Изкуствени туморни клетки, създадени чрез технологията на 3D принтинга, са новите „опитни зайчета“, на фарма индустрията. Приложението им в диагностиката на злокачествени заболявания беше представено от международни експерти на единственото по рода си у нас Училище по персонализирана медицина. Неговото първо издание стартира на 7 юни по инициатива на Българската асоциация по персонализирана медицина (БАПЕМЕД).
„България е страната от региона, която успя да напипа първа правилната посока и до този момент успяхме да постигнем добри резултати по отношение на нагласата на обществото, промяна на нормативната уредба и прилагането на „златния стандарт“ в персонализирана медицина“, заяви при откриването на форума председателят на БАПЕМЕД д-р Явор Дренски.
Технологията, известна като 3D биопринтинг, е повече от обещаваща за разработвенато на нови лекарства за рак. Най-голямото й предимство е, че създава
изкуствени модели на реални тумори
които се изследват в най-малки подробности. Същите служат и за полезна среда, върху която се тества действието на различни медикаменти, обясни проф. Колин МакГъкин, президент на Изследователския институт по клетъчна терапия в Лион, Франция.
В лабораториите на института вече са разработени над 20 вида тъкани. Те се поставят в биореактори, които имитират движението на различните клетки в организма и това позволява на експертите да изследват специфичните им функции. По този начин могат да бъдат регистрирани първите клетъчни промени, водещи до мутации, далеч преди да се появят първите симптоми на дадено онкозаболяване. А това на свой ред предоставя невероятен шанс болестта да се подтисне още в зародиш.
Материалите за клетъчния биопринтинг се събрат от различни видове стволови клетки. Това помага за „отглеждането” на всевъзможни тъкани, включително тумори, които се съхраняват в специални банки. Триизмерните тумори се „посаждат” в специална среда и върху тях се тестват различни медикаменти. Процесите се контролират от специален софтуер, а всички изследвания се правят в рамките на 2 седмици. Това е времето, през което изкуствените клетки могат да се поддържат живи. Изследователският институт по клетъчна терапия в Лион
вече е изолирал 9 патологии в хематологията
за които вече са разработени няколко линии за лечение на рак, отбеляза вицепрезидентът на института д-р Николас Форас.
Последната задача, върху която са се фокусирали клетъчните биолози в момента е създаването на нови форми на химиотерапия за пациентите, които са резистентни към съществуващата. Всички разработки в областта се осществяват по проекта IMODI (Международна инициатива за създаване на експериментални модели срещу рак), който обединява 6 изследователски центъра за клинични проучвания, 4 големи фармацевтични компании и 8 академични институции във Франция. Проектът е с общ бюджет от 40 млн. лв. и ще продължи да се изпълнява до 2020 година.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/