Има светлина в тунела за „Проклятието Алцхаймер“

– Проф. Трайков, какво представлява Болестта на Алцхаймер, какви са причините за появата й?

– Болестта на Алцхаймер е представител на една голяма група от дегенеративни заболявания. За съжаление, 1/3 от всички неврологични болести са такива. Още по-неприятното е, че първата и основна характеристика на невродегенеративните болести е фактът, че етиологията не е известна в световен мащаб, което прави неврологията една от най-фрустриращите специалности. Всички лекари обичаме да лекуваме пациенти, на които знаем точната диагноза и точното лечение. Още по-добре е, ако терапевтичният ефект идва най-късно до 10-15 дни. В неврологията обаче при 1/3 от заболяванията причините не са ясни, което означава и липса на трайно етиологично лечение. Така че, с пациентите ставаме познати за цял живот. Такава е Паркинсоновата болест, такива са болестта на Алцхаймер, на Пик, такава е Латералната амиотрофична склероза. Това са диагнози, за които имаме предимно симптоматично лечение.

– Каква е разликата между Алцхаймер и т. нар. старческа деменция?

– Няма старческа или сенилна деменция. Това понятие се използва в немедицинските среди. След 60-годишна възраст заболеваемостта от деменция рязко скача. Преди 50 г. болестта на Алцхаймер е казуистика, а между 50 и 60 години боледуват не повече от 3% от хората. От 60 до 80 години процентите стават 30. Защо изведнъж в 21 век се заговори за деменция? Ами, защото се удължи животът на хората! И вече се знае, че това ще се превърне в голям проблем за развитите страни, защото знаете, че там средната продължителност на живота е над 82 години. И става, както казват китайците – борим се за дълъг живот, но много се страхуваме от старостта. Случаите с деменциите са точно такива. Борбата с кардиологичните страдания постигна невероятен успех, включително и в България. Намалява рязко смъртността, всички тези хора живеят до 80-90, дори 100 години. Родените днес имат реална възможност да празнуват 100-ния си рожден ден. Говорим за непрекъснатото завоюване на терена на дълголетието в борбата с другите болести. По същия начин стои въпросът с онкологичните заболявания, но, за съжаление, това не важи в неврологията.

– Искате да кажете, че човечеството ще живее в добро здраве, но в безпаметност?

– Ето това се превърна в едно от най-големите предизвикателства на съвремието. Затова е толкова голям интересът към тези заболявания. Някой ще каже – защо едно време не говорехме толкова често за Алцхаймер, а сега го правим, да не би да има епидемия? Не, няма епидемия, заболяването не е заразно, но просто честотата му е много по-голяма в третата възраст, особено след 80 години. Това е.

– Добре, а каква е разликата между Алцхаймер и съдовите деменции, след като и при двете постепенно се губи паметта и способността за самостоятелно обслужване?

– Разликата е голяма. Те не започват по еднакъв начин, не е еднакво и развитието им. Истината е, че в късната фаза почти не се различават – хората достигат до тежка невъзможност самостоятелно да съществуват, но ако има кой да се грижи за тях, могат да живеят дълго. Болните не умират от деменцията, те си отиват с нея. Обикновено умират от уринарни инфекции или от рани, защото се залежават. Болестта на Алцхаймер е една чисто мозъчна болест. Когато говорим за съдовата деменция, трябва да кажем, че тя не започва с класическия вариант – забравяне. Тя започва с малко по-други симптоми. Второ, обикновено е на фона на изключително неглижирани съдови рискови фактори. За мозъка на първо място най-тежкият рисков фактор е недобре лекуваното кръвно налягане. Артериалната хипертония е първият голям бич за мозъка, изключително тежък. Вторият голям бич е дислипидемията, високият холестерол. След което се нареждат всички останали – диабет, тютюнопушене. Изключително погрешно е, че пушенето било протективен фактор за Алцхаймер. То има малко протективна роля единствено за болестта на Паркинсон, но не и за Алцхаймер. Така че, при съдовата деменция на първо място изпъкват съдовите фактори. Когато те са неглижирани обаче, примерно една нелекувана хипертония, би могла при Алцхаймер, който е в зародиш, да го прояви по-рано. Разликата е в това, че при чисто съдовата деменция, когато овладеем рисковите фактори и добавим медикаментозно лечение, има голям шанс да постигнем един по-добър резултат. При Алцхаймера това няма да се случи.

– Има ли данни за подмладяване на Алцхаймер?

– Не, няма подмладяване. Просто се научихме да го откриваме по-рано. Диагностиката става по два основни начина. Има един комплекс от изследвания, които задължително трябва да бъдат направени, за да сложим трайната диагноза. В него влизат невропсихологично изследване с тестове, скенер или магнитен резонанс и лумбална пункция. Тези три неща, сложени заедно, увеличават диагностичната сигурност на 96% – нещо, което беше научна фантастика само до преди 7-8 години. Затова и за най-сигурната диагноза преди се казваше вероятна. Разбира се, не се започва с пункцията, а с тестовете. Това трябва да се обясни както на лекарите, така и на цялото общество.

– Познават ли джипитата тези тестове?

– Правим обучителни кампании с общопрактикуващи лекари и невролози, защото битката за диагнозата е напълно загубена, ако не включим джипитата. В страните от Европа с деменции се занимават главно невролози, гериатри и психиатри. В България специалност гериатрия няма, а психиатрите се интересуват главно от по-напредналите стадии, когато поведенческите симптоми са по-чести. Така че, към началните фази и ранната диагностика проявихме най-голям интерес невролозите. Специалистите в Европа за определен период бяха решили, че ще се справят сами, но първите симптоми се появяват при семейните лекари. Ако те не са наясно, че и най-малкият знак на несправяне с ежедневните дейности, затруднение или усещане на несигурност при извършване на дейности, които довчера са били нещо съвсем естествено за вас, не бива да бъдат приписвани на ЕГН-то. Трябва да се вгледаме в тях и ако имаме и най-малките съмнения, да препратим пациента към специалист. Има хора, които са обучени много добре и познават спецификата на заболяването. Разработили сме дори едноминутни тестове за общопрактикуващите лекари, така че да могат да не си губят времето и бързо да напипат проблема. Освен това обикаляме страната и провеждаме т. нар. обучителни модули по места – за общопрактикуващи лекари, за специалисти, за психиатри, за психолози. Имаме и тримесечно обучение към Медицинския университет в София за топспециалисти от експертните центрове в страната по невропсихология и ранна диагностика на деменция. Така че, необходимостта от обучителни форми сме ги разработили за всички специалисти, които имат отношение към това заболяване.

– А как стои въпросът с пациентите. Те знаят ли кога да се обърнат за помощ към лекар?

– Информацията трябва да бъде разпространявана и сред пациентите. В това отношение нашият екип получи сериозно признание. Бяхме определени по линията на един голям европейски проект за хъб – център за разпространение на познанията в областта на деменциите за целия регион, като за целта се използват модулите, които ние сме разработили. Обикаляме с колеги от Германия, Австрия, Чехия целия регион. Направихме вече две училища – в Черна гора и в Румъния, предстои да отидем в Босна и на други места. Лидери сме и в друга европейска програма, касаеща ранната диагностика. Заедно с френски екип, изготвихме тестове за скрининг, като сега те са одобрени еталон за други държави. Необходимостта е тази – всеки един невролог или специалист би трябвало в момента, в който установи, че срещу него стои пациент в рискова възраст, да има едно наум. И ако има оплакване – по-забавена мисъл, по-голяма неувереност в справянето с ежедневните дейности, да му обърне необходимото внимание.

– Как помага ранната диагностика?

– Тя е изключително важна, ключова за развитието на заболяването. Дадохме си сметка, че е по-добре да стреснем малко хората, но да не пропускаме ранната фаза, тъй като всички въздействия дават много по-голям резултат, ако се започне в нея. Преди години, когато ваши колеги ме питаха по какво можем да разпознаем ранния Алцхаймер, аз казвах – по забравянето на близки събития. И това беше най-разпространеното становище. Оказва се, че когато човек започне да забравя случки от предния ден или седмица, това не е най-началният симптом. Новото разбиране е, че евентуалните първи симптоми, на които да обръщаме внимание извън паметта, са примерно, когато един възрастен човек започва да отбягва шумните събития, под предлог, че го уморяват. Това е белег, който трябва да се вземе предвид сериозно. Функцията на мозъка е да обработва информацията, която идва от околната среда. Това му е работата – да ни помогне да се ориентираме в околния свят и информацията да ни е полезна, за да оцелеем. Когато информацията идва от повече от един източник, каквато е многолюдната компания, тогава се затруднява превключването. Това не е нормално и не бива да го предписваме само на възрастта.

– Лечението само медикаментозно ли е?

– Не. Точно това са другите нови неща, които ще обясня сега. През последните 7-8 години не са разработени нови медикаменти за Алцхаймер и по тази причина ние стигнахме до една малка фрустрация. Напреднахме изключително много в диагностицирането и в момента се чудим какво да предложим на пациентите, тъй като радикалното лечение изостава. Но тук дойдоха на помощ 2-3 изследвания, които бяха публикувани миналата година и които много ни помогнаха. Те бяха проведени върху две групи хора над 60 години – едните абсолютно асимптомни, а вторите с много начални нарушения в когнитивните функции. Бяха наблюдавани огромен брой хора – по 4-5 хиляди в „отбор“. Двете основни групи бяха разделени още на две, като едните бяха оставени на предишния си начин на живот, а на другите се предлагаше многопрофилна дейност. Така едното проучване показа, че физическите упражнения имат изключително ефективна възможност да помогнат. Не някакъв специален бодибилдинг, а ходенето – четири разходки по един час на седмица имат изключително протективно действие. При Алцхаймер има един генетичен рисков фактор и ако сте носител на тази генетична модификация, рискът да заболеете се увеличава 12 пъти. Оказа се, че ако ходите 4 пъти седмично по 1 час, генетичният ви риск става равен на нула. Първият компонент е това – специална програма, неизискваща много сложна физическа дейност. Други проучвания показаха, че правилното хранене също има значение. Средиземноморската диета се оказа протективна за болестта – повече зехтин и ненаситени мазнини, повече риба. Друга програма показа, че умствената дейност е много важна. Това го знаем отдавна – мозъкът не се износва от употреба, затова им предложиха 4 сеанса седмично по един час умствени задачи, които не са трудни. Това са специални дейности, за които се знае, че мозъкът реагира на тях с пълна активност.

– Като кръстословици, ребуси?

– Не точно. Оказа се, че е достатъчно да се сменят вербалните с невербални задачи и мозъкът всеки път включва, все едно ще се случи някакво голямо събитие. Вкарвате го в режим на максимална работа. Нещо като да сменяте в един софтуер текстова с геометрична задача. Оказа се, че когато тези дейности се предложат накуп, процесите, които вече са започнали, се стабилизират, подобряват и всичко това се документира, включително с най-съвременните средства на невроизобразяването – скенер, магнитен резонанс.

– Тава дава ли шанс да се избегне „проклятието Алцхаймер“?

– Сега очакваме да излезе второ голямо европейско проучване и друго, което е само във Франция в същата посока. Смятаме, че фолиевата киселина, витамин Е, които могат да се предложат, подплатени с тази допълнителна мултифункционална програма, дава изключителна надежда, че ще можем да говорим за пръв път за профилактика на Алцхаймер. Трябва да отбележим, че ранната диагноза ни свърши и друга голяма работа. Знаете, че през последните години усилено се работи върху „ваксини“ за Алцхаймер. По неясни причини в един момент в клетката започват да се появява белтък, на който не му е там мястото и убива нервната клетка. Тази смърт води до симптоматиката. Сега вече е намерен принцип да се развиват антитела, които блокират образуването на белтък още в началния стадий, прихващат го и той не може да навреди на клетката. Затова казвам „ваксина“, защото те са пасивни антитела, които са разработени върху животински модели и след това се инжектират на човек. На този принцип е основано лечението и на много от автоимунните заболявания – в момента има много антитела, с които се лекуват ревматоидни артрити и други. При нас се очаква същото. Тези „ваксини“ се появиха още преди десетина години, но тогава диагностиката беше много назад. Приложени при болест в по-напреднал стадий, нямат никакъв ефект. В момента започват да текат проучвания с тях при пациенти, които са почти асимптомни – нямат симптоматика, но с невроизобразяването и с пункцията ние сме успели 100% да потвърдим диагнозата Алцхаймер.

– Говорите за сериозен пробив в овладяването на Алцхаймер?

– Точно така. Този сериозен пробив все още не е факт, но вече има надежда, има посока, има светлина в тунела. Той идва в момент, когато всички се обединихме, какво ще използваме за ранна диагностика. Това стана преди две години и в момента дава отражение лавинообразно върху цялостното лечение – разработването на нови лекарства, използването на старите, въвеждането на допълнителни методи. Всички искрено се надяваме, че изработването на профилактичните програми ще помогне много. Ние опитахме да ги направим още при старите критерии, но те нямат ефект, когато болестта е започнала. Докато в една фаза в зародиш или даже при здрави индивиди, за които знаем със сигурност, че 20 на сто от тях рано или късно ще развият Алцхаймер, ние ще им предложим да се хранят правилно, да правят малко повече разходки седмично, да се занимават повече с умствена работа и да имат повече социални контакти. Много важно е това. Българският пенсионер като навърши 65 години, неговата социална дейност се изчерпва. Скъсва със света, не общува с колеги, не общува с близките. Той изпада в една тежка неувереност, че няма да се справи финансово, социално, психологически. И никой в тази държава не счита за необходимо да му покаже правилния път, за да го окуражи. Добре, няма пари, пенсиите са ниски и следващите 10 години няма как да се увеличат. Това означава, че трябва да се научим с този ресурс, който имаме, да покажем адаптиране към световния опит в условията, които имаме. Няма да му кажем на българския пенсионер: „Това е, до тук беше“. Но ползата от тези програми трябва да се обясняват. Затова, когато някоя медия прояви интерес към проблематиката, винаги се отнасям сериозно, тъй като ми се струва, че това е част от нашата професионална дейност. Още преди 25 години, когато беше в зародиш ранната диагноза и за Алцхаймер едва започваше да се говори, председателката на френската школа, една изключителна дама, казваше – всеки голям специалист, професор, трябва да счита за свое задължение да обяснява проблемите публично. Аз я попитах, няма ли риск да уплашим хората, но тя каза, че болестта е такава, че нямаме друг избор. Ние трябва да ги информираме. По-добре да са леко уплашени, но да отидат на лекар навреме, отколкото да потърсят помощ, когато вече е късно.

Автор: Лиляна Ламбева

Източник: https://clinica.bg/