Болестта на Паркинсон настъпва между 20 и 50 г. - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, ноември 20, 2017
Вие сте тук: Home » Анализи » Болестта на Паркинсон настъпва между 20 и 50 г.
  • Последвайте ни:!

Болестта на Паркинсон настъпва между 20 и 50 г. 

Болестта на Паркинсон напредва бавно, но осакатява сигурноБолестта на Паркинсон представлява хронично невродегенеративно заболяване, чиито симптоми се развиват бавно и постепенно. За първи път състоянието е подробно описано през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон, който става и негов “кръстник”. Представлява дегенеративен процес в структура от средния мозък – т. нар. субстанция нигра, черно вещество, наречено така заради цвета на изграждащите го  неврони. Заради увреждането на клетките, произвеждащи допамин, намалява и възможността за регулиране на движенията. Освен на владеенето на тялото, дефицитът на този невротрансмитер оказва влияние и на някои когнитивни процеси, свързани с емоциите, паметта и други. Нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния.

По данни на Американската асоциация на болните от Паркинсон с болестта живеят около 10 млн. души в целия свят. В България диагностицираните са между 12 000 и 13 000 души. По-често от Паркинсон заболяват мъжете. Все още етиологията на заболяването е неизвестна. Смята се, че то е причинено от комбинация от генетично предразположение и фактори на околната среда.

Най-често се открива на около 60-годишна възраст. В малка част от случаите – 5-10%, болестта се диагностицира между 20- и 50-годишна възраст. Хората живеят години със заболяването, преди да се развият симптомите. Сред първата група на промените, които могат да подскажат за болестта, са тремор, т.е. треперене на пръстите на ръцете, промени в почерка, забавеност на движенията, промени в походката, стегнатост на мускулите и др.

Основните симптоми, несвързани с физически проблеми, са промяна в настроенията, раздразнителност, депресивни състояния, проблеми с концентрацията, трудности със съня и др.
Поради хроничния характер на паркинсона, пълно лечение на болестта няма. С правилна диагноза и терапевтичен подход обаче животът на болния и неговите близки може да бъде значително облекчен. Допълнителни грижи като специален режим на хранене и физически упражнения също биха могли да спомогнат за подобрение на състоянието на човек с тази диагноза. Заболяването на практика засяга и променя живота не само на конкретния човек, при който е открит паркинсон, но и на неговите близки. Затова и тяхната помощ е от ключово значение.

Как да разпознаем болестта?

Един от ключовите белези на паркинсон е тремор или треперене на крайник. Подобен проблем може да е знак и за друго заболяване, но когато се изяви при покой на тялото, обикновено насочва към тази диагноза. Типичен тремор е треперенето на едната ръка или крак, като впоследствие се разпространява двустранно. Треперенето може да се прояви и в други части на тялото като устните, езика или брадичката. Треморът е сред най-характерните симптоми и се проявява при близо 70% от болните, но има група пациенти, при които заболяването протича без неговото наличие. Треперенето се появява при стрес, по-голяма възбуда и вълнение. Някои хора с болест на Паркинсон могат да изпитват усещане за вътрешен тремор, което е незабележимо за останалите.

Друг характерен симптом е усещането за стегнатост на мускулите, или мускулна ригидност. Болният усеща скованост в тялото и чувство, че краката му са “заковани за пода”. Губи се и чувството за равновесие, което повлиява на цялостната стойка на тялото и може да създаде риск от контузии и наранявания.

Наблюдава се цялостно забавяне на движенията, или брадикинезия. Обикновени физически действия като ходене, изкачване и слизане по стълби, както и движения, свързани с личната хигиена – миене на зъби и сресване, започват да изискват  повече усилия и време. Болният започва да върви с по-ситни и бавни стъпки, променя се стойката му.

Брадикинезията не се проявява с еднаква сила и интензитет през цялото време и в този смисъл може да е по-видимо изразена при едни движения, а при други не.

Сред моторните симптоми са нарушения в речта, отслабване на силата на гласа, а при по-напредналата фаза на заболяването – забързване  на говора, съпътствано със сливане на думи и “заваляне”. Възможно е да се наблюдават проблеми с преглъщането, което да води до изтичане на слюнка. При някои от болните от Паркинсон се наблюдава и т. нар. акатизия –  състояние, което се характеризира с чувство за нервност, желание за постоянно движение и невъзможност за стоене в седнало положение – при седене болният има желание за непрекъснато поклащане и люлеене на краката или кръстосването им.

Паркинсон повлиява цялостно на автоматизма на движенията, като засяга несъзнателните движения – мигане, усмихване и жестикулация. Променя се и физиономията, лицето може да придобие т. нар. масковидно изражение –  втренчен поглед,  равнодушие и апатия. Почеркът също се изменя, става по-дребен.
Сексуалната дисфункция е друг проблем на болните от паркинсон.

Немоторни симптоми 

Немоторните белези са когнитивни проблеми – промяна в настроението, апатия, чувство за безпокойство и тревожност, понякога пристъпи на раздразнение и гняв. Може да се развие и депресия. Намалената памет и възможност за концентрация, както и липсата на енергия също попадат в тази група симптоми на заболяването. Другите сигнални знаци са проблеми със съня, с кожата, нарушения на стомашно-чревния тракт – запек или “изпускане”, обилно изпотяване, гласът става по-тих, губи се обоняние.

При всеки паркинсоник симптомите се изявяват с различна сила и зависят не само от хода на болестта, но и от индивидуалното му състояние.

Нови терапии

Съществуват различни терапии, прилагани при болест на Паркинсон, които зависят пряко от степента на развитието на симптоматиката. В ранните стадии моторните симптоми се контролират сравнително ефективно от антипаркинсонови медикаменти, приемани през устата. С напредването на болестта, моторните симптоми, които се явяват сериозна пречка за ежедневието на пациентите, все по-трудно се повлияват от конвенционалните медикаменти. Тогава е препоръчително да се премине към модерните терапии на паркинсон, които вкючват интестинален гел, апоморфин (инжектиране/интравенозна инфузия) и дълбока мозъчна стимулация (ДМС). Националната здравноосигурителна каса поема изцяло лечението с помпените (инфузионните) терапии като помпа с интестинален гел и апоморфин. Те са свързани с прилагането на леводопа заместителна терапия. Дълбоката мозъчна стимулация представлява сериозна хирургична интервенция, при която в мозъка се имплантират електроди, действащи на принципа на байпаса. Тя обаче все още се заплаща напълно от пациентите.
Повече за симптомите на паркинсон и методите за лечение на болестта, можете да видите на www.parkinson.bg.

Източник: http://zdrave.to

Подобни публикации:

Добавете коментар