Инсултът идва внезапно и без предупреждение. Причината е, че голяма част от заболяванията, които го провокират, протичат безсимптомно. Виновна обикновено е атеросклерозата, а една от най-типичните й изяви е каротидната стеноза. Какво представлява диагнозата и какви са методите за лечение? Попитахме доц. Димитър Петков, началник на отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия в Болница „Тракия“.
Характерно за каротидната стеноза е, че се развива най-често в разклонението на вътрешната и външната сънна артерия. Касае се за атеросклеротична плака, която постепенно нараства и изпълва лумена – отвора на двете артерии. Когато размерите й се уголемят до възможния максимум, настъпва запушване на артерията (тромбоза). Последствията са развитие на исхемичен мозъчен инсулт. И тъй като инсултите са на трето място сред животозастрашаващите заболявания у нас – след инфарктите и онкоболестите, проблемът никак не е за подценяване.
Най-засегнати са хората на средна и в напреднала възраст,
когато обикновено се развиват класическите симптоми на атеросклерозата, уточнява доц. Петков. „Понякога е възможно плаката да не е толкова голяма. Често обаче по нея се появяват разязвяване или холестеролови вакуоли, които след като се отворят към кръвоносния съд, започват да отделят малки съсиреци и емболи, предизвикващи микроинсулти в мозъка. Това е причината в част от случайте плаката да е малка като размери, но болният да е прекарал вече няколко инсулта“, допълва специалистът.
Най-големият проблем, който срещат лекари и пациенти с каротидната стеноза е, че
заболяването протича безсимптомно,
тъй като стесняването на кръвоносния съд става бавно и постепенно, в рамките на години. Много често се случва малки съсиречета да попаднат в мозъка и да провокират оплаквания, но за кратко. Тогава обикновено болният получава т. нар. транзиторни исхемични атаки или симптоми, подобни на инсулт – започва по-трудно да говори, оплаква се от изтръпвания на ръцете и краката, наблюдава се нарушение на лицевата мускулатура, но всичко това отшумява за по-малко от 24 часа. Това обаче не означава пациентът да си остане вкъщи. Консултация със специалист е необходима, защото за опитния лекар тези симптоми са
сигнал за стеснение на каротидните артерии.
„Именно поради липсата на симптоматика се счита, че пациентите, които трябва да се наблюдават, са всички болни с клинични изяви на атеросклероза. Това включва и всички хора с диагностицирана исхемична болест на сърцето. На тях задължително трябва да се направи ултразвук на каротидните артерии”, категоричен е доц. Петков. През задължително ултразвуково изследване трябва да минават и хората с хронична артериална недостатъчност (с некрози и гангрени), болните с аневризми на аортата, както и пациентите с диабет, тъй като той провокира изменения на кръвоносните съдове.
Липсата на оплаквания не означава, че няма заболяване,
предупреждава специалистът. Профилактиката е необходима и важна, за да се предотвратят бъдещи проблеми и по-сериозни състояния, казва доц. Петков.
„При нас в болница „Тракия”, на всеки пациент, който постъпва със симптоми на атеросклероза, задължително се прави доплер на каротидните артерии. Но това не навсякъде е практика. Най-често първо се отива при невролог, заради неврологичната симптоматика. При съмнения за каротидна стеноза той трябва да ги насочи или към специалист, който се занимава с утразвукова диагностика или към съдовите хирурзи и ангиолозите, които трябва да диагностицират проблема и да вземат решение за последващо поведение – медикаментозна терапия, операция или стентиране”, споделя доц. Петков.
Каротидната стеноза обикновено се лекува по три начина. Първият е медикаментозен и той се прилага, когато стенозата е малка. На пациентите се изписва антиагрегант – медикамент, който пречи на кръвните клетки да залепват по разязвената плака. Много често терапията включва и лекарство, което понижава холестерола.
Когато стенозата е над определени проценти, което най-добре се установява чрез ангиография, лечението се извършва чрез
хирургични или ендоваскуларни интервенции.
Пациентите или се подлагат на операция (т. нар. каротидна ендартеректомия), или се извършва стентиране на каротидната артерия. И двата подхода решават проблема с каротидната стеноза, но кой от тях ще бъде предпочетен, зависи от индивидуалните показания на всеки отделен пациент.
При отворената хирургия се прави малък разрез на кръвоносните съдове точно там, където е плаката, за да може тя да се отсрани. На същото място се поставя леко разширение („пач“), чиято задача е да предотврати развитието на нова стеноза. По време на операцията се използва т. нар. кародитен шънт – специално устройство, през което кръвта продължава да циркулира към мозъка и да подхранва тъканите. При стентиране най-често през достъп в бедрената артерия със специални катетри и водачи се достига до сънната артерия, в която се поставя стент.
Профилактиката включва профилактика на атеросклерозата.
Това означава край на тютюнопушенето, въвеждането на добри хранителни навици и редовна двигателна активност, които да преборят затлъстяването. Този начин на живот обаче трябва да продължи и след „излекуването” на каротидна стеноза, защото лошите навици винаги могат да върнат заболяването. „Много е важно да се отбележи, че резултатите от отворената хирургия и стентирането са добри, тъй като пациентът престава да бъде болен. Той се връща към нормалния си начин на живот, но това не означава да спре да се грижи за здравето си”, съветва доц. Петков.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/