На края си е още една година, чиято равносметка в сферата на здравеопазването е меко казано печална. И през 2017 г. рокадите във властта не спряха, за да осигурят стабилност в управлението на сектора, а градивни промени не се направиха. За сметка на това обещанията и скандалите отново не липсваха. За съжаление заявките на политиците не обещават нищо по-различно и за 2018 г.
Министър на всяко тримесечие
Опашката за министри през 2017 не просто вървеше бързо, тя се топеше като предколедния сняг. За първи път в историята си здравния сектор у нас успя за 12 месеца да смени четирима титуляри. Годината започна с Петър Москов, месец по-късно щафетата бе поета от Илко Семерджиев, през май поста зае проф. Николай Петров, а от ноември здравен министър е Кирил Ананиев. Дори да бяха корифеи в управлението и политиката, с тази скорост нямаше как да им се получи. За сметка на това с този похват властта успя да бетонира хаоса в системата – по-голям от сега едва ли някога е бил.
Заместник за един ден
Макар на някого да се стори прекалено ефимерен, за да е важен, фактът с провъзгласяването на директор на частна болница за зам. министър на здравеопазването за ден стана поредния скандал, но и знак. Прецедентът със Стоил Апостолов показа, че системата все още не е притръпнала на 100% към откритото беззаконие, склонна е да го толерира само, ако е добре напудрено, както в повечето случаи.
Има карта, няма карта
Съдът винаги е играл важна роля в сферата на здравеопазването, но 2017 г. определено доказа, че чувството за липса на справедливост в системата е огромно. Нямаше медицински стандарт, който да не бе отхвърлен от ВАС и отново да не бе приет от здравното министерство. Заради обжалването на стандарта за спешна помощ бяхме на път да изгубим дори европейските средства за обновяване на тази система. А в навечерието на 2018 г. за пореден път се оказахме и почти без здравна карта. Не че от нея нещо зависи, но поголовното оспорване на нормативните актове, напълно ги дискредитира в очите на тези, които трябва да ги спазват – бизнесът, институциите и съсловието.
Математика по български
Сигурно заради това родната действителност утвърди една нова наука – математиката на здравната каса. „Грешките“ в разпределянето на лимитите на болниците се оказаха тема на не един и два Надзорни съвета на фонда. Въпреки стряскащите признания на управляващите за толериране на едни лечебни заведения за сметка на други обаче, досега възмездие няма.
Относителността на времето
2017 г. доказа, че относителността се оказва присъща не само на морала в здравеопазването, но и на времето в него. Понятието „спешност“ например в очите на управляващите здравната ни система има разтегливи граници – от минимум няколко месеца до минимум няколко години. Пресни примери за това са както поредното отлагане от Надзора на НЗОК на „спешните“ мерки за повишаване контрола и оптимизиране на разходите в системата, така и на въвеждането на ДСГ с още една година. За още една година не успя да тръгне и електронния търг на МЗ за купуване на медикаменти за болниците, защото индустрията го обжалва за пореден път. За електронното здравеопазване изобщо няма защо да говорим,“спешността“ при него е извън всякакви класации.
Този неясен субект „здравеопазването“
За поредна година здравеопазването се оказа и в езикова криза. Извън всякакви категории у нас са редица понятия, които занимават политиците ни от години – „контрол“, „демонополизация“, „реформа“. Доказателство за това са не само поредните управленски програми на новите здравни министри, които тази година така и не чухме, а и дебатите в пленарна зала, където стана ясно, че всички искат да постигнат консенсус по теми, за които в страната ни все още липсват единни дефиниции.
Мораториум на държавността
Своеобразна еманация на хаоса в системата беше новият бюджет на здравната каса, с който се прие мораториум за финансиране на нови молекули през 2018 г. за цели две седмици. Няма смисъл да спорим дали тази мярка е добра или лоша, дали би могла да компенсира тоталната липса на контрол в системата или само е щяла да ощети нечии интереси – на пациентите, на бизнеса. Истината е, че незабавната й отмяна има едно сигурно и напълно негативно последствие – нов мораториум на държавността. А неговата продължителност за съжаление няма да трае две седмици и няма как да се отмени нито с вето на президента, нито с прегласуване в пленарна зала.
Да живее реекспорта
На този фон изглежда напълно невъзможно държавата да се справи с един наистина реален проблем за българските пациенти – увеличаващия се реекспорт. Нито показните акции, нито предстоящия законопроект ще могат да го спрат, след като авторитетът на властта вече е напълно отсъстващ.
Не оставаме
Няма как този хаос да стимулира младите доктори и медицински сестри да остават у нас и 2017 го доказа. Емиграцията им към по-богатите западни държави върви с пълна сила и това отчитат съсловните организации и на лекарите, и на здравните специалисти. А България продължава да страда не само от липса на кадри, които да ни лекуват, но и да инвестира пари в образованието на медици за Германия, Англия или Франция.
На ход е Прокуратурата
Отдавна вече не е странно да обвиниш здравен министър в погазване на закона, затова и никого не учуди фактът, че трима от четиримата принципали на здравеопазването за 2017 г. имаха по един или друг начин досег с този орган. Вече не буди дори учудване фактът, че чрез него се прави политика в този сектор. При пълната и съзнателна абдикация на държавността от здравеопазването е все по-нормално там да се настаняват съмнителни бизнес интереси и прокуратурата. Защото природата не търпи празно място. Доколко това е правилната формула, е съвсем друг въпрос. Със сигурност обаче тя ще работи и през следващата година.
Автор: Мария ЧИПИЛЕВА
Източник: https://clinica.bg/