Ракът на простатата е второто по честота онкологично заболяване при мъжете у нас след рака на белия дроб – 16,2% към 19,3%. По данни за 2012 г. 1,1 милион нови случаи са новорегистрирани по света. В Западна Европа и в скандинавските страни разпространението на болестта е между 95 и 85 души на 100 000 население, а в България – 80 мъже на 100 000 души население. Най-голяма е заболеваемостта сред мъжете на 74 – 79 години. Петгодишната преживяемост в страната ни е много ниска – 53,7%, спрямо 84,% в Европа.
В Националния раков регистър за 2013 г. са регистрирани 494 българи в първи стадий на простатен карцином, 1408 – във втори стадий, 439 – в трети стадий, и 299 – в четвърти стадий.
Главни рискови фактори са генетичната предразположеност и възрастта
След тях са употребата на алкохол в големи количества и тютюнопушенето, честата употреба на храни, съдържащи белтъци, пържените храни. Актуалните проучвания показват, че затлъстяването и свръхтеглото също могат да повишат риска от заболяване.
“С напредването на възрастта латентният карцином на простатата се увеличава. При аутопсии на мъже до 30 години е открит само 5% латентен карцином. При 90-годишните той е почти 100%”, обясни проф. Красимир Нейков – началник на Клиниката по урология в Онкологичната болница.
“Липсата на симптоми или наличието на неспецифични симптоми за простатен карцином са причината този рак да се търси активно чрез ежегодни прегледи при уролог и изследване на простатно-специфичен антиген за всички мъже над 50 години. Появят ли се симптоми, тогава е много, много късно.
Ракът на простатата се развива бавно,
в продължение на десетилетия, но само в начален стадий е лечим. Първите единични ракови клетки се появяват на 25-30-годишна възраст. До образуването на микровъзел в простатната жлеза минават 10 – 15 години. Още толкова години минават до образуването на по-голямо туморно огнище. Този макровъзел се развива безсимптомно в простатната жлеза. Затова почти всички пациенти с простатен карцином нямат абсолютно никакви оплаквания, дори когато вече са налице костни метастази”, допълни проф. Нейков.
Специфичните за простатен карцином оплаквания идват едва на късен етап от развитието на болестта, когато лечението вече е трудно. Това са кръв в урината, импотентност, болки в костите – при напреднал процес и метастази в костите. Ето защо всички уролози водят кампании за ранна диагностика на простатната жлеза. Те призовават мъжете да идват за профилактични изследвания още когато не усещат никакви симптоми.
Хормонални нарушения причиняват болестта
“Хормонални нарушения са причина за рака на простатата”, заяви проф. Петър Панчев от Александровска болница. “Пътят на развитието на рака е от високите нива на андрогените в епифизата, хипофизата, надбъбречните жлези до тестисите. Най-силният андроген, който се образува в тях, е дехидротестостеронът. Когато се прекъсне този път, има успех в лечението”, коментира още проф. Панчев.
Мъжете от негроидната раса, чийто тестостерон е двойно по-висок, страдат два пъти по-често от рак на простатата в сравнение с мъжете от останалите раси. Безспорна е връзката между високите нива на тестостерона с развитието на простатния карцином. Що се отнася до високата сексуална активност, проф. Панчев отрече връзката й с рака на простатата.
Той се позова на изследвания на монаси, за които безбрачието е част от обета им. При монасите този карцином се открива много по-често в сравнение с мъжете, за които сексът не е табу.
Заболяването е характерно за високоиндустриалните страни. При азиатските мъже нито карциномът, нито аденомът на простатата се срещат често. Но когато азиатците заживеят постоянно в Америка, заболеваемостта им се изравнява с тази на местното население. Вероятно причината за по-ниската заболеваемост на азиатските мъже е оризът и чаят, които те ежедневно употребяват. Оризът и чаят съдържа така наречените меки естрогени.
“Вече има изследвания, че дефицитът на цинк в клетките на простатата е най-вероятната причина за израждането им”, съобщи д-р Георги Лазаров – уролог и андролог в Първа АГ-болница “Света София”. Такива изследвания се провеждат и по отношение недостига на други микроелементи – селен и витамин D.
Мара КАЛЧЕВА
Източник: http://zdrave.to