Отделенията по ортопедия и травматология трябва да разполагат с минимум двама лекари, като поне единият трябва да е с придобита специалност по профила. Това е разписано в проекта на наредбата за утвърждаване на стандарта по ортопедия и травматология, публикуван за обществено обсъждане от Министерство на здравеопазването.
Основната му цел е да се създаде правна регламентация на изискванията към структурите, персонала, оборудването и дейността по медицинската специалност „Ортопедия и травматология“, чрез която да се гарантира едновременно достъпът на населението и качеството на оказваната медицинска помощ в обхвата на тази медицинска специалност при осигуряване на защитата на правата на пациентите, гласят мотивите към проектонаредбата. Промяната в изискванията към минималния необходим брой на лекарите и лекарите с придобита специалност по ортопедия и травматология за II и III ниво на компетентност в лечебните заведения за болнична помощ спрямо действащия медицински стандарт е една от причините за изготвяне на проекта на наредбата, се посочва още в мотивите.
Така за отделение по ортопедия и травматология са определени минимални изисквания от двама лекари, като поне единият трябва да е с придобита специалност по профила. Когато дейността се осъществява в отделение по хирургия, се изисква един лекар с придобита специалност по ортопедия и травматология. Допълнително изискване е съотношението лекари/медицински сестри да е минимум 1:2., става още ясно от мотивите към наредбата.
Стандартът залага и количествени показатели за осъществяване на дейността, като са заложени минимални изисквания за годишен обем на медицинската дейност, а именно 150 операции на 10 легла годишно. На една операционна маса трябва да се извършват минимум 150 малки и средни операции годишно. Тези изисквания са свързани с необходимостта да се гарантира поддържане на необходимата квалификация на практикуващите в структурата лекари, което от своя страна осигурява минимизиране на риска за живота и здравето на пациентите, посочват от Министерство на здравеопазването.
Стандартът разграничава и изискванията към дейността на специалиста и на специализанта по ортопедия и травматология. В съответствие с правилата за добра медицинска практика специализантът може да практикува само под наблюдение, контрол и задължително ръководство на лекар с придобита специалност „Ортопедия и травматология“. Специално внимание се обръща на изискванията към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи, като е регламентиран обхватът на тяхната дейност.
С цел осигуряване на пълното възстановяване на пациента са регламентирани задълженията на лекуващия лекар да определи условията за домашно наблюдение и контрол след изписването, като при показания той определя необходимостта от диспансеризация, рехабилитация и други медицински дейности, имащи за цел превенция на усложненията, е заложено още в стандарта.
Източник: http://www.zdrave.net