Проф. д-р Даниела Петрова: Хроничната кашлица е опасна за здравето ни

Проф. д-р Даниела Петрова: Хроничната кашлица е опасна за здравето ни

Проф. д-р Даниела Петрова: Хроничната кашлица е опасна за здравето ниХроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е много сериозно и често срещано респираторно заболяване, което ограничава притока на въздух до белите дробове, причинява възпаление и увреждане на белодробната тъкан и стеснение на дихателните пътища, в резултат на което се затруднява дишането. От ХОББ страдат милиони хора по света. За България се предполага, че страдащите са над половин милион души. Болестта обикновено се открива на късен етап и повечето заболели започват лечение едва когато са настъпили необратими промени в дробовете им. Само в Европа всяка година от ХОББ умират 300 000 души. Болестта убива годишно повече хора, отколкото ракът на гърдата и на белия дроб взети заедно. Прогнозата е към 2030 г. болестта да бъде втора причина за смърт в света.

ХОББ е сред най-разпространените хронични заболявания при хората над 45 години и една от водещите причини за смъртност. Честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща 10% от хората над 40-годишна възраст, коментира специално за в. “Доктор” проф. д-р Даниела Петрова, началник на Отделението по белодробни болести към Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в Александровска болница, член на Управителния съвет на фондация “Наука и здраве”.

– Проф. Петрова, има ли генетична предразположеност при белодробните болести?
– Правени са генетични проучвания, които водят до известно предразположение при определен контингент болни. Като пример мога да спомена развитието на атопия при болните с ХОББ, но това са само предразположения към определена реакция на лигавицата, не към конкретното заболяване. В зависимост от социалните и битовите условия, може да се стигне до развитие както на астма, така и на ХОББ.
ХОББ сериозно влошава качеството на живот на засегнатите. Умората, безсънието и задухът често ограничават  физическата им активност и водят до ограничаване на ролята на тези пациенти в социалната и икономическата сфера на живота. Невъзможността от извършване на елементарни физически усилия в ежедневието обрича болните от ХОББ на самота и социална изолация и те често страдат от тревожност и депресия. Това обуславя нуждата от клиничен психолог и осигуряване на достъп на хората с ХОББ до квалифицирани специалисти, които да им помагат да преодоляват отчаянието и когнитивните промени в хода на болестта. Смятам, че са необходими съвместни усилия на всички институции на национално ниво за създаване на ефективна практика за реакция и последващи грижи от страна на психолог за тези болни.

– Кои са рисковите групи?
– Това е най-вече групата на пушачите, както и работещите различни професии. Например в заведения за обществено хранене, бояджии, художници, работещи с ацетонови бои и химикали, както и живеещите в големите метрополиси, какъвто е и София. Употребата на една кутия цигари на ден за 10 г. дава 90% риск от развитието на ХОББ. В крайните фази на това заболяване пациентите са в много тежко състояние, със задух, безсилие, тежко инвалидизирани. Прогнозата им никак не е добра.

– Каква е тенденцията за развитието на болестта?
– През 2020 г. в световен мащаб се очаква да стане едно от първите заболявания по смъртност. Увеличението на смъртността при болестта се дължи на невъзможността да се справим с тютюнопушенето. България е една от тези страни – все забраняваме пушенето поне на обществени места и все не можем да го наложим. Замърсяването на околната среда е един от следващите рискови фактори.

– Застрашени ли са пасивните пушачи?  
– Статистиката показва, че те по-често боледуват от ХОББ. Тютюнопушенето в близост до деца води до по-често боледуване от бронхит включително и от астма. Има наблюдения, че болни деца, с генетично предразположение, ако имат пушещи родители и живеят сред дима, тенденцията за заболеваемост при тях е значително по-висока. Децата впоследствие имат по-ниски белодробни обеми и боледуват по-често от обструктивни болести.

– Какви са симптомите на заболяването?
– ХОББ не се изявява изведнъж. Открива се най-вече при хора на 40-50 г., които са пушили по 10-20 цигари дневно в продължение на поне 20 г. Заболяването е характерно с хронична кашлица. Тя е по-честа сутрин и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет. Задухът, или недостигът на въздух, е основен симптом, който обаче се поява в по-късните етапи на заболяването. Чуват се сухи хрипове при дишане, особено при физическо усилие.

Болестта може да се изяви и със сърдечна недостатъчност, анорексия, загуба на тегло. Това обикновено са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.

Симптоми на заболяването са наличието на хронична кашлица със или без отделяне на храчки, затруднено дишане при усилие или в покой, намален физически капацитет и лесна умора, влошено качество на живот. Диагнозата се потвърждава чрез функционално изследване на дишането, наречено спирометрия.

– Може ли да се предотврати заболяването?
– ХОББ не може да се излекува, но може да бъде предотвратена. Превенцията на това заболяване включва основно отказ от тютюнопушене, избягване на пасивното пушене, пребиваването на замърсен въздух, редовна профилактика и ранно лечение на респираторните инфекции И в никакъв случай самолечение.

– Какво е лечението?
– Целта при лечението е да се подобри функционирането на белите дробове и да се предотврати появата на изостряне и усложнения на състоянието. Спирането на тютюнопушенето и прекъсване контакта със замърсители на въздуха са първите и основни стъпки в лечението на обструктивния бронхит. Използват се и медикаменти, антибиотици, защото развитието на ХОББ е свързано почти винаги с риск от инфекция на увредените вече бели дробове.

– Може ли да се говори за профилактика на ХОББ?
– Тя е основна и зависи най-вече от нас самите. Пушейки, консумирайки повече алкохол, неспортувайки, живеейки неразумно и заседнало, означава, че българинът неглижира бъдещето си. Българинът е песимист и този песимизъм дълбоко се залага в имунната ни система, като ни прави податливи на много болести. На българина трябва да му се кажат няколко прости неща – да яде повече плодове и зеленчуци, да спортува, да не яде захар и сладкарски изделия, да не пуши и да гледа по-щастливо на работата си и на хората около себе си.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to

Leave a Reply