Вируси и инфекции. Травматизъм – наранявания и счупвания. Стрес и преумора. Това са най-големите заплахи, които дебнат малчуганите в училище. Как можем да предпазим децата си от тях? И има ли режим, който да ги поддържа здрави и тонизирани, въпреки натоварването в училище? Попитахме педиатъра д-р Веселина Димова, която завежда Детското отделение на старозагорската болница „Тракия“.
Стресът е един от основните фактори, които разболяват децата ни в училище, признава д-р Веселина Димова. Опитът й като педиатър показва, че много от малчуганите не издържат на напрежението в клас. За него са виновни не само претоварените училищни програми, а и свръхамбициозните родители, не крие д-р Димова. Всяко дете реагира различно на стреса – някои стават свити и мълчаливи, други – разсеяни и буйни, споделя специалистът от болница „Тракия“. Освен депресии обаче, стресът в училище „отключва“ и диагнози като
мигрена, гастрит, високо кръвно, диабет
и заболявания на щитовидната жлеза. За ендокринните и метаболитни проблеми фактор са и лошото хранене на малчуганите, недостигът на сън и на игри навън, уточнява д-р Димова.
Какъв трябва да е режимът на детето, за да не става мишена на стреса и болестите? На първо място, е важно да го има. Добре е учениците да си лягат по едно и също време – най-късно до 22 часа, препоръчва педиатърът. И да имат достатъчно време за сън. За децата до 4-ти клас това значи около 10-11 часа дневно. В прогимназията трябва да се спи по 10 часа, а на тийнейджърите след 15 години са необходими поне 9 часа, обяснява д-р Димова. „Режимът създава чувство за сигурност, увереност, с него се избягва и стресът. Чувството за хаос обърква децата“, категорична е педиатърката.
Безкрайното залягане над учебниците също може да изтормози малчуганите. „В училище са достатъчно заети, затова трябва да имат време за почивка у дома“, подчертава д-р Димова. За най-малките ученици се препоръчва да отделят на домашните не повече от час. Натоварването трябва да се увеличава постепенно, като за най-големите се допускат не повече от 4 часа самоподготовка, обяснява педиатърът. Изключително полезно за концентрацията на децата е
да се редуват умствено с физическо натоварване и релакс
„Затова трябва да има почивки между уроците, разходки и спорт, слушане на музика“, казва д-р Димова.
Добрата диета е другата „застраховка“ на малчуганите срещу болестите и преумората. Учениците трябва да хапват по 5 пъти на ден, категорична е педиатърката от „Тракия“. Калорийните им нужди са различни – докато за по-малките стигат 1 800 ккал, тийнейджърите, чиито хормони бушуват, трябва да приемат около 2 700 ккал. Зеленчуците и плодовете в менюто им трябва да са поне 400 г, а млечните продукти – задължителни „гости“ на трапезата всеки ден. Закуската, очаквано, е ключова – най-добре е денят на малчуганите да започне със сандвич с месо, сирене или пастет. Около 10 ч д-р Димова препоръчва междинно хранене, което може да е и плод. На обяд децата трябва да хапват месо, най-добре с пълнозърнест хляб – за повече фибри, и хубава салата. Следобед, около 16 часа, могат да залъжат глада с бисквита или отново с плод. Вечерята, досущ като при възрастните, трябва да е по-лека –
кисело мляко, зеленчуково ястие или пък риба
„Правилното хранене е въпрос на възпитание. Много е трудно детето да устои на лъскавите опаковки, газираните напитки и соковете с консерванти, ако няма пример у дома и вътрешна мотивация“, признава д-р Димова. На фона на епидемията от затлъстяване сред децата обаче, родителите трябва да съумеят да опазят децата си от заплахата на лошите храни. „Това трябва да стане от ранна детска възраст. Храненето да е ритуал – да става само на масата, без гонене из цялата къща или пред телевизора, без купуването на случайни храни“, убедена е педиатърката.
Ако децата спазват добър режим на хранене, почивка и учене, не би трябвало лесно да стават жертва на болести, казва д-р Димова. И признава, че в навечерието на 15 септември е малко късно да се сещаме, че трябва да подсилим малчугана за срещата с вирусите и инфекциите из училищните коридори. „Закаляването е особено важно, но трябва да започне от 1-вата година на детето и да мислим за него целогодишно“, напомня специалистът от болница „Тракия“. Хубавата храна, умереният спорт и добрият сън косвено подсилват имунната система, допълва д-р Димова. Разбира се, при някои деца – като тези с бронхиална астма, може да има нужда от приема на препарати, насочени към профилактика на респираторните инфекциии от септември до ноември. Освен познатите медикаменти, които се приемат по схема, малчуганите могат да се подсилват и с
препарати с ехинацея, котешки нокът и бъз
За децата с по-крехко здраве педиатърът препоръчва и поставянето на противогрипна ваксина. А за останалите – по-малко „експерименти“ в сезона на вирусите. „Щом киха, кашля или вдига температура – дори да е за ден, детето трябва да остане у дома. Не е нужно да чакаме да се обяви епидемия, за да се паникьосаме. Който е болен, да остане вкъщи. Само така има някаква гаранция, че няма да се влоши и да зарази другите. Няма безобидни инфекции – днес е хрема, утре – пневмония“, предупреждава д-р Веселина Димова.
Автор: Лора Симеонова
Източник: https://clinica.bg/