Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, юли 6, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Веселин Герев: Смущенията в биологичния часовник са достатъчни за развитието на депресия
  • Последвайте ни:!

Д-р Веселин Герев: Смущенията в биологичния часовник са достатъчни за развитието на депресия 

Д-р Веселин Герев: Смущенията в биологичния часовник са достатъчни за развитието на депресия

Д-р Веселин Герев

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия. Лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Св. Врач”. Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт/Майн, Германия. Участвал е в обучителни програми на Световната асоциация по биологична психиатрия.

– Д-р Герев, има ли отношение биологичният ни часовник към депресията?
– Някои хора, страдащи от депресия и тревожност, имат нарушение, свързано с разстройване на биологичния им часовник. “Настройването” му пък от своя страна може да доведе до излекуване на болестта. Според данните смущенията в биологичния часовник на организма са достатъчни, за да доведат до развитието на депресия.

– Какво наричате биологичен часовник?
– Биологичният часовник е системата, която ни “казва” кога да спим и кога да се храним, като също така поддържа и синхрона между органите. Смущенията в работата му са били винаги свързвани с нарушения в настроението, като депресия или биполярно разстройство. Досега не беше съвсем ясно обаче, дали болестта води до проблемите с циркадните ритми или обратното. Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего провеждат лабораторно проучване и установяват, че последното е вярно. Биологичният часовник отдавна се свързва с психичното здраве. Сезонното афективно разстройство например, е форма на депресията, която следва цикъла на сезоните. Допълнителното изследване на биологичния часовник и влиянието му върху функциите на организма един ден може да доведе до нов начин за лечение на депресията.
За откриване на молекулярния механизъм на биологичния часовник бе присъдена и Нобелова награда за медицина и физиология тази година на трима американци, професори, Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг. Те изследват и регистрират молекулярния механизъм на биологичния часовник при човека, животните, растенията. Но тъй като при човека е най-важна настройката, затова и научното им изобретение получава най-голямо признание.

Идеята за гени, които отговарят за работата на биологичния часовник, вълнува учените още през 60-те и 70-те години на миналия век. В средата на 80-те тримата лауреати правят опити с плодови мушици, като успяват да изолират ген, който контролира нормалния дневен биологичен ритъм, и показват как този ген кодира протеин, който се натрупва в клетките през нощта и се разгражда през деня. Последващи проучвания разкриват ролята и на други гени, които участват в тази сложна система.

Самата награда се състои от златен медал, диплом и парична премия в размер на 9 млн. шведски крони (1.1 млн. долара).

– Това откритие новаторско ли е за научните среди.
– Не бих казал – всъщност, те откриват мелатонина, който е естественият хормон на съня. Т.е., регулаторът на циркадните ритми при човека. Проблемът не е в това, че е открит мелатонинът, ясно е как работи – тези изследвания вече хвърлят нова светлина върху това как вървят денонощните ритми при човек, който е здрав и който е болен. Оказва се, че всяка една болест си има денонощни ритми – при специфични болести, когато човек се лишава от нощен сън и работи на смени, това съществено влошава здравословното му състояние. Това, фактически, е новото в откритието на американските учени. Освен това, оказва се, че е много важно по кое време човек се храни, кога спи и най-важното, кога си приема лекарствата, за да може с минимален прием да постигне добър максимален ефект.

– Как това откритие конкретно може да ни помогне на нас като пациенти?
– Много важно в тази връзка е следното нещо:  освен, че въпросният хормон на циркадните ритми се отделя през нощта и го няма през деня, той в рамките на нощта има свои нощни, ритмични колебания – на всеки два часа и половина нивата му леко се снижават, после се покачват. И при определени заболявания е много важно човек какъв режим трябва да спазва и кога точно да си приема лекарствата.

– Обяснете какво е важно в това отношение да се знае за най-често срещаните болести.
– Да започнем от сърдечносъдовите заболявания – от тях страдат най-много хора у нас. При тези заболявания имаме денонощни колебания на състоянието – например кръвното налягане е най-високо сутрин след ставане от сън, защото тогава адреналиновите нива са най-високи. Затова обикновено лекарствата, които свалят нивата на адреналина, винаги е хубаво да се вземат сутрин, веднага след ставане, за да може да се избегне този естествен пик на кръвното налягане.

– Кои са тези лекарства?
– Такива се бета-блокерите, АСЕ-инхибиторите. Докато например калциевите антагонисти е по-хубаво да се вземат след обяд, надвечер. А има и таблетки, които са със смесено действие – те се пият вечерта, за да могат да дадат ефект съответно сутринта.

– А хората, страдащи от аритмия?
– Хората излизат най-често извън ритъм след обяд. Сутрин се случва много рядко да се появят ритъмни нарушения, освен ако нивата на адреналина не са високи. Затова на практика сутрин и на обяд е нужно да се вземат антиритмичните препарати, за да се избегнат обедните и следобедните влошавания на състоянието.

– Кога е най-добре да си пием лекарствата за депресия?
– Много е важно антидепресантите да се пият сутрин, когато нивата на серотонина са най-ниски. Разделянето им на отделни приеми – на обяд, след обяд и вечерта, не дава терапевтичен резултат, съобразно денонощния стереотип на този вид проблеми.

Белодробните болести също имат свои ритми. Най-чести например при астмата са нощните пристъпи. Затова вечер, преди да си легне пациент с такова заболяване, веднага трябва да си сложи помпичката.

Това са изключително важни неща, свързани с функцията на ендокринната система и на хормоналния баланс при човека. Като трябва да се каже, че този молекулярен механизъм включва каскада от реакции и от това зависи как ще се чувстваме, ако сме здрави. Много важно е например, че има заболявания, които се обострят, когато човек се лиши от нощен сън. Такива са ендокринните заболявания, депресията, психозите. При тях лишаването от сън е фатално за състоянието на човека, поради факта, че не се излъчва мелатонин през нощта и се обръща ритъмът хормонът да се излъчва през деня. А той е с такъв механизъм, че когато има светлина, мелатонинът не може да се излъчи. Т.е., ако човек работи нощна смяна, когато легне да спи, трябва да спусне в стаята плътни щори, да затъмни помещението, да не включва осветлението, нито телевизора или компютъра, за да създаде изкуствена среда за произвеждането на мелатонин. Но най-важното е, че мелатонинът е хормонът на младостта. Той е един от основните антиейджинг хормони. Ние повече говорим само за мелатонина и съня. Но той има далеч по-важни функции: укрепва имунитета (намалява излъчването на адреналин, който на практика “бута” нивата на имуноглобулините), психиката – тя се възстановява само докато човек спи. И най-важният ефект на мелатонина – той съхранява духа и тялото на човека здрави и подмладява.

– В какво се изразява подмладяващото му действие?
– Фактически при човека е така заложен биологичният часовник, че той излъчва най-големи количества мелатонин някъде до 25-27-ата година. След тази възраст нивата на мелатонина естествено започват да намаляват. Затова по принцип възрастните хора спят малко и се наспиват бързо. Това е заради ниските нива на мелатонин. Ако го приемат допълнително, ще спят “като бебета”. Идеята е такава: когато човек приема мелатонин, той фактически връща биологичния си часовник с тези високи нива към 25-27-ата си година. Това, всъщност, е антиейджинг ефектът на този хормон, който е открит от групата учени, получили Нобеловата награда. Фактически, за мелатонина и антиейджинга има над 1000 проучвания.

– А как да разберем, че биологичният ни часовник е разстроен?
– Не спим – това е! Мелатонинът започва да се отделя, когато заспим към 9.30-10 часа и спира да се отделя – към 6-6.30, когато човек се събужда. Всичко е свързано със светлината!

– Само от съня ли можем да си набавим мелатонин?
– Той не се набавя от съня. Излъчва се от епифизата само когато навън няма светлина. Ако го няма в достатъчно количество, може да се внесе отвън с таблетни форми. Най-ефективни от тях са тези, които са създадени така, че да следват денонощния циркаден ритъм, според проучванията на молекулярната биология. Аз познавам лично един от учените, който е бил ко-лаборант на физиолозите, които получиха Нобеловата награда, и е успял да синтезира такъв тип мелатонин, който следва естествените колебания на мелатониновите нива, синтезирани от епифизата.

– В мотивите за Нобеловата номинация е посочено, че откритието ще спомогне за нов начин за лечение на депресията? Какъв ще е този нов метод?
– Сега учените ще се опитат да създадат продукт, който да повишава нивата на мелатонина през нощта и на сератонина – през деня. Т.е., чрез регулиране на съня, ще се регулират нивата и на биологично-активните вещества.

– Как влияе биологичният ни часовник върху храненето? Това също е част от научната разработка на носителите на Нобеловата награда.
Всеки следва своя си биологичен часовник. Но за да може да има добри нива на мелатонин, човек трябва да спазва определена хигиена на храненето – вечер да не преяжда, да не консумира огромни количества алкохол, защото и едното, и другото “бутат” нивата на мелатонина. Но най-правилно е човек да води обичайния за него начин на живот.

Другото много важно нещо е, че, ако се разстрои биологичният часовник, човек е много по-склонен към затлъстяване. Защото по принцип консумира повече храна тогава, когато не му трябва още енергия, и започва да я трупа под формата на мазнини – не може да я преработи и да я изхвърли.

– Признанието за откритието на учените няма ли да спомогне за отпадането на смяната на лятното и зимното часово време? Всеки път при смяната му, вие, специалистите казвате колко е пагубно за здравето ни, а икономистите отчитат минимален ефект в икономията на енергията. Настоявали ли сте като специалисти пред българските власти да се спре тази неефективна практика?
– Повдигали сме няколко пъти този въпрос, но за съжаление той трябва да се реши централно за Европейския съюз. Така поне ни отговарят тук.
Най-големият парадокс е, че тези Нобелови лауреати са американци, а Америка е една от първите страни, която въвежда лятно и зимно часово време след Германия. В Германия дори и по време на войната е било сменяно. Но страните от БРИГС никога не са сменяли времето. Тази година към тях се присъедини Египет и Турция.

Безсънието съкращава живота 

Всички сме запознати с ползите от дългия и пълноценен сън за физическото и психическото ни здраве. Статистическите данни сочат, че само преди 75 години едва 8% от световното население е получавало сън по-кратък от 6 часа на денонощие. През 2017 г. един от всеки двама души страда от безсъние, като засегнати за съжаление са все повече деца и подрастващи. При сън по-кратък от 8 часа, се отчита над 70% спад в производството на т.нар. имунни клетки – естествени убийци, които унищожават своевременно ежедневно образувалите се ракови клетки в организма ни. От друга страна, краткият сън провокира проблеми с нивата на кръвната захар. Установено е, че хората, които спят по-малко от 6 часа на денонощие, са изправени пред 200% по-висок риск от бъдещи сърдечносъдови проблеми. Така недоспиването може драстично да съкрати продължителността на живота ни.

Всеки от нас има свой вътрешен биоритъм

Най-важният природен биоритъм е смяната на деня и нощта. Дневният биоритъм, седмичният биоритъм, смяната на сезоните и другите природни ритми, определят правилното функциониране на психиката и тялото. Приспособяването ни към тези биоритми се осъществява чрез индивидуално регулиране на количеството на определени хормони. Те от своя страна регулират сърдечната дейност, кръвното налягане, мозъчната активност и всички психични процеси. Ако настроим ежедневните си активности към биологичните ритми, ще имаме само ползи за здравето. Особено внимание се обръща на съня като фактор за релаксация на психиката. Тук е добре да следваме правилото три по осем – осем часа сън, осем часа свободно време и осем часа работа. Психиката ни си почива единствено по време на сън, отворим ли очи, тя вече работи. Натрупването на часове на безсъние затормозява правилното ни функциониране и ни прави неработоспособни, раздразнителни, гневливи. Натрупаната умора от безсънието прераства в преумора, а тя в бърнаут синдром и депресия. Редуването на периоди на натоварване и почивка важи и за седмичния график. Всяко разстройване на циркадните ритми или на динамичния стереотип е предпоставка за увреждане както на психиката, така и на тялото.

 Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to

Добавете коментар