Кръводаряването в България - все още в плен на проблеми и черен пазар - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, септември 21, 2017
Вие сте тук: Home » Публикации » Кръводаряването в България – все още в плен на проблеми и черен пазар
  • Последвайте ни:!

Кръводаряването в България – все още в плен на проблеми и черен пазар 

Кръводаряването в България - все още в плен на проблеми и черен пазарСистемата на организация на кръводаряване у нас наскоро влезе във фокуса на обществено внимание. Поводът бе абсурдният факт, че Националният център по трансфузионна хематология (НЦТХ) не работи през почивните дни, което на практика е най-подходящото време за доброволно кръводаряване, стига разбира се то да не се налага по спешност. Това, което последва, бе отстраняване на директора на центъра и обявяване на конкурс за нов. Междувременно, на пресконференция здравният министър проф. Николай Петров посочи, че доклад, разглеждащ работата на структуратае засякъл тежки нарушения в него, и дори намекна, че по случая може да бъде сезирана прокуратурата. Какви са те, все още не е обявено. Факт е обаче, че последва заповед на МЗ към кръвните центрове, от която ставаше ясно, че отпада ограничението за кръводаряване само в областите, където се намират и нуждаещите се пациенти.

Всички тези факти, съчетани с продължаващият черен пазар за кръв у нас, разкриват сериозните проблеми, свързани с кръводаряването в България, които стоят нерешени от години. Какво още е нужно, за да останат те в миналото, попитахме председателя на Българската организация по доброволно кръводаряване (БОДК) Стефка Попова. В БОДК в момента има над 1500 активни кръводарители, които помагат на стотици нуждаещи се хора.

„За съжаление броят на кръводарителите в България е недостатъчен. Още по-малък е този на доброволните, които са средно 25% от всички. Останалите 75% са или хора, които даряват за свой близък, или такива, на които е било платено“, отбеляза тя. В същото време, нуждаещите се от кръводаряване пациенти в страната всекидневно са средно 600 души.

Попова коментира и заповедта на здравния министър, според която кръвните центрове, както и болниците, в които има отделения по трансфузионна хематология, не трябва да връщат хора, изявили желание да дарят кръв за пациент, хоспитализиран в лечебно заведение извън територията на съответния център. Според нея тя е закъсняла и несъответстваща на ситуацията в страната. „Кръвните центрове бяха буквално в ступор след тази заповед, защото липсваше яснота как точно да я изпълняват“, заяви тя, като уточни, че са липсвали указания, свързани с процеса. В резултат по думите й част от центровете негласно са признали, че няма да я спазват. „В повечето кръвни центрове наши кръводарители са били връщани, когато са искали да дарят за пациент в друг град, и то след заповедта“, посочи тя.

„Проблемите на кръводаряването в България са множество и не се решават само с издаването на една заповед. Крайно време е и е много важно да се започне едно по-задълбочено разглеждане на цялостната система и решаването на проблемите в дълбочина“, категорична бе председателят на БОДК. Според нея е нужна коренна промяна както в отношението на държавата, така и на хората. „За да се превъзпитат хората в това отношение са нужни конкретни стъпки, които да информират, които да покажат, че е важно, които да улеснят“, изтъкна Попова. „Това беше и причината за създаването на нашата организация преди седем години – наши близки имаха нужда от кръв и тогава разбрахме, че тази система не работи. Решихме, че нещо трябва да се направи, а не всеки да се спасява поединично“, припомни тя. За съжаление към днешна дата ситуацията не е особено променена.

Попова не пропусна и темата за черния пазар на кръв у нас. „Той продължава да съществува – кръвните центрове се правят, че такъв проблем няма. Районното управление на полицията непосредствено до националния кръвен център също се прави, че не го вижда. Институциите, които отговарят за решаване на проблема – също“, коментира тя. „Най-честият отговор, който получаваме, когато заговорим по въпроса, е – Какво искате, ако и тези хора спрат да кръводаряват, съвсем няма да има кръв в България“, допълни тя. „Изводът е, че положението се закърпва чрез едни незаконни търгаши на кръв“, заяви в тази връзка Попова.

Тя допълни, че е крайно време да се начертае национална политика по отношение на кръводаряването, както и да се вземе опитът на другите страни.

Малко факти за кръводаряването (Източник НЦТХ):

  • Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да стане дарител.
  • Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.
  • Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено – за 3-4 седмици.
  • Кръводарителят дарява 450 мл. кръв.  Всички консумативи, които се използват по време на кръводаряването са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Не съществува никаква възможност от заразяване със СПИН или друга инфекция, предавана по кръвен път.
  • Кръводаряването е полезно. То стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма.

Източник: http://www.zdrave.net

Подобни публикации:

Добавете коментар