Състраданието лекува диабета

Състраданието лекува диабета
Имаме всички медикаменти, но губим връзката си с пациентите, казва проф. Жулиета Геренова
Състраданието лекува диабета
Имаме всички медикаменти, но губим връзката си с пациентите, казва проф. Жулиета Геренова

Диабетът е едно от най-социално значимите заболявания на нашето съвремие. Едва ли има семейство, в което поне един негов член да не е бил засегнат от този проблем. Благодарение на напредъка в медицината и грижите на специалистите, животът на хората с диабет е пълноценен. Тази година Световният ден за борба с диабета – 14 ноември, е посветен на жените и правото им на щастливо бъдеще. Затова clinica.bg реши да ви разкаже повече за тях – специалистите по ендокринология, които дават шанса за живот, за медицинските сестри, които им помагат, за майките, сестрите и съпругите с диабет, които посрещат всеки нов ден, смело опитомили това състояние. Пордицата продължава с проф. Жулиета Геренова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Стара Загора.

Състраданието. Това е червената линия, която преминава през целия живот на проф. Геренова. Състраданието към хората, които имат нужда от помощ, я насочва към лекарската професия. Отново то я кара да работи по 12 часа на ден – в клиниката, при обучението на пациентите, в непрекъснатия пряк контакт с болните хора. И така вече повече от 30 години.

Завършва френската езикова гимназия в Стара Загора с отличен, като любим предмет й е литературата. Чете много, прави го и днес във всяка свободна минута. Споделя, че за избора на професия особена роля има „Спасителя в ръжта“ на Селинджър. „Предполагам, че си спомняте Холдън, спасителят на децата, които играят в полето с цъфнала ръж, засята на ръба на пропаст и ги пази да не паднат в нея. Моята асоциация беше с лекаря, който се грижи за живота и здравето на другите. Знаете, човек вижда в литературата това, което иска“, усмихва се проф. Геренова. И допълва: „За мен

 

лекарската професия на първо място е състрадание към човека,

 

на когото можеш да помогнеш. Това е професията, която те кара да се чувстваш изключително свободен. Лекарят е една свободна личност във всички общества. Никой не може да ти каже как да постъпиш, как да лекуваш. Решението е лично твое“.

Изборът на специалност обаче става случайно. Първият интерес на току-що завършилата лекарка е насочен към интензивната медицина, защото „там нещата се случват бързо“.

Но след като навлиза в дебрите на ендокринологията, разбира, че тук също има

спешни случаи – коматозни състояния, хипогликемии… И освен това, за останалите пациенти е нужно да обмислиш диагнозата, да съпоставяш, да правиш връзки, да анализираш. Така поспетенно се влюбва в тази специалност. „Мисля, че ако трябва днес да започна отначало, колкото и да е трудно, колкото и проблеми да имаме, сигурно пак ще направя същата крачка“, убедена е проф. Геренова. Смята, че това е професия за жени, точно защото те могат да бъдат много по-съпричастни към болката на хората. „В ендокринологията нашите пациенти са с хронични заболявания и се привързват към своя лекар. Ако той е жена, контактът се осъществява много по-лесно“, казва специалистът.

Допълва, че след като наблюдава години наред един пациент, постепенно стават приятели. А това означава и доверие, което пък е много важно за добрия контрол на болестта. В най-голяма степен близостта между медиците и болните е от значение при хората с диабет. „В диабетологията е много важна връзката лекар-пациент, ако ние не успеем да се справим с това, нещо все ще ни убягва. В днешно време в нашата област има най-много иновации, голяма палитра от нови медикаменти, нови молекули, които стигат чрез пазара до нас.

 

Но загуби ли се връзката между лекаря и пациента,

 

тогава нещата стават трудни. Иначе не би трябвало да има невъзможни неща“, казва специалистът.

Според проф. Геренова броят на пациентите с диабет у нас расте, защото вече имаме много добра диагностика и с нея се диагностицират рано много повече хора, засегнати от страданието. Освен това както в света, така и в България, се провеждат скринингови програми. Разбира се, за нарастване на заболеваемостта роля играе най-вече промяната в начина на живот на хората. В цивилизованите общества все по-малко време се отделя за спорт, за разходки сред природата. Значение има и нездравословното хранене, затлъстяването. Затова специалистът препоръчва повече движение и по-правилно хранене, за да се избегне заболяването.

„Когато болестта вече е факт, най-важно е обучението на пациентите“ – категорична е проф. Геренова. – Това е заболяване, при което ако липсва съдействие и участие от страна на болния, нищо не може да се случи. Нашето място е именно в това обучение“, казва лекарката. Тя е убедена, че цифровизацията и електронизацията на всичко през последните години отделя медиците от диабетно болните.

 

Медицинските сестри и лекарите непрекъснато са пред компютъра

 

и все по-малко време им остава за пряк контакт с пациентите. „Но пак казвам – имаме прекрасни медикаменти, имаме достъп до всичко, което се използва навсякъде по света, обучаваме пациентите и постигаме много добър контрол на заболяването“, подчертава специалистът. Споделя, че основна грешка при лечението е липсата на придържане към предписаното лечение от страна на пациента. „Приемам това за наш пропуск, защото не сме успели добре да обясним, добре да мотивираме болния, за да имаме едно сравнително добро участие от страна на пациента. Смятам, че там е разковничето“, коментира професорът.

Проф. Геренова припомня, че диабетът е прогресиращо заболяване и в цял свят има един определен процент от пациенти, които не успяват да постигнат пълен контрол на кръвната захар и идват усложненията. А те са много тревожни – диабетно стъпало, диабетна ретинопатия… „Важен е самият фон, на който се развива аболяването, затова вече се говори за

индивидуализиран подход, мултицентричен подход.

 

Понякога това, което изглежда недобре компенсиран диабет, за пациент с много рискови усложнения, на практика можем да го приемем за добър за него контрол“, казва лекарката. И пояснява: „България е страна с добра здравна мрежа, с добра социална система и единици са хората, които не са обхванати в нея. На практика такива са неосигурените или няколко случая през годините, които са били в запуснато състояние. Иначе смятам, че добре се грижим за нашите пациенти. Усложнения винаги ще има, защото все още не е намерена панацея, за да се спре този порочен кръг на нарушенията в метаболизма. Лекарите са наясно с тях. Например, нарушенията в липидния профил атакуват кръвоносния съд, атакуват жизнено-важни органи и това не може изцяло да се прекъсне. За жалост има още много какво да се желае в цялостното лечение на заболяването“.

Разказва, че в развитието й в професионалната област много са й помогнали специализациите във Франция и Белгия. „Бях в много добри школи като продължавам да поддържам връзка с колегите. Това беше шанс за мен, защото ми помогна да си „сверя часовника“. Първата ми публикация беше съвместно с лекарите от болницата в Монпелие и там се зароди отношението ми към науката. Сега с удоволствие работя в тази сфера“, обяснява проф. Геренова. Въпреки това не се изкушава да отиде на работа в чужбина, защото е сигурна –

 

човек си тежи на мястото в собствената си родина.

 

„Тук давам повече, но и повече получавам от пациентите, така че не съжалявам“, споделя тя.

Казва, че работният й ден често завършва късно вечерта и когато се прибере вкъщи, просто затваря вратата и си ляга. Няма сили за нищо. Защото освен работата в клиниката и с пациентите, е преподавател и в Медицинския факултет на университета в Стара Загора. Обича да обучава студентите, да предава опита си, защото е убедена – в тях е бъдещето. И се надява те също да изберат да останат в България, да лекуват нашите майки, бащи, братя и сестри. „Аз си обичам професията, контакта с пациентите. Обичам научната работа. Чувствам се удовлетворена, защото не познавам думата „скука“, казва проф. Геренова.

Според нея, въпреки натоварения ден, човек трябва да търси баланс между професионалния и личния живот. Да внимава да не се стигне до бърнаут, до прегаряне, защото това пречи на всеки да се чувства пълноценен и щастлив.

„Когато усетиш подсъзнателно, че може да настъпи такъв момент, оставяш всичко и търсиш вариант за разтоварване. Всеки го прави по различен начин. Аз обичам да плувам, да шофирам, да се разхождам в парка, да се шляя из града, да контактувам с хора, които са извън нашата професия. Това ме обогатява. Така си почивам“, споделя лекарката. Радва се, че основният принцип в нейното семейство е да се подкрепят за всичко. Това внася спокойствие в живота й.

Автор: Лиляна ЛАМБЕВА

Източник: https://clinica.bg/

 

Leave a Reply