Д-р Влатко Глигоров, д.м., е акушер-гинеколог в Дерматологична клиника в София. Той обяснява, че т.нар. стрес инконтиненция, която е следствие от вагиналната атрофия, е един от често установяваните в годините проблеми при жени в средна възраст, след естествено раждане или физиологична слабост на съединителната тъкан. Като уточнява, че стрес инконтиненцията се различава от т.нар. спешна инконтиненция, при която задържането на урина е невъзможно и настъпва внезапно, неконтролируемо и не зависи от физическото натоварване. 

Най-честата причина за вагинална атрофия е намаляването на нивата на женските полови хормони, които са от основно значение за здравето и нормалното функциониране на влагалището и уринарната система. Това се случва естествено в периода на менопаузата или малко преди това, като постепенно се засилва с времето. Естественият процес на намаляване на естрогените с остаряването често засилва увредата, която настъпва в резултат на бременност, раждане или други фактори. Освен това различни състояния могат да доведат до намаляване нивата на естрогените и съответно да покажат прояви на вагинална атрофия, независимо от възрастта на жената. Например:

• продължителна прогестеронова концентрация;
• продължително кърмене;
• ранна менопауза при оварилна дисфункция 

Същите оплаквания могат да се наблюдават и при индуцирана вторична менопауза в резултат на терапия при злокачествени процеси или хирургични интервенции в гениталната област – при премахване на яйчниците или удължена противотуморна терапия с медикаменти като  ”Тамоксифен”. Други фактори като стрес, депресия и физическо изтощение могат да намалят нивата на естрогените и да доведат до симптоми на влагалищна атрофия. За разлика от повечето симптоми на менопаузата като топли вълни, които преминават с времето, оплакванията от влагалищната атрофия не отминават. Дори напротив – те могат да се задълбочат през годините, предизвиквайки последващо намаляваме на комфорта, честотата на интимните контакти и качеството на живота.

Вече има нови терапии, които въвеждат лазерното лечение на влагалищна релаксация и уретрална инконтиненция. На практика те действат, като имитират ефекта на естрогеновата стимулация върху влагалищната лигавица, водейки до засилване на регенеративния процес и възстановявайки стегнатостта на влагалищната стена, нейната функция и сетивност. Терапията е с много нисък риск и е подходяща за почти всички жени, които имат оплаквания от вагинална атрофия, включително и при дами:

• в период на менопауза;
• при които симптомите се появяват след терапия за злокачествен тумор или хирургична интервенция и които не могат да използват хормонална терапия;
• които не отговарят на локална естрогенова терапия или приемат приложението й като неприятно;
• с рецидивиращи инфекции на пикочния мехур;
• изпитващи болка, влагалищен дискомфорт или кървене по време на сексуален акт;
• с намалена еластичност, лек пролапс или слабо изтичане на урина при минимални физически усилия, които настъпват след раждане

Лазерното лечение на влагалището цели възстановяване състоянието на вагиналната стена отпреди периода на атрофията. В резултат на уплътняването на лигавицата се усилва нейната подпорна функция спрямо уретрата, при което намаляват симптомите на уринарна инконтиненция. Почти всички пациентки съобщават за значително подобрение в симптомите, някои дори ги описват като променящи живота. Жените съобщават за:

• значително по-добро овлажняване;
• намаляване на болката (до пълното й изчезване) по време на сексуален акт;
• намаляване на влагалищното парене и сърбеж;
• намаляване на неотложния повик за уриниране и стрес инконтиненция;
• намалена влагалищна и вулварна болка;
• намаляване честотата на влагалищни и уринарни инфекции;
• влагалищно стягане и подобрена еластичност;
• подобрена сетивност и оргазми;
• повишено либидо и самоувереност 

При вагиналната лазерна терапия във влагалището се поставя т.нар. стъклен спекулум, чрез който впоследствие се въвежда и лазерна сонда. Последователно се осъществяват няколко лазерни стимулации. По време на терапията няма болка или друго усещане. Възможно е да усетите леко затопляне при обработване на най-повърхностните части на влагалището, на самия му изход. Не е необходимо допълнително обезболяване на зоната. В края на процедурата се обработва и външната стена на тъканите на входа на самото влагалище, при което се усеща леко боцкане. Имайте предвид, че процедурата не е свързана със странични ефекти и възстановителен период. Ето защо пациентката може да се върне към обичайните си ангажименти веднага след терапията. Препоръчва се да няма сексуални контакти за 5 дни след лечението. Възможно е 2-3 дни след терапията да има лекостепенно бистро влагалищно течение.

Повечето жени изпитват подобрение още след първата терапия, въпреки че е желателно да се проведе целият курс на лечение за постигане на максимално дълготраен резултат. Пациентки с тежки оплаквания могат да бъдат подложени на 4 до 5 терапии за постигане на пълно възстановяване. Някои пациентки съобщават, че са усетили подобрение само няколко дни след терапията, но реалният ефект се усеща няколко седмици по-късно и става по-осезаем след 6-ия месец. Правени до момента проучвания установяват, че повечето пациентки усещат значително подобрение в рамките на 12 до 18 месеца. За удължаване и поддържане на постигнатия резултат обаче се препоръчва да се провежда по една процедура през годината. Още повече че процесът на отпускане на лигавицата и поддържащите я тъкани е прогресивен и не може да бъде стопиран с тази терапия.

Най-честите оплаквания са: 

► вагинална сухота, парене и сърбеж;
► загуба на еластичност и тонус (известно като хлабавост или синдром на вагинална релаксация);
► уринарна инконтиненция или леко изтичане на урина при слабо натоварване като кихане, кашляне, дори спонтанно;
► често повтарящи се инфекции на пикочния мехур;
► болезнен сексуален акт;
► вагинална или вулварна болка;
► лек пролапс;
► намалена чувствителност в зоната и недостатъчна сексуална възбудимост  

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://zdrave.to