Депресията дебне най -вече работещите хора | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, август 24, 2019
Вие сте тук: Home » Анализи » Депресията дебне най -вече работещите хора
  • Последвайте ни:!

Депресията дебне най -вече работещите хора 

Депресията дебне най -вече работещите хора

Тя има много лица, ако имате учестен пулс, стягане в гърдите или ви боли корема, е възможно да чука на вратата ви, казва д-р Захари Зарков

Психичните проблеми се превръщат във се по-голям проблем за всеки човек в забързаното му ежедневие. Затова всяка година те са във фокуса на световното внимание през месец октомври, когато отбелязваме и денят посветен на борбата с тях. Има ли бум на депресията, какви са симптомите, как можем сами да си помогнем, попитахме д-р Захари Зарков. Той е началник на отдела по психично здраве в Националния център по обществено здраве и анализи.

През последните години изглежда, че психичните разстройства зачестяват и има бум, но това е само привидно, просто сега се правят много изследвания, а преди години не е било така. Така че увеличение няма, просто направихме моментна фотография на психичния статус на населението, казва д-р Захари Зарков.

Депресията, тревожните разстройства, злоупотребата с алкохол, вещества и разстройствата в контрола над импулсите са четирите групи чести психични разстройства. Важно е да се знае, че те са обратими и човек може да се върне към нормалното си състояние.

В последно време се спекулира с депресията,

хората така формулират всяка своя подтиснатост. Депресията стана социално приемлива като термин, защото смятат, че е по- дискредитиращо някой да каже „Аз съм паникьосан“, обяснява специалистът. Ако човек е подтиснат, защото е загубил свой близък, или пък е притеснен, защото е преживял някаква житейска трудност, то това е нормална реакция на скръб, но не е депресия, която е болест.

Тя се обостря през преходните сезони по ред причини, например намаленото слънцегреене, понижената температура и др. оказват влияние върху т.нар.циркадни ритми на човек – сън, бодърствуване, ранно ставане, смяната на часовете през зимния период. Но сезоните не са сред най-важните причини за депресията.

Стресът, плюс генетичната предразположеност, са причини за честите психични разстройства, казва д-р Зарков. Стресът е отключващ фактор, а генетичната предразположеност е теренът за отключване на паника, депресия, алкохолизъм.

Честите психични разстройства се наричат реакции на стрес

Депресиите се появяват най-често при работещите хора, казва д-р Зарков. Затова най-важната профилактика е повишаването на здравната култура и знанието, че имаме здравословен проблем. Безсънието и напрежението не трябва да се прикриват или тушират с алкохол, а да се потърси квалифицирана помощ.

Депресията има много лица и ако сте с учестен пулс, стягане в гърдите или ви боли корема, е възможно да развивате синдрома на тъгата. За съжаление само 20% от хората в България, които са имали нужда от помощ, са я получили. Само 16 % посредством своето джипи, което правилно е диагностицирало депресивните симптоми. Процентната разлика е в полза на нетрадиционни методи. Само 5% пък са се обърнали за съдействие към психиатър, изрежда специалистът, а компетентният психолог може да е много полезен в превенцията.

Центърът по обществено здраве има онлайн платформа за обучение

как да се предпазват хората от депресия, тревожност и суицидно поведение. Всеки може да влезе в платформата, да се регистрира и да премине това обучение. Жалко е, че в България все още не се работи достатъчно много по превенцията, но пък всички наблягат на лечението, казва лекарят. А то е скъпо и понякога доста закъсняло. Тази тенденция е много опасна за цялото ни общество.

Ако почувствате, че имате безсъние, тревожност, липса на апетит, отслабвате, липса на енергия в продължение на две седмици, то веднага потърсете лекар. За границите ви на търпимост към стреса е важно да се изследвате при психотерапевт по ваша инициатива.

Работодателите трябва да знаят, че, ако прегорят най-добрите им

работници, ще им паднат печалбите, казва още д-р Зарков. И ако те не си дават сметка за това, жалко. В западните общества отдавна усилено се работи по този въпрос, организират се общи обучения с трудови психолози и т.н. Време е да вземат пример от тях. Според него обаче обществото ни не изпълнява функциите си, затова е толкова трудно да е помощник за конкретния човек, изпаднал в беда. У нас личнофамилните кръгове са активните помощници в такива ситуации, но най-важното е да сме сензитивни за психичното си здраве, категоричен е специалистът.

Автор: Аделина Делийска

Източник: https://clinica.bg/

Добавете коментар