BIG DATA променя лечението на рака завинаги

BIG DATA променя лечението на рака завинаги
До 2030 г. компютър ще съветва онколозите коя е най-добрата терапия за пациентите им
BIG DATA променя лечението на рака завинаги
До 2030 г. компютър ще съветва онколозите коя е най-добрата терапия за пациентите им

България изгражда електронна информационна система в здравеопазването вече над 15 години. И докато в ерата нa технологиите тази задача очевидно се оказва непосилна за страната ни, в САЩ са на път да направят поредната огромна стъпка. Тя ще доведе до революция в лечениетo на рака не само в Америка, но и в целия свят. Проектът се нарича CancerLinQ и е на Американското общество на клиничните онколози (ASCO). Той се разработва съвместно със SAP, а зад тях седят научни фондации и най-големите иновативни фармацевтични компании – Amgen, Astellas, AstraZeneca, Bayer, Boehringer, Cancer Treatment Centers of America, Chan Soon-Shiong Family Foundation, Genentech, Janssen, Lilly, Novartis, Pfizer.

CancerLinQ е едно от първите приложения в медицината на т.нар. огромни база данни – „Big Data“. На практика, проектът представлява уникална платформа за събиране и обработка на информация от лечението на милиони пациенти с онкологични заболявания. Целта е да се генерира най-точната терапия за всеки болен човек на база клиничния опит, резултатите от него и индивидуалните особености на конкретния пациент. По този начин се намира не само достатъчно проверено в практиката лечение, но и максимално персонализирано, каквото е бъдещето на цялата медицина.
1.7 милиона са американците, които чуват диагнозата рак всяка година

Едва 3% от тях обаче стават част от клинични проучвания, където се събира детайлна информация върху лечението на пациентите. За да се подобри грижата за всеки болен, е нужно да се погледне „отвътре“ терапията на останалите 97%, обясняват от ASCO. Точно за това дава възможност и CancerLinQ, където може да се споделя и организира в потребителски вид информацията – така, че да е полезна за медиците и пациентите.
В края на миналата година на платформата бяха качени над 1 милион пациентски досиета

на хора с онкологични заболявания. Над 70 лечебни заведения в САЩ с над 1 500 онколози са подписали договор да участват в проекта, допълват от американската асоциация. Всички данни се анализират, за да се извлекат тенденциите от употребата на различните схеми на лечение при различните пациенти и тумори. На базата на тези резултати онколозите могат да са сигурни, че ще получат най-полезната терапия за всеки отделен пациент, след като въведат конкретните параметри за него в платформата. Идеята е CancerLinQ да се превърне в най-добрия съветник на лекаря в работата му, а и на болния човек при избора на лечение.
Тези възможности ще доведат до революционни промени в начина на лечение

Повратната точка в имплементирането на Big Data в реалната практика се очаква да бъде 2030 г. Тогава компютърът ще може светкавично да препоръча най-подходящaта терапия за всеки болен, на база индивидуалните му изследвания и анализа на милионите подобни случаи. На практика, тогава гайдлайните за лечение ще се генерират персонално за всеки болен, на базата на огромен реален клиничен опит.

Всичко това ще промени ролята на медицинските специалисти и дори на пациентите, предупреждават обаче от ASCO.

Онколозите ще започнат да се занимават само с по-сложните случаи

а по-простите консултации ще могат да се пренасочат към общи специалисти и дори към медицински сестри. Това ще помогне да се намали ефекта от дефицита на висококвалифицирани специалисти, каквито са онколозите, в световен мащаб, в условията на епидемия от рак, смятат от ASCO.

В същото време ролята на пациентите в процеса на лечение, вземане на решение за провеждането му, ще се увеличи. Причината е, че самите болни хора и семействата им ще могат да разполагат с много повече вярна и качествена информация за възможностите за лечение в конкретния случай и да предявяват претенции каква терапия да приемат. Също така те ще могат да докладват онлайн на лекарите си какво се случва с тях, както и бързо да бъдат включвани в съответните клинични проучвания, тъй като цялата информация ще бъде на едно място.
През 2030 г. повечето масови тумори ще бъдат и много добре разбрани на молекулярно ниво

Комбинираните таргетни терапии по това време ще се превърнат в стандартната форма за лечение и ще атакуват не единична мутация, както е в момента, а всички различни генетични изменения, които има конкретният човек. Това трябва да доведе до много по-добри резултати в преживяемостта и качеството на живота на пациентите с онкологични заболявания. Диагностиката също ще бъде светлинни години напред и чрез биомаркери много хора ще могат да разбират, че са рискови за развитие на туморни заболявания.

Кога и дали възможностите на електронното здравеопазване и Big Data ще станат достъпни и за България – предостои да видим.

Автор: Мария Чипилева

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply