестабилен имунитет – при тях смъртността е голяма. Да не говорим за смъртност пък в интензивни терапии, в отделенията по анестезиология и реанимация – там смъртността понякога стига до 50%.

– Вероятно имате предвид вътреболничната пневмония?
– Да, но това не е само вътреболнична пневмония. Действително обаче флората, която се активизира, е именно такава. Тя е по-тежка флора, обикновено резистентна, по-трудно повлияваща се от антибиотиците. А вече вътреболничните пневмонии, т.нар. пневмонии след вентилация – те са много тежки състояния, които трудно се овладяват и смъртността съответно е много голяма.

– Нека разнообразим малко разговора. Кои са най-честите ви пациенти?
– Най-честите ни пациенти са именно тези активни хора – между 20 и 60 години, активно работещи. Защото те контактуват, те работят навън при различни условия. Имат досег с вредности и съответно те са ни най-честите пациенти. Но пък за радост 99 на сто от тях се излекуват


Галина Колева от Враца:
Кои са най-честите белодробни болести?

Най-опасен е белодробният карцином, трудно се лекува, а болният умира мъчително

Белодробните болести са доста разновидности. Но най-честите, тези, с които обикновено боравят медиците, обикновено са за жалост карциномите, бронхиалната астма и хроничната обструктивна белодробна болест. Това са най-честите физиологични единици, с които се налага да се борят специалистите. В общи линии пневмонията почти задължително предизвиква тласък на хроничната обструктивна белодробна болест, може да предизвика и пристъпи на бронхиална астма. А тя пък често е такава инфекция, която е повод някой път да открием карцином на белия дроб или туберкулоза. Обаче най-опасен си остава карциномът. Да кажем няколко думи и за него. Толкова ли е отчайващо положението при белодробния карцином? Сякаш като се спомене тази диагноза и се чака най-лошото. Разбира се, че не е чак толкова отчайващо. Постиженията на онкологичната фармация и на онколозите не са малки. Всяка година те удължават със седмица-две живота на своите пациенти. С новите терапии, които се практикуват в последно време. Така че в годините това се натрупва като опит и нови лечебни методи, затова вече пациентите преживяват по година-две-три.


Светлин Лалев – Вършец:
Има ли нови лечебни практики за тези заболявания?

Скоро беше въведена нова терапия при недребноклетъчни карциноми, което наистина е позитивна новина. Ще попитате: каква е същността на тази нова терапия? Няма да влизаме в подробности, само ще споменем, че при мутация на определен ген тази терапия може да се приложи. Но за жалост само около 10% от пациентите имат тази мутация. Това дава повод и се въвежда тази терапия, която пак повтаряме, е много ефикасна при недребноклетъчен карцином. Удължава с години живота на човека. И видимо стопява тумора. Има такива пациенти и за тях има вече определена пътека. Минава се на генетично изследване за тази мутация и съответно ако този болен има късмета да притежава такъв ген, се включва тази нова терапия, която е с много добър ефект.


Ракът на белия дроб трудно отминава заклетите пушачи
Но най-често спохожда тези, които пушат по 2-3 кутии на ден в продължение на повече от 20 години

Макар и хронично, макар и продължително, това състояние води до тежка дихателна недостатъчност. А с тежките форми пациентът се мъчи, не му достига въздухът – наистина е мъчително дори да гледаш такъв човек. Но за това човек трябва да мисли от младини. Най-вече проблемът е тютюнопушенето, разбира се и замърсяването, и работната среда оказват влияние, но най-големият рисков фактор е тютюнопушенето.

Просто човек, който е пушил 30 години по една кутия, задължително има ХОББ. Индивидуално е дали тя е в по-лека или по-тежка форма, но той задължително се е докарал до това състояние. Да не говорим за усложнението карцином като следствие от тютюнопушенето.

Карциномът не е подминал тежки пушачи – тези, които пушат по 2-3 кутии на ден. Или ако карциномът го подмине, той във всички случаи е тежък „ХОББаджия”. Казано по-просто, ако не го хване ракът, страда от мъчителна хронична обструктивна белодробна болест. Вече се въвеждат нови терапии за т.нар. патогенетични моменти на ХОББ, атакуват я различни медикаменти. Но в момента най-вече се залага на симптоматичното лечение, за да може в някаква степен да се овладее бронхострукцията. Т.е. овладяване на спазъм до някаква степен на бронхите, в друга степен – запушване на морфологични структури на бронхите. Използват се различни инхалатори, но има вече и нови лечебни методи, които водят до патогенетично атакуване на заболяването.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to

Leave a Reply